Направо към съдържанието

Николай Чудотворец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Николай Мирликийски)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Николай.
Николай Чудотворец
Άγιος Νικόλαος
християнски светец
Роден
15 март 270 г.[1]
Починал
6 декември 343 г.
Мира, Ликия
ПогребанСан Никола, Бари, Италия
РелигияРанно християнство
Канонизация
Почитан вцялото християнство
Главно светилищеБазилика „Свети Никола“, Бари, Италия
Празник6 декември (Никулден),
9 май (Летен Никулден)
АтрибутиЕпископски одежди; В Източното християнство – Евангелска книга и омофор
ПокровителствоДецата, моряците, рибарите, бъчварите, пивоварите, погрешно обвинените, покаялите се крадци, стрелците (с лък), фармацевтите, търговците, собствениците на заложни къщи, банкерите. Светец-покровител на много градове: Абърдийн, Амстердам, Голуей, Бари, Бургас, Ливърпул, Москва. Възприет е за покровител на Херцогство Лотарингия, Гърция и Русия
Николай Чудотворец в Общомедия

Свети Николай Чудотворец или свети Никола е източноримски духовник, архиепископ на град Мира (сега – град Демре, Турция) в областта Ликия, Мала Азия.[2][3] Известен като противник на езичеството и арианството.

Св. Никола е сред 12-те светци, почитани във всички християнски деноминации (православие, католицизъм, англиканство и нехалкедонски църкви). В иконографията на Източноправославната църква често се изобразява редом с Иисус Христос и Дева Мария.[4][5] С него са свързани празниците Летен Никулден, Никулден (още Зимен Никулден), Коледа (като първообраз на Дядо Коледа[6]), и Нова година (като първообраз на Дядо Мраз[7]). Отбелязването на Никулден по света е свързано с различни традиции, а самият св. Никола има разнолик образ.[8] В България е популярен имен ден. Като свой такъв в страната го празнуват близо 200 000 души.[9] Николай е четвъртото по разпространеност мъжко име в България.

Образ в различни култури

[редактиране | редактиране на кода]

Посветени на свети Никола или във връзка с култа към него, са създадени множество произведения на изкуството от религиозно и от светско естество, като музикално творчество (с особено богати традиции в Гърция), литературна и изследователска дейност (агиография, теология, историческа литература, изследвания в областта на археологията и антропологията), емитиране на монети от цял свят с лика на светеца[10] (вкл. в България[11]), хералдиката (три кесии с жълтици, стилизирани до златни кълба).

Сребърна монета от Беларус, 2008 г.

Популярни названия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Николай е руската форма на името Никола, използвано в България и други страни („Никола“ се ползва и в Русия до Руския църковен разкол от 1650-те). То произлиза от гръцките думи „побеждавам“ (nikáo) и „народ“ (laós) и първоначално вероятно се е произнасяло Николаос. Има ред регионални варианти:
    • Никлас, Санта Клаус (фолклорен персонаж в западна Европа и Северна Америка)[12][13]
    • Клаас, както и слято със „свети“ – Синтерклаас[14] (в Нидерландия и Белгия; нидерл. Sinterklaas от Sint Nicolaas). На нидерландски е известен и като Светецът (De Sint), Добрият светец (De Goede Sint) и Добрият свят човек (De Goedheiligman).
    • Ник (на англ. Saint Nick, в САЩ) – умалително
    • Колин (на англ. Colin)
    • Никълъс
    • Микола (в Украйна)
  • Николай Чудотворец[15] – име, дадено му заради чудесата, с които е известен приживе, според легендите.
  • Николай Угодник, заради неговата отзивчивост да помогне и състрадателност. Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление.
  • Николай Мирликийски[16] (слято от „Мир Ликийски“) във Византия, или само „от Мира“, по имената на град Мира (където става архиепископ) и на областта в която той се намира – Ликия.
  • Никола от Бари е названието му във Венеция и в Бари, докато в някои части на Италия е утвърдено първоначалното име, с което е бил известен.
  • Дядо Коледа – персонаж в популярната култура, първообраз на който е св. Никола.[17]

В иконографията св. Никола е известен под няколко канонични образа:

Изобразяване и обичаи

[редактиране | редактиране на кода]
Николай Мирликийски, изобразен в православен стил

В православието св. Никола е изобразяван в епископски одежди (омофор), с разтворена Библия в лявата ръка и с благословяваща дясна ръка, гологлав или с митра. В католицизма св. Никола е изобразяван в епископски одежди, често с три златни топки (стилизирани кесии с жълтици) и/или каца с три спасени деца.

