Пий VII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пий VII
Pius VII.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Начало понтификат 14 март 1800 г.
Край понтификат 20 август 1823 г.
Роден 14 август 1742 г.(1742-08-14)
Чезена, Италия
Починал 20 август 1823 г. (на 81 г.)
Рим, Италия
Герб C o a Pio VII.svg

Пий VII (на латински: Pius VII) е католически папа от 14 март 1800 до 20 август 1823. Светското име, с което е роден, е граф Грегорио Барнаба Николо Мариа Луиджи Киарамонти. Принадлежал към стар обеднял благороднически род. Майка му, Джована Киарамонти, била изключително набожна и в края на живота си, вече овдовяла, постъпила в Ордена на кармелитките. Двама от братята му стават йезуити, други двама - капуцини. Самият той постъпва в Бенедиктинския орден. Учил в Падуа, Парма и Рим. През 1782 г. става епископ на Тиволи, три години по-късно е избран за кардинал, а през 1800 г. вече е папа.

Известно е породилото се напрежение по време на неговото управление между папската власт и Наполеон Бонапарт. Така напр. когато през 1804 г. Наполеон се обявява за император на Франция, коронацията в Париж е извършена противно на традицията не от папата, а лично от самия Наполеон, който провъзгласява себе си и съпругата си Жозефина за новите императори. Бонапарт се разпореждал с Папската държава и имуществото й по своя преценка и ги смятал за свой придатък. Впрочем през 1809 г. той ги провъзгласява за част от Франция. Пий VII бил подложен на натиск да се откаже от папската власт и напълно да се подчини на императорската. Едва на Виенския конгрес (1814-1815) папата си възвръща Папската област, пак тогава той възстановява и Ордена на йезуитите.


Външни препратки[редактиране | edit source]

Пий VI римски папа (14 март 1800 – 20 август 1823) Лъв XII