Андрей Тошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Тошев
Андрей Тошев
Мандат
21 април 1935 – 23 ноември 1935 г.
Назначен от цар Борис III
Предшественик Пенчо Златев
Наследник Георги Кьосеиванов
Роден
Починал
10 януари 1944 г. (76 г.)
Националност българин
Гражданство Флаг на България България
Полит. партия безпартиен
Университет Женевски университет, Брюкселски свободен университет
Занятие учендипломат
Портал  Портална икона   Македония

Андрей Славов Тошев е български учен – ботаник, академик на БАН, дипломат и политик, министър-председател на България в 53-то правителство (1935).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 април 1867 година в Ески Заара в семейството на бореца за българска църковна независимост Славе Тошев и Анастасия Ходжева от село Магарево, Македония. Основно образование получава в родния си град.[1] Учи в Одрин, завършва естествени науки в Женева и в Брюкселския свободен университет (1891)[2]. Женен за Екатерина Божкова от Велес.

Тошев (4-ти на най-горния ред, №2) с преподаватели от Солунската девическа гимназия

Прекъсва следването си и става е учител в Солунската българска мъжка гимназия през 1888 – 1890 г.[1] По това време прави няколко екскурзии из околностите на Солун, Дойран, Гевгели, Велес, Кукуш, Крушово, Сяр и др. с цел събиране на растения и записване на народните им имена.[3] През 1891 – 1893 г. учителства в Стара Загора и във Варна.[1] Продължава със събирането на растения, благодарение на които публикува статиите „Принос за изучаване на флората на България“ (1894, в съавторство с Вилдеман, на френски език) и „Материали за флората на България“ (1895).[4] След това е учител в Пловдив, а в продължение на 7 години – във Военното училище в София. Използва летните ваканции, за да провежда ботанически експедиции в Родопите, Рила, Средна гора.[4] В 1894 г. публикува първият си научен труд свързан с ботаниката „Материали по флората на Солунско“. В него описва около 1240 растения с техните народни имена и находищата им.[3] През 1898 г. е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, за заслугите си в областта на ботаниката и природознанието. От 1900 г. е действителен член на БКД.[1] Избран е за секретар на Природо-медицинския клон на БКД (1901 – 1903) и за председател (1929 – 1930).[3]

От 1903 до 1905 г. е български търговски агент в Битоля. Последователно е български официален представител в Черна гора (1905 – 1906), Гърция (1906 – 1908), Сърбия (1908-[1913), Османската империя (1913 – 1914), Швейцария (1915 – 1916), Австро-Унгария (1917 – 1918) и Австрия (1918 – 1920).

Умира на 10 януари 1944 г. в София.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Из Беломорието и Македония“, второ издание, 1942

Автор е на 25 научни и научнопопулярни статии, учебници и ръководства.

  • „Ранни спомени 1873 – 1879“ (1890)
  • „Материали по флората на Солунско“ (1894)
  • „Принос за изучаване на флората на България“ (1894)
  • „Материали за флората на България“ (1895)
  • „Ръководство за риторика и красноречие“ (1901)
  • „Материали по флората на Вършец и околностите“ (1901)
  • „Материали по флората на Родопите“ (1901)
  • „Югозападна България във флористично отношение“ (1902)
  • „Върху растителността в Средна гора“ (1903)
  • „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911)
  • „Балкански войни“ (в 2 тома; 1929, 1931)
  • „Бегли спомени“ (1931)
  • „Полша в културно отношение“ (1931)
  • „Сръбско-българската разпра“ (1932)
  • „Малкото съглашение и неговият реорганизационен пакт“ (1933)
  • „Страници из миналото на сръбско-българските отношения“ (1941)
  • „Бегли спомени за Македония“ (1941)
  • „Из Беломорието и Македония“ (1942)
  • „България и нейните съседи“ (1943)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 53.
  2. Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 95.
  3. а б в Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 54.
  4. а б Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 55.
Георги Кожухаров търговски агент в Битоля
(31 октомври 1903 – 1905)
Никола Семенов
(управляващ)
Борис Михайловски пълномощен министър в Атина
(29 декември 1906 – 1908)
Димитър Ризов
     Портал „Македония“         Портал „Македония