Николай I (папа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай I
римски папа
Николай I 
Роден: 800
Починал: 13 ноември 867

Николай I „Велики“ (лат: Nicolaus I, * 800 в Рим; † 13 ноември 867 в Рим) е римски папа от 24 април 858 година до смъртта си 13 ноември 867 година.

По времето на своя понтификат Николай I се заема с християнизирането на славяните. Този негов ангажимент в Източна Европа води до конфликти с Източната църква в Константинопол.

Той води преписка с българския княз Борис I относно това да се ръкоположи Формоза Портуенски за епископ на България, но папата отказва. По време на кореспонденцията умира. По негово време настъпва схизмата с константинополския патриарх Фотий. Един от силните в политически аспект папи. Произхожда от благороднически римски род, син нa Defensor Theodore. В Курията влиза като послушник при Сергий II (844-847) и стига до помощник дякон. При Лъв IV e дякон, а при Бенедикт III се налага като най-активния в тясното обкръжение, като след смъртта му е избран за папа. Oще в началото на понтификата си се замесва в спорове около свалянето на Константинополския патриарх Игнатий и ръкополагането на Фотий. По молба на последния Николай I изпраща легати в Константинопол за участие в събор за иконоборството и съдбата на патриаршеския престол. През 861 г. на събора папските легати превишават властта си под натиска на императорския двор и Николай I, свикват специален събор в Рим през 863 г., за да отхвърли Константинополския. През 866 г. папата отговаря на допитванията на Борис I Български по верски въпроси и отговорите му се считат и до днес за класическо изложение на ранносредновековната литургика и теология. Фотий обявява Николай I за свален през 867 г., но на следващата година той губи престола си. Николай I е ревностен защитник на семейството и това на целия епископат като стожер на християнството. По повод на развода на Лотар II Лотарингски той отлъчва архиепископите на Кьолн и Трир за нарушаване на църковните канони и приемане на двойнствения му брак. В отношенията си с амбициозния архиепископ на Равена - Йоан, папата затвърждава позициите на апостолическия престол.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бенедикт III римски папа (858 – 867) Адриан II