Николай Чудотворец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Николай Мирликийски)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Николай.

Свети Николай Чудотворец
Άγιος Νικόλαος
християнски светец
St Nicholas Icon Sinai 13th century.jpg
Роден
ок. 3 век
Починал
ок. 4 век
Мира, Ликия
ПогребанСан Никола, Бари, Италия

РелигияРанно християнство
Канонизация
Почитан вцялото християнство
Главно светилищеБазилика „Свети Никола“, Бари, Италия
Празник6 декември (Никулден),
9 май (Летен Никулден)
АтрибутиЕпископски одежди; В Източното християнство – Евангелска книга и омофор
ПокровителствоДецата, моряците, рибарите, бъчварите, пивоварите, погрешно обвинените, покаялите се крадци, стрелците (с лък), фармацевтите, търговците, собствениците на заложни къщи, банкерите (в миналото – лихварите). Светец-покровител на много градове: Абърдийн, Голуей, Ливърпул, Бари, Москва, Амстердам. Възприет е за покровител на Херцогство Лотарингия, Гърция и Русия
Семейство
Съпруганяма
Свети Николай Чудотворец в Общомедия
Николай Мирликийски, изобразен в православен стил

Свети Николай Мирликийски Чудотворец или Свети Никола е източноримски духовник, епископ на град Мира в областта Ликия, Мала Азия. Известен като противник на езичеството и арианството. В иконографията на Източноправославната църква често се изобразява редом с Исус Христос и Дева Мария.

След смъртта си е почитан като светец и покровител на децата, моряците, рибарите, търговците, банкерите и лихварите, затворниците, крадците (но само на покаялите се), пивоварите, бъчварите, фармацевтите (в по-стари времена - билкарите, знахарите и изцелителите), погрешно обвинените, особено ако са застрашени от тежко наказание, и на стрелците с лък.[1] За различните застъпничества съществуват съответните митологични сказания и обяснения, свързани със случки, които се предполага, че са били част от живота му и изтъкващи добродетелите на Николай: щедрост, скромност, безкористност, справедливост, милосърдие, смелост. Много популярен светец, особено в Русия, където по броя на храмовете и посветените икони отстъпва само на Света Богородица. Считан в традициите на някои народи за най-надежден застъпник пред Бога (в тази връзка например е руската поговорка: „Попроси Николу, и он скажет Спасу“ - „Помоли св. Никола и той ще предаде на Спасителя“). Свети Никола е единственият светец, комуто се приписва, че притежава силата да възкресява (със силата на молитвата си).

Името му е особено предпочитано мъжко име, именният ден - Никулден, празнуван в България на 6-ти декември. Николай е четвъртото по разпространие мъжко име в България - близо 200 000 души.[2] До началото на 20. век е сред най-предпочитаните за новородените в Русия.

С него са свързани и други празници, като Коледа, Летен Никулден (наричан и Пролетен Никулден - 9-ти май) и Нова година.

В ролята си на Летен Никола, той е и покровител на животните и на селското стопанство, а особено - на конете и коневъдството.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Николай е руската форма на името Никола, използвано в България и други страни. То произлиза от гръцките думи „побеждавам“ (nikáo) и „народ“ (laós) и първоначално вероятно се е произнасяло Николаос. Има ред регионални варианти, като Никлас, Клаус, Микола, Никълъс, Клаас..., женски форми като Николина и Никол, производни като - Никита и съкратени и умалителни, като Ник и Ники. Името му като име на светец също търпи много трансформации, включително обединяващи двете думи, например - Синтерклаас. В популярната култура понякога се използва като фамилия на герои, свръзани с образа на Дядо Коледа, като госпожа Клаус и дори - Фред Клаус (уж че имал такъв брат, както и родители, чиято фамилия също била Клаус) или направо е преименуван, в съгласие с комерсиалните цели на продукцията или по аналогии, често пъти дори съвсем отдалечени, с други митологии и персонажи или с други собствени персонификации, но не така натоварени с търговски или идеологически заряд - например Крис Крингъл (Крис - име, Крингъл - фамилия, въпреки че поначало е прозвище на Дядо Коледа, свързано с това, че идва да дарява децата по Рождество Христово - Кристмас) и Дядо Мраз (свързана и с легендите за скандинавския бог Один, персонафикация на студа, кълновете на последващото плодородие и радостите на зимните дни и празници, вариация на "добрия старец", носещ подаръци, особено почитана в Съветския съюз и в Източна Европа през 20.ти век).