В традиционния български фолклор свети Никола е смятан преди всичко за владетел на морето, водите и ветровете, които получава след делба на света със своите петима братя – свети Атанас, свети Илия, свети Иван, свети Рангел и свети Петър.[20]

Особено в Италия, но също и в Русия е популярно дялането на дървени фигури, изобразяващи Николай Мирликийски, с различни размери, включително и ръчно преносими, но най-вече големи скулптури, предназначени за празнични пътувания и процесии, извършвани пеша (със специални лектики, носени със съвместни усилия от голям брой поклонници) или с различни транспортни средства – обикновено лодки или каруци. Николай Можайски е популярният в Русия образ на светеца с разперени ръце и меч в ръка. Дълго време се считало, че светецът е важен помощник на русите в техните войни с тюркските народи.

  • Даряване на зестра на трите бедни момичета
    Даряване на зестра на трите бедни момичета
  • Възкресяване на децата
    Възкресяване на децата
  • Чудодейното изпълване на трюмовете
    Чудодейното изпълване на трюмовете
  • Сцени от живота на св. Никола
    Сцени от живота на св. Никола

Легенди и застъпничества

[редактиране | редактиране на кода]

През целия си живот Никола помага на страдащите, защитава невинните и укрепва слабите със словото на истината и вярата. След смъртта си е почитан като светец и покровител на бедните, децата, моряците, рибарите, пътешествениците, търговците, банкерите, затворниците, покаялите се крадци, пивоварите, бъчварите, фармацевтите (в по-стари времена – билкарите, знахарите и изцелителите), погрешно обвинените (особено ако са застрашени от тежко наказание), и на стрелците с лък.[21] Свети Никола е единственият светец, комуто се приписва, че притежава силата да възкресява (със силата на молитвата си). В културата на някои народи се смята за пазач на портите на Рая.

Скалните гробници в Демре/Мира Ликийска

За Свети Николай има множество легенди, сред които:

Николай Мирликийски, изобразен в католически стил

Спасение на три девици. Една от най-популярните легенди, наложила изобразяването на светеца-епископ с три кесии/златни топки в католическите традиции, разказва как спасява три девици.[22] Баща на 3 дъщери, пропилява богатството си с неблагополучни сделки, с което ги оставя без зестра, поради което замисля да ги продаде като блудници. Св. Никола научава за това решава да ги избави от тази съдба. Една нощ той се изкачва на покрива на къщата им и тайно спуска през комина кесия със златни монети ауреус. Повторя го още два пъти. Бащата, който много държи да разбере, кой е тайният благодетел, успява да издебне епископа, тъкмо когато хвърля третата поред кесия. Така доброто дело получава своята публичност.

Коледната традиция в Северна Америка и Западна Европа подаръците за децата да се поставят в чорапи пред камината (в някои страни обичаят е подаръците да се поставят в обувки), произлиза от същата легенда, тъй като според нея дарените за зестра жълтици падат в чорапите на момичетата.

Възкресяване на три деца. Най-изобразяваният мотив от житието на светеца в католицизма е как стои в епископски одежди до бъчва с 3 деца. Тази легенда вероятно е базирана за онази за спасяването на трите девици. Историята разказва, че касапин/месар убива, разчленява и скрива в каца за осоляване на месо три деца, но светецът, като вижда това, се моли на Господ и силата на молитвата му ги съживява. Възможно е първоначално да е била пресъздадена друга ситуация – децата да са били укривани живи в бъчвата от свой близък, за да не бъдат отведени в робство, а епископът да е платил дълговете на кредиторите. Във връзка с тази легенда, св. Никола е обявен за покровител на търговците и на дейците на банковото дело.

Спасение на невинно осъдени. Според легендата трима несправедливо обвинени мъже са осъдени на смърт чрез обезглавяване. По молба на епископа, Бог спира ръката на екзекутора. По-късно спасява и трима други мъже в сходно положение – тримата военачалници, подкрепили го при първото спасяване.

„Николай Мирликийски спасява трима невинно осъдени от смърт“, худ. Иля Репин. Тази картина, закупена от Александър III, повлиява на решението на императора да създаде Държавния руски музей[23]

Връщане на заробено дете. Веднъж св. Никола плаща щедър откуп за да върне на родителите му дете, дадено от тях в робство, срещу неизплатените им дългове.

Чудотворни приключения по море. На младини св. Никола пътува до египетския град Александрия за да се запознае с поученията на тамошните проповедници. В морето се разразява буря, един моряк пада от върха на корабната мачта и всички мислят, че е умрял. Свети Никола възкресява или с голямо умение – излекува моряка. Друг път – с молитва успокоява морето. Твърди се, че оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.

Вариант на тази легенда, имащ по-алегорично естество, гласи, че корабът е получил пробойна. Св. Никола запушва дупката с жив шаран, от която случка, според легендата, е останала традицията на Никулден да не се остава без шаран на трапезата. От Древността рибата, наред с агнето, е един от основните символи на християнската религия, която трябва да е вдъхновила моряците и те да са спасили кораба си с общи усилия.

