Притча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Завръщането на блудния син, Рембранд

Притча обикновено се наричат кратките иносказателни и нравоучителни разкази, с които Иисус Христос и Буда се обръщат към народа. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики.

Притчите са били успешно използвани като народна психотерапия във всички култури. Те имат седем психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля. [1],

Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Притчите на Иисус Христос
  • Ст. Димитрова. Притчите на Изтока – психотерапия на ежедневието. том 1. „Бисерната броеница на Сарасвати“ и т. 3 „Когато белият жерав разтвори крилете си“ С., 2011[1]
  1. Ст. Димитрова. Притчите на Изтока – психотерапия на ежедневието. том 1. С., 2011. стр. 22 – 33

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]