Инокентий IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Инокентий IV
A14 INNOCENZO IV.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Синибалдо Фиеши
Начало понтификат 25 юни 1243 г.
Край понтификат 7 декември 1254 г.
Предшественик Целестин IV
Наследник Александър IV
Роден
не по-късно от 1190 г.
Генуа или Манарола, Република Генуа
Починал
Герб C o a Adriano V.svg
Инокентий IV в Общомедия

Папа Инокентий IV (на латински: Innocentius.PP.IV), роден Синибалдо Фиеши (на италиански: Sinibaldo Fieschi) е папа от 1243 г. до смъртта си през 1254 г.

Инокентий IV е роден в Генуа около 1195 г. Получава образованието си в Болоня, където завършва канонично право. Въвеждането му в духовен сан става през 1227 г., след което бързо се изкачва по стълбата на църковната йерархия: през 1237 г. става кардинал, а през 1247 г. е избран за папа.

Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своите предшественици срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда докрай. Дори след като през 1245 г. Вселенски събор провъзгласява смъкването на императора, папа Инокентий IV го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хоенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за папската политика в Египет и допринася за неуспеха на Седмия кръстоносен поход. След свалянето на императора между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завладяването на Египет от селджукските турци през 1244 г. Седмият кръстоносен поход е организиран от Инокентий IV през 1248 г. и завършва през 1254 г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал Луи IX при Мансура.

Папа Инокентий IV изпраща доминикански и францискански мисионери при татарите

По време на монголската инвазия в Русия папа Инокентий IV не само проявява пълно равнодушие към съдбата на Източна Европа, но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Европа и в Монголската империя чрез дейността на мисионери. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток.

Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През 1253 г. той основава първото мисионерско общество на „peregrinantes propter Christum“, които в по-голямата си част са францисканци и доминиканци, със задача да пропагандират католицизма по пътя на убеждението.

Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на България към Римокатолическата църква и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу богомилите в Босна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Петрова, Мария. Папа Инокентий IV. Писма. – В: Гюзелев, Васил (et alii), БАН. Извори за българската история. Том XXV, София, БАН, 1981, с. 82.
Целестин IV римски папа (25 юни 1243 – 7 декември 1254) Александър IV