Майнхард I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Граф Майнхарт I (рисунка от 18 век)

Майнхарт I (на немски: Meinhard I von Tirol, Meinhard III von Görz, * пр. 17 януари 1194, † 22 юли 1258) от род Майнхардини е граф на Горица и Истрия и граф на Тирол (1253–1258), също Фогт на Аквилея, Тренто, Бриксен и Болцано.

Той е син на граф Енгелберт III от Горица († 1220) и на Матилде (Мехтхилд) фон Андекс († 1245), дъщеря на граф Бертхолд III († 1188).

Майнхард е назначен от император Фридрих II Хоенщауфен през 1246 г. за щатхалтер на Щирия и през 1250 г. за щатхалтер на Австрия, но скоро след това е изгонен от Отокар II. Той прави неуспешен опит заедно с тъста си граф Алберт фон Тирол да завладее Каринтия. През 1252 г. той е победен от херцог Бернхард от Каринтия и син му Филип, елект на архиепископство Залцбург. В мирния договор от Лизерхофен той трябва да даде синовете си Майнхард и Алберт като заложници, да плати висока глоба и загубва важни собствености в Каринтия.

При смъртта на тъста му Алберт фон Тирол 1253 г. той получава неговите собствености и ги разделя с граф Гебхард фон Хиршберг († 1275), при което Майнхард получава Южен Тирол с Мерано. През 1256 г. той купува още земите на епископство Тренто.

Майнхард умира през 1258 г. и е погребан в дворец Тирол.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Майнхард I се жени около 1237 г. за Аделхайид (* 1218/1220, † 1279), дъщеря, наследничка на граф Алберт III от Тирол († 1253) и Ута фон Фронтенхаузен-Лехсгемюнд († 1254). Те имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]