Наричан е Мирликийски (слято от Мир Ликийски) или само "от Мира", по имената на град Мира (където става епископ) и на областта в която той се намира. Тъй като в края на 11.век по-голямата част от мощите му е пренесена в град Бари, Италия, в някои страни е известен и като Никола от Бари.

Въпреки известното подобие на имената (с умалителната форма Коля, Кола), популярното в България и други страни в Източна Европа, име на Свети Николай, в образа му на раздаващ подаръци старец, Дядо Коледа произлиза не от собственото му име, а от това в древноримския календар на дните, в които се празнуват празниците, свързани с него - календи; във фолклорните традиции, то е повече свързано с образа на славянския езически бог Коляда (например - колачета, коледуване).

Почитан и у някои нехристиянски религиозни общности, като калмиките (под името Микола-Бурхан) и бурятите (като Батюша Михола и Белият старец - Саган-Убукгун).

Името Чудотворец идва от множеството лесно удаващи му се чудеса, с които е известен приживе, според легендите за него. Всичките му дела, някои от които прочути без да представляват действително чудеса, имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление. Често е наричан и Николай Угодник, заради неговата отзивчивост и състрадателност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Мирликийски е роден през втората половина на III век, приблизително през 270 г., в големия пристанищен град Патара, Ликия, в богато и вероятно знатно семейство. Чичо му е епископ на града, и след като още като дете Николай остава сирак, той окончателно поема грижите за него. Води го в местната църква и удивен от усърдието и разбирането му на проповедите и от способността му, от ранна възраст сам да произнася такива, му отстъпва фактически мястото си на епископ, но все пак само като свой помощник, натоварен със задачата да поучава паството му. Семейните имоти не остават във владение на Николай, - той ги раздава на бедните. Впоследствие Николай, който все пак е още много богат човек, става епископ на друго важно пристанище - Мира, вероятно в младостта му, някъде в началото на управлението на император Диоклециан. Заедно със своя западен колега Максимиан и още двама видни военачалници, които поставят за свои подуправители, те се заемат да обновят Римската империя, въвеждайки управление на четирима (тетрархия). На първо време - до 305 г. като двама главни императори (августи) управляват Диоклециан и Максимиан, а техните подчинени императори са Констанций Хлор на запад и Галерий - на изток. След оттеглянето, през 305 г., на Диоклециан и Максимиан от върховните постове на тях ги наследяват помощник-императорите им (цезарите), които на свой ред назначават свои цезари, понеже вече са августи. При оттегляне, смърт или подобни обстоятелства се поставят нови заместници или подзаместници. Тази стройна система бързо се обърква, когато между тетрарсите настъпват тежки разногласия и в страната избухва всеобща гражданска война, съпътствана и от множество вражески нападения и от войни на тетрарсите, с различни узурпатори и бунтовници, и в която като победител започва да се очертава Галерий. Макар, че и останалите тетрарси (но най-малко Константин, - сина на Констанций Хлор, - който е склонен да симпатизира на християните и макар и почти до смъртта си все още не и официално кръстен, е възможно сам да е бил още тогава християнин) вземат дейно участие в тях, най-вече Галерий се проявява, като техен угнетител, унищожетел и разорител, в започнатите още от Диоклециан и продължили около 10 години (от 303 г. нататък) гонения на християните от това време, заради тяхната опозиция срещу култовете към Непобедимото слънце и към гения на императора. Предполага се, че в тях е пострадал и епископ Николай, който за известно време лежал в затвора. Гоненията са прекратени след като в Медиоланския (Миланския) едикт Константин и Лициний, през 313 г., призовават властите в страната повсеместно да спазват по-рано издадения от Галерий Сердикийски едикт (311 г.), в който той обявява, че е преосмислил отношението си към християните и нарежда и настоява занапред да бъдат свободни да изповядват религията си и им отрежда права, равни с тези на другите жители, вместо - както е дотогава в империята - религията им да е незаконна.

