Елизабет Вителсбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елизабет Вителсбах
кралица на Свещената Римска империя, Йерусалим и Сицилия

Родена
Починала
Погребана Австрия

Религия Християнство
Управление
Период 1246 – 1254
Други титли графиня на Гориция и Тирол
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Ото II (Бавария)
Майка Агнес фон Брауншвайг
Братя/сестри Хайнрих XIII (Бавария)
Лудвиг II Строги
Съпруг Конрад IV (1 септември 1246)
Майнхард II (1258)
Деца Конрадин
Хайнрих
Елизабета Тиролска
Ото III

Елизабет Вителсбах (на немски: Elisabeth von Bayern) от династията Вителсбахи, е кралица на Свещената Римска империя (септември 1246 – май 1254), Йерусалим (септември 1246 – май 1254) и Сицилия (1250 – май 1254) като съпруга на император Конрад IV. Чрез втория си брак с Майнхарт II херцог на Каринтия, е графиня на Гориция и Тирол (1259 – 1273).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Родена е около 1227 в замъка Траусниц, Ландсхут, Бавария. Елизабет е най-възрастната дъщеря на Ото II Вителсбах (1206 – 1253), херцог на Бавария, и Агнес фон Брауншвайг (1201 – 1267) от фамилията Велфи.

Кралица на Свещената Римска империя, Сицилия и Йерусалим[редактиране | редактиране на кода]

Баща ѝ е поддръжник на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването ѝ за престолонаследника на династията ХоенщауфенКонрад IV (1228 – 1254). Сватбата им се състои на 1 септември 1246 г. във Фобург на Дунав и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник – Конрадин (25 март 1252 – 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.

Нейният свекър, император Фридрих II, умира от дизентерия през 1250 година, докато е във война срещу папа Инокентий IV и съюзниците му. След 8 години брак, съпругът ѝ крал Конрад IV умира от малария през 1254 г. Германската корона трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва сина ѝ Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на Йерусалим, Сицилия (по-късно узурпирана от чичо му Манфред) и Швабия.

Графиня на Гориция и Тирол[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Елизабет и Майнхард II

През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 г. по-младия от нея Майнхарт II (1238 – 1295) от род Майнхардини, граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца.

Елизабет умира на 9 октомври 1273 г. в замъка Грайфенбург, Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 г. и е погребан в същия манастир.[1]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От първия брак с Конрад IV:

От втория брак с Майнхард II:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Elke Goez: Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhards II. von Görz-Tirol. In: Karl-Heinz Rueß: Frauen der Staufer. 2006, S. 151 – 170, hier S. 157 – 158, (Digitalisat (PDF; 1,17 MB)).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Elke Goez: Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhardts II. von Görz-Tirol. In: Karl-Heinz Rueß: Frauen der Staufer (= Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst. Band 25). Gesellschaft für staufische Geschichte, Göppingen 2006, ISBN 3-929776-16-2, S. 151 – 170.
  • Marita A. Panzer: Wittelsbacherinnen. Fürstentöchter einer europäischen Dynastie. Pustet, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7917-2419-5, S. 11 – 21.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]