Андрей Тошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Тошев
български политик
Andrey Toshev.png
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Религия православие
Образование Брюкселски свободен университет
Женевски университет
Политика
Професия ботаник, дипломат
Партия Звено
26-и министър-председател на България
21 април – 23 ноември 1935 г.
Андрей Тошев в Общомедия

Андрей Славов Тошев е български учен – ботаник, академик на БАН, дипломат и политик, министър-председател на България в 53-тото правителство (1935).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 април 1867 година в Ески Заара в семейството на бореца за българска църковна независимост Славе Тошев и Анастасия Андреева Ходжева (1847-1919) от село Магарево, Битолско. Основно образование получава в родния си град.[1] Учи в Одрин, завършва естествени науки в Женевския и в Брюкселския свободен университет (1891).[2][3] Женен е за Екатерина Божкова от Велес.

Тошев (4-ти на най-горния ред, № 2) с преподаватели от Солунската девическа гимназия

Прекъсва следването си и става е учител в Солунската българска мъжка гимназия през 1888 – 1890 г.[1] По това време прави няколко екскурзии из околностите на Солун, Дойран, Гевгели, Велес, Кукуш, Крушово, Сяр и други с цел събиране на растения и записване на народните им имена.[4] През 1891 – 1893 г. учителства в Стара Загора и във Варна.[1] Продължава със събирането на растения, благодарение на които публикува статиите „Принос за изучаване на флората на България“ (1894, в съавторство с Вилдеман, на френски език) и „Материали за флората на България“ (1895).[5] След това е учител в Пловдив, а в продължение на 7 години – във Военното училище в София. Използва летните ваканции, за да провежда ботанически експедиции в Родопите, Рила, Средна гора.[5] В 1894 година публикува първият си научен труд свързан с ботаниката „Материали по флората на Солунско“. В него описва около 1240 растения с техните народни имена и находищата им.[4] През 1898 година е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, за заслугите си в областта на ботаниката и природознанието. От 1900 година е действителен член на БКД.[1] Избран е за секретар на Природо-медицинския клон на БКД (1901 – 1903) и за председател (1929 – 1930).[4]

От 1903 до 1905 година е български търговски агент в Битоля. Последователно е български дипломатически агент в Черна гора (1906 – 1907), дипломатически представител в Гърция (1908), пълномощен министър в Сърбия (1908 – 1913), дипломатически представител в Османската империя (1913 – 1914), Швейцария (1915 – 1916), Австро-Унгария (1917 – 1918) и Австрия (1918 – 1920).[3]

След 1919 година се отдава на публицистика. От април до ноември 1933 година е министър-председател.[3]

Умира на 10 януари 1944 година в София.[1]

Автор е на „Поглед върху икономическото развитие на Сърбия“ (1911), „Балканските войни“ (два тома, 1929 и 1931), „Сръбско-българската разпра“ (1932).[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Из Беломорието и Македония“, второ издание, 1942

Автор е на 25 научни и научнопопулярни статии, учебници и ръководства.

  • „Ранни спомени 1873 – 1879“ (1890)
  • „Материали по флората на Солунско“ (1894)
  • „Принос за изучаване на флората на България“ (1894)
  • „Материали за флората на България“ (1895)
  • „Ръководство за риторика и красноречие“ (1901)
  • „Материали по флората на Вършец и околностите“ (1901)
  • „Материали по флората на Родопите“ (1901)
  • „Югозападна България във флористично отношение“ (1902)
  • „Върху растителността в Средна гора“ (1903)
  • „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911)
  • „Балкански войни“ (в 2 тома; 1929, 1931)
  • „Бегли спомени“ (1931)
  • „Полша в културно отношение“ (1931)
  • „Сръбско-българската разпра“ (1932)
  • „Малкото съглашение и неговият реорганизационен пакт“ (1933)
  • „Страници из миналото на сръбско-българските отношения“ (1941)
  • „Бегли спомени за Македония“ (1941)
  • „Из Беломорието и Македония“ (1942)
  • „България и нейните съседи“ (1943)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славе Тошев
(1833 - 1896)
 
Анастасия Ходжева
(1847 - 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Божкова
(1871 - 1939)
 
Андрей Тошев
(1867 - 1944)
 
Мария Димчева
(1878 - 1938)
 
Васил Димчев
(1862 - 1933)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светослав Тошев
(1892 - 1950)
 
Димитър Тошев
(1895 - 1968)
 
Владо Тошев
(1901 - 1956)
 
Нада Никифорова
(1909 - 1973)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Данчев
(1933 - 1995)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 53.
  2. Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 95.
  3. а б в г Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 423.
  4. а б в Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 54.
  5. а б Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 55.
Георги Кожухаров търговски агент в Битоля
(31 октомври 1903 – 1905)
Никола Семенов
(управляващ)
Борис Михайловски пълномощен министър в Атина
(29 декември 1906 – 1908)
Димитър Ризов
     Портал „Македония“         Портал „Македония