Към 325 г., с изключение на Константин Велики, всички тетрарси и всички по-основни претенденти за властта са мъртви или трайно отстранени, след като Галерий умира още през 311 г., а Лициний, който се е отметнал от едикта и отново е подхванал собствена религиозна реформа, чрез която искал да постави в центъра на религиозния живот на империята, в значителна степен изгубилия популярност олимпийски бог Юпитер/Зевс, и свързани с нея гонения срещу християните през 320 г. (на изток, където е август, и в които също е възможно епископ Николай да е пострадал) е убит по заповед на Константин, в края на поредната гражданска война, между тях. В хода на борбите си с Лициний Константин избира за нова столица на империята или поне на източната й половина град Византион на брега на Босфора. Заема се с уголемяването и модернизирането му под името Константинопол. Междувременно все още главен политически и културен център на източната част от империята е град Никея, в областта Витиния. За да бъдат изгладени някои сериозни противоречия между християните, там е свикан Първият вселенски събор, на който се предполага, че са присъствали общо 318 епископи. Изглежда един от тях е бил и Николай Мирликийски. По основния въпрос на събора - доколко прави са възгледите на мислителя Арий, водач на особено влиятелната тогава групировка на арианите, той решително е на позициите на техните опоненти (чиито разбирания стават основа на православието). Решението на събора е арианството да бъде обявено за ерес. Съществува версия, според която на събора Св. Никола удря шамар на Арий, задето не почита Христос (което не е така, защото за арианите Христос също е бог, но все пак по-нисше същество от Отца, който го е създал, а после той самият създал света). Дори и тя да е истина, арианите не отмъщават на Николай, за предполагаемото му грубиянство спрямо лидера им, пращайки го в изгнание (макар да пратили на заточение ред други православни свещеници, без да са ги предизвикали с подобни, съвсем неприсъщи на иначе благия и разумен характер на светеца, провокации), когато въпреки решенията на събора стават още по-могъщи и влиятелни, при наследника на Константин, император Констанций II, който също е привърженик на учението на Арий и за да получи едноличната власт, избива повечето си роднини, най-видните от които - привърженици на православието.

До смъртта си, за която се знае, че е настъпила, когато той вече е бил на преклонна възраст (следователно - при управлението на Констанций II, който управлява между 337 и 361 г.), Николай остава епископ на Мира и се прочува с добродетелите си, главната от които била щедростта му. Погребан в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление. През 1087 г. част от мощите му, вероятно около 80%, са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари (дн. Италия), където се пазят и до днес - 21.век (денят на който е отслужена първата литургия по този повод става датата на започналият да се разпространява оттогава празник Летен Никулден).[3] Друга, приблизително 20%, е заграбена от венецианците през 1099 г., по време на Първия кръстоносен поход. Понеже се счита, че така те са ги спасили от унищожение от страна на турците, впоследствие светецът е обявен за покровител на крадците. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма „Св. Николай“ в София, и в Созопол. Понастоящем в Мира, в силно затлачен от приливите район, все още се намира каменният саркофаг на светеца и е възможно и там да е останала малка част от мощите му.

Легенди за Свети Николай[редактиране | редактиране на кода]

Легендите за Свети Николай отразяват тежките изпитания, на които били подложени хората, в смутната и съдбовна епоха, в която живее.

