Светец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
В традиционната християнска иконография светците често са изобразявани с ореоли.

Светецът (от праслав. svętъ, svętъjь;[1] мн. ч. — святы́е) е личност, особено уважавана в различните религиии за благочестието, праведността и посредничеството между Богът и хората[2][3]. „Славата“ или нимбата около главата на светеца е символично свидетелство за способността му да отдава божествена почит.

Светец (ж.р. Светица) е дума, с която християнската религия описва човек, когото счита за пример за изключителна святост. Съществува разлика в употребата в зависимост от различните християнски деноминации. Думата произхожда от гръцката дума „άγιος“ (а̀гиос), означаваща „свети“ или „светец“ в Новия Завет, където е използвана за да опише последователите на Исус от Назарет.

С развитието на християнството значението на думата се променя и по-често се използва за обозначение на определени личности, представляващи пример за подражание във вярата, които се възпоминават и почитат като вдъхновение за останалите християни.

Типове светци[редактиране | edit source]

В християнската агиология светците се подразделят на няколко основни типа:

1. Апостоли – учениците на Христос, както и някои от техните ученици, като св. ап. Тимотей.
2. Мъченици – светци, пострадали заради вярата си. Тук се отнасят и т. нар. великомъченици, например св. Георги Победоносец. Св. Стефан е определян като първомъченик, тъй като пръв е пострадал заради вярата си.
3. Преподобни – светци, отличили се с монашеския си подвиг – св. Антоний Велики, св. Иван Рилски.
4. Светители – допринесли за развитието и утвърждаването на църковното учение.
5. Отци на Църквата – или Учители на Църквата са участниците във Вселенските събори, застъпили православното учение, като например св. Николай Мирликийски, св. Кирил Александрийски, а също и утвърдени християнски теолози или религиозни автори, допринесли изключително много за утвърждаването и разпространението на християнската вяра, като младата католическа монахиня св. Тереза от Лизио
6. Праведни – отличили се с добродетелния си живот. Тук спадат и някои библейски персонажи като св. св. Йоаким и Ана – родителите на Богородица.
7. Равноапостоли – допринесли за разпространението и утвърждаването на християнството – св. св. Кирил и Методий, Св. цар Борис Покръстител, Св. цар Константин І Велики.
8. Блажени – по особена група. В източноправославната агиология тук са причислени заслужили хора, които не са причислени към светците в строгия смисъл на думата, например бл. Августин (според римокатолическата агиология – св. Августин). В римокатолическата традиция блажени се наричат тези личности, при които е започнал процес за канонизация, но все още не са канонизирани официално – в момента за блажни са обявени папа Йоан Павел II и Майка Тереза.

Съществуват комбинации между горните категории - например преподобномъченик, свещеномъченик и подобни. Това става в случаите, когато даденият светец отговаря на изискванията на повече от една от изброените категории. Често се срещат и думите „благоверен“, „безсребреник“, „чудотворец“, но те са по-скоро за уточнение.

Култът към светците е важна съставна част от източноправославната и католическата традиция. Протестантските общности почти по правило не възприемат почитането на светците.

Съкращението за светец обикновено е „св.“ (чете се: свети/света) , а в множествено число „св. св.“ (чете се: светите светии ).

Съвременно отношение към светците[редактиране | edit source]

Обичаме светците да бъдат бляскави, да имат видения, да творят чудеса. … Проблемът най-вероятно не се корни в… светците, а в нашите очаквания към тях. Ние живеем в общество, вторачено в успеха, концентрирано върху богатството, властта и признанието. Независимо дали искаме това или не, мнозина от нас започват да прилагат същите стандарти и към светците. Не е достатъчно те да бъдат свети, добре би било да са оставили след себе си велики мисионерски ордени, да са обърнали към християнството много хора, да са имали пророчески видения или да са приели мъченическа кончина.

Обяснението вероятно се крие в това, че ние се чувстваме по-удобно, когато обърщаме внимание на въшните белези, и по-неуверени, когато трябва да откием вътрешните. Но е ясно, че не може да има друга мярка, с която да измерим светеца, освен неговият вътрешен живот в Бог. Нищо не е толкова маловажно при определянето на светеца, както неговите външни постижения.

из предговора към "Молитви и размишления на св. Тереза от Лизио", изд. "Комунитас", 2012 г.

Виж още[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Светец в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник

Препратки[редактиране | edit source]

  1. П. Я. Черных. Историко-этимологический словарь современного русского языка. М., "Русский язык", 1999. ISBN 5-200-02684-9
  2. Светец — статья из Большой советской энциклопедии
  3. Светец — статья из Большого Энциклопедического словаря