Алберт III (Тирол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Алберт III (IV) (на немски: Albert III или Adalbert IV, * ок. 1180, † 22 юли 1253) е последният от фамилията си граф на Тирол и фогт на Тренто. От 1210 г. той е също фогт на Болцано.

Той е единственият син на граф Хайнрих I от Тирол († 14 юни 1190) и Агнес фон Ванген, дъщеря на граф Адалберо I.

При смъртта на баща му той е още малолетен и едва от 1202 г. управлява самостоятелно. През 1210 г. той получава от епископ Конрад фогт права над манастир Бриксен и поема владенията на графовете от Андекс-Мерания, които те загубват през 1209 г. заради осъждане за убийството на крал Филип Швабски.

Алберт няма синове и затова определя наследствените права на дъщерите си. Той омъжва дъщеря си Елизабет († 1256) за херцог Ото II от Андекс-Мерания († 1248), дъщеря си Аделхайд († 1279) за граф Майнхард от Горица († 1258) и сключва със зетовете си наследствени договори. Той купува през 1248 г. тиролската собственост на Андексите и на графовете от Епан.

Той помага на зет си граф Майнхард да завладее Каринтия. През 1252 г. те са победени и пленени при Грайфенбург от херцог Бернхард от Каринтия и син му Филип, елект на архиепископство Залцбург. Срещу отстъпване на важни собствености в Горна Каринтия, голяма сума пари и вземане за заложници на двата сина на Майнхард, внуците на Алберт, двамата са отново освободени.

Алберт умира през 1253 г. и е погребан в манастир Щамс. Неговото наследство получават зетовете му Гебхард IV фон Хиршберг, вторият съпруг на Елизабет. (Бракът на Гебхард остава бездетен, така синът на Майнхард по-късно получава наследството на Гебхард.)

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Алберт III е женен от ок. 1211 г. за Ута фон Фронтенхаузен-Лехсгемюнд († 1254), дъщеря на граф Хайнрих II († 1208). Те имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Alfons Huber, Albert II.. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 205–207.
  • Eduard Widmoser, Albert II.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 133 (Digitalisat).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]