Преборване с глада. Веднъж, когато в Мала Азия реколтата се случва слаба и повсеместно настъпва глад, особено много пострадва град Мира. Но се намира следното спасение: когато край града акостира кораб с жито, предназначено за Константинопол, епископът убеждава капитана да свали на брега част от него, с обещанието, че от това търговецът нищо няма да загуби. Когато по-късно вземат да свалят в столицата остатъка, се оказва, че тежестта му е същата, каквато е била на общия товар.

Явявания след смъртта му. В труден за руския народ момент, иконата на св. Николай Чудотворец се явява на московския княз Дмитрий Донски, като подкрепа в противопоставянето му на Златната орда., през втората половина на 14. век. В друг случай заболелият княз на Киев Мстилав Велики, пребивавайки далеч от столицата си, където се намира икона на Николай Мирликийски, известна като чудотворна, поисква да я види и изпраща хора да му я донесат. Но по пътя те са забавени от буря и вече мислят, че няма да стигнат навреме. Изведнъж откриват, че тази икона вече се намира на борда на кораба им и побързват да се върнат и да излекуват княза, който щом я взема се подобрява, а после и напълно оздравява.

Избавлението на младежа Василий. Няколко века след смъртта на св. Никола, арабски пирати от остров Крит разрушават гробницата му и открадват мощите му от град Мира (тази легенда противоречи на версията, според която мощите са заграбени от италианци). В хода на плячкосването е заробено и момче, на име Василий, впоследствие продадено на някакъв емир, който го използва за виночерпец (сервитьор на напитки). Момчето разказва на господаря си, че се е помолило на св. Никола, но той му се присмива, както и на молитвата, която то произнася пред него. Тогава тя изведнъж се изпълнява и Василий се пренася още в същия момент у дома, в Мира.

Мощи

[редактиране | редактиране на кода]

През 1087 г. част от мощите на Свети Николай Чудотворец са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари (дн. Италия),[24] където част от тях се пазят и до днес – XXI век.[25] Друга – под формата на частици от тези мощи – e дарена от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви. Разни други части от мощите се пазят на много места по света в църкви от различни деноминации[26]. Пазените в Бари към началото на XXI век кости на светеца са приблизително 65% от скелета му.[27] Денят на който е отслужена първата литургия по повод достигането на мощите на Свети Николай Мирликийски в Бари става датата на започналият да се разпространява оттогава празник Летен Никулден.[28]

Около 1099 – 1100 г.[8] (по други данни – 1096 – 1097 година)[29] в Мира идват с цел да заграбят мощи оттам и група венецианци. Редом с останките на няколко други светци те вземат и мощи на Николай Мирликийски, които намират в града, предполагаемо около 20% от онези, които са се пазели преди идването на барийците[29] и които са били силно повредени, в резултат на действията им.[30][31] Според доминиканския монах Джерардо Чиофари в действителност венецианците са взели останките на друг светец, също Мирликийски епископ и също наречен Николай, но живял по-късно.[32] Във венецианска хроника, описваща събитията около намирането и отнасянето на мощите също така се казва и че на венецианските грабители е било казано от стражите в гробницата, че за част от мощите се потрудил да бъдат по-добре скрити (предполагаемо другаде, и по-конкретно – в Константинопол) византийски император на име Василий. С това вероятно има предвид Василий II, макар че италианските летописци – анонимният от Венеция и Йоан Архидякон и Никифор от Бари – го приписват по-скоро на Василий I.[29] Самите венециански кръстоносци обаче са сигурни, че това е същото място, от което са взели мощите на Свети Николай барийците[33] и че там все още би трябвало да има някакви негови. Те ограбват църквата веднъж, без да намерят точно тези мощи, които са се надявали, но по-късно пак се връщат и този път успяват да направят откритие, което ги задоволява. То се състои в човешки останки, скрити в специално съоръжение под пода на олтара.

С основание или не, за тях вече са сигурни, че са на светеца от IV век.[29] Като дата на отнасянето на мощите от църквата се споменава 30 май, а за докарването им във Венеция – 6 декември.[29]

Почитане

[редактиране | редактиране на кода]

Свети Николай Мирликийски е почитан по целия свят:

