Алегория

Алегория на музиката от Филипино Липи (между 1475 и 1500). Алегория на музиката е популярна тема в живописта. Липи използвал символи популярни по време на Високия Ренесанс, много от които са от гръцката митология.

Алегорията (от гръцки ἄλλος (allos), друг, различен и ἀγορεύω (agoreuo), говоря на събрание) е начин преносно да се изрази смисъл, различен или допълващ буквалния. Обикновено под алегория се разбира реторична фигура на речта, но това не е задължително – алегория може да се съдържа и в изобразителното изкуство, скулптурата и други изкуства, където се приближава до символа и персонификацията.

В художествената литература алегорията е широко използван творчески похват, който се основава на съпоставимостта между две прояви, едната от които с отвлечен идеен смисъл, а другата – конкретен. Алегория е похват, в който се казва едно, а се разбира друго.

Въпреки че е сходна с други реторични сравнения, алегорията бива по-трайна и обхватна от метафората, а също така разчита на въображението за разлика от аналогията, която се опира на логиката и разсъдливостта.

Например в баснята на Стоян Михайловски „Секира и търнокоп“ лъскавата секира и ръждясалият търнокоп иносказателно представят обобщените образи на трудолюбивия и ленивия човек.

Примери за кратки алегории с нравоучителен и възпитателен характер са баснята, притчата и параболата.

Дума или израз, в който се говори едно, а се разбира друго. Изразяване на отвлечено понятие с конкретен образ, ето един пример: Скелет въоръжен с коса е алегория на смъртта. (Коса тук не означава коса на човек, а инструмент за косене на трева).

Литература

• Ницолов, Лозан; Георгиев, Любомир; Джамбазки, Христо; Спасов, Спас. алегория // Речник на литературните термини“. София, Наука и изкуство, 1973. с. 50.
• Личева, Амелия; Дачева, Гергана. алегория // Кратък речник на литературните и лингвистични термини. София, Колибри, 2012. ISBN 978-619-150-097-0.
• В Общомедия има медийни файлове относно Алегория