Стоян Михайловски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския писател. За духовника със светско име Стоян Михайловски вижте Иларион Макариополски. За селото в Североизточна България вижте Стоян Михайловски (село).

Стоян Николов Михайловски
Стоян Николов Михайловски 
Роден: 7 януари 1856 г.
Починал: 3 август 1927 г. (71 г.)
Народен представител в:
III ВНС   VIII ОНС   XIII ОНС   

Стоян Николов Михайловски е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Елена в 1856 година и е потомък на стар възрожденски високо просветен род - син е на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново (1865 - 1868), а в 1872 година завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. След това от 1872 до 1874 година е български учител в Дойран, а през 1875 година заминава за Франция, за да следва право в университета в Екс ан Прованс.

След 1878 година Стоян Михайловски работи като като адвокат и съдия в Свищов, в новообразуваното Княжество България. Член е на Свищовския съдебен съвет (1878 - 1879), главен редактор (1880) на вестник „Народний глас“ в Пловдив, Източна Румелия и началник на отделение в българското Министерство на външните работи (1880).

Отново заминава за Франция, за да довърши прекъснатото си поради войната образование и в 1883 година завършва право и става главен секретар на Министерството на правосъдието (1883 - 1884), член на Русенския апелативен съд (1887) и учител по френски език в Русенската мъжка гимназия (1889).

В 1886 година е избран за депутат в Третото Велико Народно събрание и участва в избора на нов български княз през април на следната 1887 година.[1]

Става извънреден преподавател по френски език в Юридическия (1892 - 1894) и в Историко-филологическия факултет (1897 - 1899) и доцент по всеобща лититературна история (1895- 1899) във Висшето училище в София. От 1892 година е дописен член, а от 1898 година действителен член на Българското книжовно дружество. В 1894 - 1896 година отново е депутат в Осмото Народно събрание.[1]

Начело на Върховния комитет[редактиране | редактиране на кода]

Мемоар на ВМОК до българското правителство от 1901 година, подписан от Стоян Михайловски, Иван Цончев и Стефан Николов

Стоян Михайловски активно участва в дейността на Македоно-одринската организация. На Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 година защитава еволюционистката стратегия, поддържана и от привържениците на ВМОРО, срещу революционерите сарафисти. На 7 април близкият до монарха Фердинанд I Михайловски е избран за председател на Върховния македоно-одрински комитет като балансираща фигура между цончевистите, сарафистите и привържениците на ВМОРО.[2][3] След конгреса обаче във възгледите му настъпва сериозна преориентация. През юни 1901 година по време на голяма обиколка в страната на митинг във Варна произнася реч, изпълнена с остри нападки срещу Фердинанд и опитите му за намеса в македоно-одринското дело. Михайловски обявява, че Македоно-одринската организация е на път да попадне в ръцете на анархо-терористичната стихия, в която поставя както социалистите, така и сарафистите като Симеон Радев.[4]

На Деветия македоно-одрински конгрес през юли - август 1901 година Михайловски изнася в десет точки вижданията си за положението в Македоно-одринската организация. Консервативният по своите убеждения и характер Михайловски определя като язва и проказа за делото анархистите и терористите, които като стихия се надигали и подкопавали устоите на организацията и на цялото общество.[5] Конгресът отново избира Михайловски за председател, но действителното ръководство е в ръцете на генерал Иван Цончев и функциите на председателя са сведени до чисто представителни.[6] Михайловски обаче се опитва да играе по-голяма от отдредената му роля по време на последвалия голям разкол в организацията, довел до появата на два комитета - цончевистки и опозиционен на сарафистково и вморовското крило. На 23 ноември 1901 година урежда в дома си тайна среща с представители на опозицията в МОО и привържениците на ВМОРО Андрей Ляпчев, Димитър Ризов, Христо Станишев, Тома Карайовов и Евтим Спространов, за да обсъдят подготовката на извънреден конгрес, който да отстрани офицерите от ръководството. Подобни действия на Михайловски карат офицерите да обмислят отстраняване на Михайловски. В писмо до Александър Протогеров от 4 януари 1902 година Цончев пише „тоя човек колкото по-скоро се отстрани от организацията, толкова по-добре“. На 6 февруари Михайловски си подава оставката, но другите членове и най-вече Цончев успяват да го убедят да я оттегли, за да не се внася допълнитено напрежение в организацията.[7]

В 1903 година е избран за депутат в Тринадесетото Народно събрание. Заради статията „Потайностите на българския дворец“ вев вестник „Ден“ от 1904 година, насочена срещу княз Фердинанд I, е осъден условно.[1]

През 1905 година се оттегля от активна обществена и редакторска дейност. Сътрудничи на „Църковен вестник“.

Известен с псевдонимите: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Стоян Михайловски в Софийските централни гробища.

Литературната си дейност започва през 1872 в сп. "Читалище" (Цариград). Печата и в "Периодическо списание на БКД", сп. "Мисъл" и в. "Ден"..Сътрудничил е и на "Църковен вестник". Творчеството на Михайловски е жанрово многообразно - пише епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми.

  • Сцени от парламентарния живот в България. 1884
  • Бог. Библейски стихотворения. 1889
  • Поема на злото. 1889 /1939, 1943/
  • Novissima verba. Стихотворения. Т. 1. 1889
  • Железни струни. Стихотворения. 1890
  • Currente calamo. Краевековни стихотворения. 1890
  • Книга без заглавие. Стихотворения. Ч. 1. 1892
  • Сатири. Нашите писачи и газетари. 1893
  • Философически и сатирически сонети. 1895
  • Книга за българския народ. 1897 / 1931, 1938, 1946, 1991/
  • По прекия друм. Бележки и размишления. 1901
  • Пробуда и възход. 1902
  • Книга за оскърбените и онеправданите. 1903
  • Източни легенди. 1904
  • Днес чук, утре наковалня. 1905
  • От развала към провала. Диалогизирани очерки. 1905
  • Словоборците станаха богоборци. Поема. 1908
  • Позив към българския народ и българската интелигенция. Ч. 1. 1911
  • Съчинения. Т. 1. 1918
  • Избрани творения. 1931 /1938/
  • Съчинения. Т. 1–3. Избр. творения. Книга за българския народ. Поема на злото. 1938–39
  • Събрани басни. 1939
  • Неиздадени съчинения. Т. 1–2. Увод, бел. и уредба от Ив. Богданов. 194041
  • Божествен размирник. Под. ред. на Ив. Богданов. 1943
  • Избрани съчинения. Т. 1. 1947. Т. 5. 1948
  • Избрани стихотворения. Антология. 1948
  • Избрани съчинения. В 2 т. 1960
  • Басни. Епиграми. Сатири. Лирика. 1967
  • Стихотворения. 1967
  • Епиграми. 1969
  • Избрани творби. 1974
  • Избрани творби. 1987 /1986/
  • Божествен размирник. Философска поезия и проза. Съст. и предг. Ат. Натев. 1987.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б в г Биография на Стоян Николов Михайловски. // Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 26.11.2012.
  2. Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев — Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 86 - 87.
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 154.
  4. Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев — Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 90.
  5. Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев — Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 91.
  6. Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев — Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 92.
  7. Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев — Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 98.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.