Сикст IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сикст IV
римски папа
Pope Sixtus IV (head).jpg
Понтификат
9 август 1471 г. – 12 август 1484 г.
Рождено име Франческо дела Ровере
Предшественик Павел II
Наследник Инокентий VIII

Роден
Починал
CoA della Rovere popes.svg
Сикст IV в Общомедия

Сикст IV (на латински: Sixtus PP. IV) е римски папа от 9 август 1471 г. до 12 август 1484 г.

Рожденото му име е Франческо (Francesco Getaufte) и е от Лигурия (Ligurien). Името дела Ровере (della Rovere) (на италиански: Francesco della Rovere) той възприема по-късно от едно семейство от Торино, с което няма роднинска връзка.

Папа Сикст IV назначава Томас де Торквемада за пръв велик инквизитор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда от незаможно семейство с благородническо потекло. Като млад става член на ордена на францисканците. Учи философия, теология и право в университетите в Падуа и Болоня. През 1464 г. е избран за генерал на ордена на францисканците, а три години по-късно е назначен за кардинал. Автор на няколко трактата по църковно право.

Понтификат[редактиране | редактиране на кода]

По време на понтификата си се обгражда с проверени, приближени и доверени нему хора. Упрекван е в покровителство и облагодетелстване на близките си. Според някои оценки роднините му превръщат Ватикана в „лигурийска колония“.[1]

Щом заема Светия престол, призовава за кръстоносен поход срещу турците, който претърпява неуспех. На Сикст IV се дължи издигането на Сикстинската капела, разширението на Ватиканската библиотека и отварянето на Капитолийския музей – първия в света обществен музей.

Този папа е известен със своята активна политика във всички области на обществените отношения.

В периода 1471/72 г. съдейства за сключването на династичен брак между племенницата на последния източноримски император София Палеологина и московския велик княз Иван III.

На запад Католическата църква съдейства за образуването на Испания посредством друг династичен брак – между арагонския владетел Фердинандо и кастилската инфанта Исабела. През 1482 г. Сикст IV определя правомощията на Испанската инквизиция, подчинявайки ръководството и делата ѝ на първия велик инквизитор в историята – доминиканеца Томас де Торквемада. Същата година папата канонизира за светец средновековния францискански теолог Бонавентура.

През 1475 г. този папа вика в Рим водещия астроном и математик Региомонтан (Йохан Мюлер, 1436 – 1476), поставяйки му за задача да изнамери способ, по който да се оправи изоставането на Юлианския календар спрямо Пасхата. Близо век по-късно е въведено съвременното летоброене – Григорианския календар. През 1476 г. Сикст IV въвежда т.нар. „празник на непорочното зачатие“ на 8 декември, който ден в България се чества като студентски празник (посветен на „Светите Седмочисленици“).

Понтификатът на Сикст IV представлява своеобразен връх в развитието на изкуствата. Със съграждането на Сикстинската капела от този папа ренесансът в изкуството бележи своя връх.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Понтификатът на Сикст IV е определян като най-значимият в историята на Ватикана.

Сикст IV печели само една военна победа над османците – отразява набега на Мехмед Завоевателя към Отранто, но духовната победа и делата му позволяват след смъртта му християнството да завладее света. Краят на неговия век бележи откриването на Америка и на нов търговски път към Индия от Васко да Гама. Следващият ХVІ век бележи създаването на запад, след Тордесиляския договор с последвалата го Иберийска уния, на Америка, която, както и целият презморски свят, е колонизирана от католическите сили Испания и Португалия, формирайки първите глобални империи след великите географски открития – Испанската и Португалската.

Според Макиавели този папа разкрива истинската геополитическа мощ на папоцезаризма след залеза и упадъка на Римската империя.

За Арнолд Тойнби това е човекът, положил основите на днешната западна цивилизация и глобалния свят такъв, какъвто го възприемаме и припознаваме днес.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Гюзелев, Апология на средновековието, Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.
  • Арнолд Тойнби, Изследване на историята, 2 тома, ISBN 954-739-135-6.
  • Юрий Пелешенко. „Посольство киевского митрополита Мисаила к папе римскому Сиксту IV“ как памятник украинско-белорусского „плетения словес“ XV века. – В: Киприанови четения. 600 години от успението на св. Киприан, митрополит Московски. Септември 2006. Килифаревски мантастир „Рождество Богородично“ – София – Москва. Велико Търново, 2008, 461 – 474.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джервазо, Роберто. Борджиите, София, 1985, с. 49

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Павел II римски папа (1471 – 1484) Инокентий VIII