Димитър Ризов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера и дипломат. За журналиста вижте Димитър Ризов (Велес).

Димитър Ризов
български революционер и дипломат

Роден
1860 г.
Починал
23 април 1918 г. (58 г.)
Научна дейност
Област География
Политика
Депутат III ВНС   
Димитър Ризов в Общомедия

Димитър Христов Ризов е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ризов (вдясно), Захари Стоянов (в средата) и Коста Паница (вляво). Фотография на Димитър Кавра

Ризов е роден 1860 година в Битоля, Македония.[1][2] Първоначално учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив.[1][2] В 1881 година отваря книжарница в Битоля, а в 1882 - 1883 година по-късно е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония.[1] В 1881 година издава на френски език първата „Етнография на Македония“.[3] В 1883 година заедно с Насте Стоянов подпомага откриването на българската книжарница на Коне Самарджиев в Солун. Ризов редактира „Македонский календар - Св. Кирил и Методий", като събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като Иван Вазов, Петко Славейков, Марин Дринов, Трайко Китанчев, Константин Мишайков, Андрей Ляпчев, Константин Величков и ги праща за отпечатване в Солун.[4]

Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев. Фотография на Димитър Кавра

През 1884 година се установява в Княжеството и се включва в политическия живот като редактор на вестника на Либералната партияТърновска конституция“.[1] Ризов е част от вълната либерали емигранти в източнорумелийската столица Пловдив, където активно участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет и в подготовката и извършването на Съединението на областта с Княжество България.[3][1] От 6 до 9 септември 1885 г. е член на Временното правителство в Пловдив.[3] Ризов е редактор на вестниците „Самозащита“ (1885), „Македонский глас“ (1885, 1887), „Независимост“ (1886).[1] Ризов е депутат в Третото велико народно събрание (1886-87).[3]

През януари 1887 г. се обявява против Регентството и правителството, подкрепяйки русофилските офицерски бунтове в Силистра и Русе, за което е арестуван в Черната джамия. През 1887 година продължава образованието си в Лиежкия университет в Белгия, като стипендиант на Евлоги Георгиев. След завръщането си издава вестник „Христо Ботйов“, в който рязко напада княз Фердинанд I, като след брой І е арестуван и осъден на две години затвор.[5][6][3] Димитър Ризов и Наум Тюфекчиев са основните организатори на неуспешния опит за убийството на Стефан Стамболов, при който на 27 март (15 март стар стил) 1891 година е убит финансовият министър Христо Белчев.[7] В 1895 - 1896 година издава вестник „Млада България“ (1895 - 1896), в който също напада княз Фердинанд.[1] През декември 1895 година на Втория македонски конгрес Димитър Ризов е избран за член на ВМОК на Втория редовен конгрес[1] и по-късно активно участва в дейността на организацията.[8]

От 1897 година Димитър Ризов променя отношението си към управлението и преминава на дипломатическа служба. Той е български търговски консул в Скопие (1897 - 1899), дипломатически агент в Цетине (1903 - 1905) и Белград (1905 - 1907), пълномощен министър в Рим (1908 - 1915) и по време на Първата световна война в Берлин (1915 - 1918). През 1917 година, в Берлин заедно с брат си Никола Ризов той издава атласа „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски и български език.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Ризов (втори от дясно наляво) като пълномощен министър в Берлин по време на посещение на министър-председателя Васил Радославов (в центъра), 1917 г.
Pro Macedonia. Polémique de Wendel et de Rizoff au sujet de la Macédoine.jpg. Paris, Georges Roustan, Libraire-Éditeur, 5, Quai Voltaire, 5, 1918.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 203.
  2. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 144.
  3. а б в г д Антонова, Ил., Маринкова В., Митев Пл., Антонов Ал. История на България - Енциклопедия А-Я. София, 2001. ISBN 954-18-0227-3. с. 319-320.
  4. Македония. История и политическа съдба, том I. София, Македонски научен институт, 1994. с. 295 - 296.
  5. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1966. с. 481.
  6. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 167. ISBN 954321056X
  7. Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев
  8. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
Андрей Тошев български пълномощен министър в Атина
(1908)
Живко Добрев
     Портал „Македония“         Портал „Македония