Спасение на невинно осъдени . Особено драматична и показателна в това отношение е легендата за спасяването на невинните, в която той всъщност се проявява като техен закрилник на 2 пъти и спасява общо шестима мъже, обречени иначе на смърт. Най-напред той попаднал на стълкновение, между неколцина войници, участници в току-що приключила мисия за потушаване на метеж в Мира, и група граждани, които се опълчили на техните грабителства, когато на тръгване от града войниците били изпратени да набавят провизии, но те като не искайки да ги купуват, взели да ги отнемат насила от търговците. Епископ Николай успял да разтърве биещите се, а в това време се притекли и техните военачалници, трима много почтени и справедливи хора, които и преди били направили добро впечатление на владиката, но сега го затвърдили - те наказали провинилите се войници и тъкмо се канели да си тръгнат, когато към тях и епископа се приближили молители, които искали да се застъпят за свои близки. Помолили ги за спасението на трима несправедливо осъдени младежи, които този ден трябвало да бъдат екзекутирани, въз основа на някакви отдавнашни обвинения. Четиримата веднага се завтекли към мястото, но Николай, който малко изпреварил другите, видял, че палачът тъкмо се кани да отсече главата на единия от осъдените, а другите двама са също подготвени за обезглавяване. Епископът се помолил на Бога и той спрял ръката на екзекутора (на картината на Репин, илюстрираща случката се вижда, че епископът хваща меча му с ръце, но по-вероятно е той да се е поколебал, виждайки толкова видни хора, така забързани натам и сам да е изчакал да чуе какво имат да му кажат). Тримата младежи били спасени, с помощта на помилвалите ги стратилати, а след това последните отпътували за Константинопол за да дадат отчет за стореното в Мира. Обаче в столицата на свой ред попаднали в затвора и били осъдени на смърт по обвинение в заговор, срещу императора. На молитвите на осъдените, откликнал пак Господ и отново си послужил със застъпничеството на Николай, който този път се явил насън едновременно на служителя, комуто било възложено да организира екзекуцията им и на самия император (тъй като това вероятно е станало към края на живота на Никола, след като в илюстрацията е изобразяван като старец, императорът трябва да е бил Констанций II). Удивен от яркия си сън управителят на затвора, който бил в приятелски отношения с владетеля, побързал да му сподели, а преди това отложил с някое време екзекуцията. Тъй като и императорът бил сънувал същото, той бил много впечатлен. Насън достопочтен владика настоявал пред тях да не погубват несправедливо осъдени. Имайки предвид, че тъкмо е предстояла екзекуцията на наскоро обвинени императорски пълководци, управителят споменал за това на августа и той поискал да се срещне с тях. Те му се заклели във вярност и го убедили, че са невинни, като при това му разказали и за станалото в Мира. Императорът се досетил, че явилият му се е Николай и не само отменил присъдата им, но и ги повишил и наградил. Във връзка с тази легенда Свети Никола е обявен за закрилник на несправедливо осъдените.

Спасение на три девици. Преданието разказва как св. Никола помогнал на изгубил богатството си човек с три дъщери[4]. Във времената, в които живеели, жените не можело да се омъжат без зестра и над тях грозяла опасността да бъдат принудени да станат блудници. Когато техният баща се решавал да продаде някоя от дъщерите си, ненадейно някой променял съдбата ѝ. Разбира се, това бил светецът, който подхвърлял кесия с жълтици през прозореца и без да чака отплата си тръгвал, без да бъде разкрит от никого. Същото се повторило за втората и третата дъщеря – по една кесия, с чиято помощ девойките успявали да се оженят. На третия път търговецът хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Оттогава почитат св. Никола като закрилник на имота и парите.

Според вариант на легендата св. Никола подхвърлил торбите с жълтици не през прозореца, а през комина. Те попадали в прострените да се сушат на камината чорапи. Така било поставено началото на традицията, популярна в Северна Америка и Западна Европа, да се оставят чорапи на Коледа, в които добрия старец (Дядо Коледа) поставя своите подаръци.

В някои страни празник на децата и подаръците е Никулден - в Германия, Нидерландия и Белгия. Те слагат обувките си навън и, ако са били послушни през годината, откриват в тях шоколади, бонбони и подаръци; ако децата са били лоши през годината, ще видят там въглени и съчки.

Николай Мирликийски, изобразен в католически стил

Възкресяване на три деца. Една от най-популярните легенди е и най-жестоката. Един касапин убил три деца и ги насякъл в каца за осоляване на месо. Когато св. Никола съзрял стореното, той горещо се помолил и молитвите му били чути – децата оживели като по чудо. Тази история е най-често изобразявания мотив при светеца в католицизма – с трите възкръснали деца.

Счита се, че тази легенда е вариант на легендата за трите дъщери получили зестра от св. Никола.

Чудотворни приключения по море. Веднъж св. Никола тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разярила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Никола възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.

Вариант на тази легенда гласи, че корабът получил пробойна. Св. Никола запушил дупката с жив шаран, от която случка останала традицията Никулден да не остава без шаран на трапезата.

Връщане на заробено дете. Св. Николай откупва дете, дадено заради дългове в робство. Това е също популярна сцена, изобразявана в католицизма.

Явявания след смъртта му. Явяване на иконата на св. Николай Чудотворец на княз Дмитрий Донски и др.

Интересно[редактиране | редактиране на кода]

  • От началото на 21 век множество страни (държави и територии) започват да емитират монети с лика на светеца – Беларус, България, Камерун, Лаос, Ниуе, Острови Кук, Полша, Румъния, Русия, Северна Македония, Тристан да Куня, Турция, Хонконг, Чад.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]