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Book of Martyrs. Catholic Book Publishing, 1948.
  2. ↑ Биография, „Нешънъл Джиографик“
  3. ↑ Биография в „Православието“
  4. ↑ Иконография в Православието
  5. ↑ Иконография в Коптската православна църква
  6. ↑ Първообраза на Дядо Коледа
  7. ↑ Първообразът на Дядо Мраз // Архивиран от оригинала на 2022-01-02. Посетен на 2022-12-11.
  8. ↑ а б Традиции свързани със св. Никола
  9. ↑ Имен ден в България
  10. ↑ Монети с лика на св. Никола
  11. ↑ 10 лева, 2004 г. – Св. Николай Мирликийски Чудотворец
  12. ↑ В. В. Иванов, В. H. Топоров // Мифы народов мира : Энцикл. в 2 т. / гл. ред. С. А. Токарев. – 2-е изд. – М. : Советская энциклопедия, 1988. – Т. 2 : К—Я. – С. 176
  13. ↑ Александр Ткаченко. От святителя Николая до Санта Клауса // 2011-12-20. Посетен на 2017-09-23.
  14. ↑ Името Синтерклаас
  15. ↑ Името Чудотворец
  16. ↑ Името Мирликийски // Архивиран от оригинала на 2022-12-09. Посетен на 2022-12-11.
  17. ↑ Първообраза на Дядо Коледа
  18. ↑ Maximov, Vladimir. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ
  19. ↑ Горбунов Ю. Е., Херсонский Б. Г. Липованская икона. Відп. ред.: О. И. Губарь; ОНУ им. И. И. Мечникова, Ист. фак. – Одесса: Друк, 2000. – 124 с., с. 77.
  20. ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 362-363.
  21. ↑ Молитва Към Николай Чудотворец
  22. ↑ Легенди за св. Никола
  23. ↑ История создания музея. Государственный Русский музей. Дата обращения: 9 июля 2015. Архивировано 10 июля 2015 года.
  24. ↑ https://bargrad.com/bazilika/
  25. ↑ Житие на свети Николай Мирликийски Чудотворец // Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година. Посетен на 2025-01-20.
  26. ↑ https://www.stnicholascenter.org/who-is-st-nicholas/relics
  27. ↑ https://www.basilicasannicola.it/sez/2/95/138/la-tomba-del-santo
  28. ↑ https://web.archive.org/web/20150924125958/http://www.sedmitza.ru/text/697437.html
  29. ↑ а б в г д https://nikolaos.pravorg.ru/pyataya-chast-moshhej-sv-nikolaya-xranitsya-v-venecii/
  30. ↑ https://www.stnicholascenter.org/who-is-st-nicholas/real-face/relics-in-the-lido-of-venice
  31. ↑ От същия източник (https://www.stnicholascenter.org/who-is-st-nicholas/real-face/relics-in-the-lido-of-venice): The many small pieces found in Venice are consistent with accounts of the Bari sailors, in great haste, gathering up nearly all of the larger pieces, thus leaving the smaller ones, before hurrying back to their ships. The accounts tell how the tomb was opened, the cover pulverized, so many small bits of marble would have fallen onto the skeleton. Then impetuous sailor Matteo stepped down into the coffin, still wearing shoes. So, it should be no surprise that the femers were broken off, described as "with an ax." The heads of both femers and most of the ribs are among the bones in Venice, areas easily crushed by two feet. Professor Martino concluded that the humble remains in Venice are not, and should not be considered, less important than those in Bari. В машинен превод: Многото малки парчета, открити във Венеция, съответстват на разказите за моряците от Бари, които с голяма бързина събрали почти всички по-големи парчета, оставяйки по-малките, преди да се върнат бързо на корабите си. Разказите разказват как гробницата е била отворена, капакът е бил смазан на прах, толкова много малки парченца мрамор са паднали върху скелета. След това импулсивният моряк Матео стъпил в ковчега, все още обут в обувки. Така че не би трябвало да е изненада, че бедрата са били отчупени, описани като „с брадва“. Главите на двете бедрени кости и повечето от ребрата са сред костите във Венеция, места, които лесно се смачкват с два фута. Професор Мартино заключи, че скромните останки във Венеция не са и не бива да се считат за по-маловажни от тези в Бари.
  32. ↑ G.Cioffari, „S.Nicola nella criticala storica“, ed.CSN, Bari 1988.
  33. ↑ F.Corner “Notizie storiche delle chiese e monasteri di Venezia e di Torcello”, Padova 1763, p.52.
  34. ↑ Дирекция по вероизповеданията. Публичен регистър на храмовете и молитвените домове // Министерски съвет. Посетен на 2025-05-09.
  35. ↑ Акатист на св. Николай Мирликийски Чудотворец // Сайт на Ловчанска епархия. Посетен на 2025-05-09.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ливерий Воронов. Святитель Николай – ревнитель и защитник Православия // Журнал Московской Патриархии № 6, № 7. 1961
  • Г.-Д. Нацов, Галданова Г. Р. Материалы по истории и культуре бурят. – Улан-Удэ. 1995
  • Орлова. История христианизации калмыков: середина XVII – начало XX в. – М.: Вост. лит. 2006
  • Чарлз У. Джоунс. Свети Николай от Мира, Бари и Манхантън. 1978

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Николай_Чудотворец&oldid=12761702“.