Мъченик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мъченик (за жена Мъченица) е човек, който доброволно се подлага на мъки, гонения и смърт заради изповядване на определени възгледи. Най-често за мъченици се говори в Христианството, където те се почитат особено заради голямото им мъжество и безстрашие пред страданията като с това са дали пример за твърдо изповядване на вярата.

Първите мъченици и ранното Христианство[редактиране | редактиране на кода]

Пример за всички мъченици е дал Самият Христос, Който доброволно принесъл Себе Си в жертва за откуп на човешкия род, "бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна" (Флп. 2:8). През първите векове (до 313-та година) Християнската вяра не била призната за равноправна и поради това изповядването й било преследвано от евреи и езичници. През този период гоненията срещу християните са били почти непрестанни, но в някои случаи са били постановявани лично от римския император и тогава са били повсеместни и особено жестоки. В такива години стотици и хиляди християни са били избивани заради изповядването на вярата си[1].

Първият мъченик, пострадал в Името на Христос е свети архидякон Стефан[2], който и затова е известен като първомъченик. След Възнесението на Иисус Христос той бил поставен за диакон. При спор с еврейските първенци, където свети Стефан защитавал Християнската вяра, той бил изправен на съд пред синедриона и осъден да бъде убит с камъни в 37-ма година. А като първата мъченица, пострадала за Христос се почита света равноапостолна Текла[3].

Според своето житие, мъчениците се наричат още:

  • Великомъченици - тези, на които се е явил Самият Христос по време на страданията им.
  • Свещеномъченици - мъченици, които в земния си живот са били свещеници.
  • Преподобномъченици - които приживе са били монаси.

Трябва да се има предвид, че тези категоризации не са ограничени, т. е. към тях могат да бъдат прибавени други категории за светци - "благоверен", "равноапостолен" и т. н. Терминът "мъченик" се употребява именно за да обозначи начина, по който те са загинали.

Интересно е да се отбележи, че българският език е сред малкото, в които терминът се превежда с дума, носеща подобна етимология. Повечето езици извеждат съответния термин от старогръцки (μάρτυς) и латински (martir), което означава „свидетел“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]