Стефан Софиянски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за политика. За изпълнителния директор на ЗК „Лев инс“ АД вижте Стефан Софиянски (финансист).

Стефан Софиянски
Мандат
19 февруари 1997 – 20 май 1997 г.
Назначен от Петър Стоянов
Президент
  1997 – 2002 Петър Стоянов
Предшественик Жан Виденов
Наследник Иван Костов
Роден
7 ноември 1951 г. (1951-11-07) (66 г.)
Националност българин
Съпруг(а) Алиса Софиянска
Полит. партия СДС
Университет УНСС
Портал  Портална икона   Политика

Стефан Антонов Софиянски е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС), след 2001 г. – от Съюза на свободните демократи (ССД). Като министър-председател на България е начело на правителството (1997) и кмет на София (1995 – 2005).

Стефан Софиянски е народен представител в 37-то (1994 – 1995) и 40-то (2005 – 2009) народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан е син на Антон Ангелов Софиянски и Елена Бояджиева Софиянска, има сестра Мария. През 1974 г. завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. През следващите години е служител в Министерството на транспорта (1974 – 1975), а след това работи в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия (1975 – 1991).

При правителството на Филип Димитров Софиянски е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991 – 1993). През 1993 г. става заместник-председател на СДС и през ноември 1995 г. е избран за кмет на София. От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебно правителство, назначено от президента Петър Стоянов. През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата.

Непосредствено преди президентските избори през 2001 г. Стефан Софиянски напуска СДС и застава начело на основаната от него партия Съюз на свободните демократи. Като кандидат на ССД той получава трети мандат като кмет на София през 2003 г.

На парламентарните избори през 2005 г. ССД участва в коалицията Български народен съюз, заедно с БЗНС - Народен съюз на Анастасия Мозер и ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов. Коалицията печели 13 места в състава на 40-то народно събрание. Софиянски е избран за депутат и за съпредседател на парламентарната група.

През 2006 г. Софиянски е сред избраните от парламента за наблюдатели в Европейския парламент и от 1 януари 2007, след като България става член на ЕС, става временен депутат в него до първите избори за български евродепутати през май 2007 г.

През 2008 г. заема все по-радикални десни позиции, аргументирайки се с написаното в Библията. По повод организирания в края на юни 2008 г. гей-парад в столицата заявява: „Не различавам позицията си от тази на Боян Расате“.[1]

През 2011 г. се кандидатира за кмет на София, участвайки в коалицията Обединени демократични сили.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Доктор хонорис кауза на Университета по архитектура, строителство и геодезия (2002 г.)[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Софиянски е женен за Алиса Иванова Балдева, с която има 3 дъщери.

Обвинения в корупция[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Софийската градска прокуратура започва разследване на 4 сделки на Столичната община и завежда 3 дела срещу Софиянски за престъпления по служба във връзка с продажбата на Централните софийски хали, на бизнес центъра на ул. „Гурко“ 1 и на терен за строителство на Милениум Център.[3] Между 5 май и 29 юли 2004 г. Софиянски временно е отстранен от поста кмет на София, за да не възпрепятства разследването.

След избирането му за депутат в Народното събрание делата временно са прекратени, поради депутатския му имунитет, но към октомври 2005 г. се създава парламентарна комисия по исканията на главния прокурор Никола Филчев от 27 септември и 25 октомври 2005 г. за сваляне на имунитета му. Тъй като според настоящата конституция не е възможно депутат сам да се откаже от имунитета си, а процедурата е много дълга и сложна, Съюзът на свободните демократи внася предложение за конституционна промяна, в която имунитетът да може да се свали по искане на депутата и да се разреши продължаването на процесуалните действия за него.

През февруари 2006 г. парламентарната комисия, занимаваща се с въпроса дали има достатъчно основания имунитетът на Софиянски да бъде свален, излиза със становището, че няма такива основания. При последвалото обсъждане на гласуването самият Софиянски призовава колегите си да гласуват за сваляне на имунитета му. На 22 февруари предложението е прието, което дава възможност за продължаване на съдебните дела срещу него, за които се отнася искането на главния прокурор.

През юни 2006 г. Софийският градски съд оправдава Софиянски по делото с Централните софийски хали. Съдът приема, че при сключване на сделката Софиянски само е изпълнявал решение на Общинския съвет, в което не е участвал и освен това Халите са все още общинска собственост, така че не може да се говори за сериозно ощетяване на общината.[4]

Когато Софиянски е избран за наблюдаващ в Европейския парламент (и от приемането на България в ЕС на 1 януари 2007 – временен евродепутат), изниква въпросът има ли той депутатски имунитет.[5][6] След изборите, в края на май 2007, Софиянски не успява да се класира за евродепутат и делото срещу него за Милениум център е подновено.

През септември 2007 г. Софийският градски съд оправдава Софиянски по второто дело – за Милениум Център.[7] Според Софиянски тогавашният главен прокурор Никола Филчев е завел делата „по поръчка на кръг от хора около него“.[7]

През февруари 2008 г. Софиянски е оправдан и по делото за „Гурко“ и НИКМИ АД, след като обвинителят заявява, че няма достатъчно доказателства срещу обвиняемите.[8][9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиева, Искра. Депутатите да са 150, предлага ССД. // dariknews.bg, 2008. Посетен на 4 юли 2008.
  2. Ивайло Минчев, „Софиянски стана почетен доктор на УАСГ“, в. „Сега“, 10 декември 2002 г.
  3. хронология до октомври 2005 – копие на страница от focus-news.net на сайта 5ko.free.fr
  4. „Съдът реши: Софиянски е невинен за Халите“, vesti.bg, 14 юни 2006 г.
  5. Светослав Терзиев, „Софиянски – казус и в Европарламента“, segabg.com, 1 октомври 2005 г.
  6. „Имунитетът на Софиянски вече зависи от Брюксел“, segabg.com, 16 януари 2007 г.
  7. а б Съдът оправда Софиянски за „Милениум център“, mediapool.bg, 30.09.2007.
  8. „Софиянски: Аз съм единственият доказано некорумпиран политик, dnevnik.bg, 19 февруари 2008 г.
  9. „Софиянски напълно оправдан“, vsekiden.com, 19 февруари 2008 г.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Александър Янчулев кмет на София (19 ноември 1995 – 29 юни 2005) Минко Герджиков
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „България“         Портал „България          Портал „Статистика“         Портал „Статистика