Красимир Каракачанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Красимир Каракачанов
Действащ
встъпил в длъжност на
4 май 2017
Назначен от 44 Народно събрание
Министър-председател
  2017 – Бойко Борисов
Действащ
встъпил в длъжност на
4 май 2017
Назначен от 44 Народно събрание
Министър-председател
  2017 – Бойко Борисов
Предшественик Стефан Янев
Роден
29 март 1965 г. (52 г.)
Националност Флаг на България България
Религия Православие
Деца Деница Каракачанова (р. 1990)
Полит. партия ВМРО
Университет СУ „Св. Климент Охридски“
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Занятие политикисторик
Народен представител в:
XXXVIII НС   XL НС   XLIII НС   XLIV НС   
Портал  Портална икона   Политика

Красимир Дончев Каракачанов е български политик и историк. Народен представител е в 38-то, 40-то, 43-то и 44-то Народно събрание. Председател е на „ВМРО – Българско национално движение“ (ВМРО – БНД). Съпредседател на Обединени патриоти.

На 4 май 2017 г. е избран за заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната в третото правителство на Бойко Борисов.[1][2]

Син е на Дончо Каракачанов – политик от БЗНС (казионен) през социализма.

Красимир Каракачанов е агент на Шесто управление на Държавна сигурност по линия на „промакедонския национализъм“.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в град Русе. Баща му Дончо Каракачанов е политик от БЗНС (казионен), през 1986-90 г. се издига до Председател на Окръжното ръководство на БЗНС в Русе и Председател на Областното ръководство на БЗНС в Разград, както и народен представител в няколко народни събрания. През 1990 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история. Доктор по право на Югозападния университет „Неофит Рилски“ с дисертация на тема „Външнополитическата дейност на ВМОРО (1893 – 1918 г.)“ (2014). Женен е, с едно дете. Дядо му е участник в т. нар. Народен съд.[4]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Каракачанов е Народен представител в 38-то Народно събрание от коалиция ОДС. През този период е член на Комисията по национална сигурност. Преди парламентарни избори 2001 г. той напуска коалицията. ВМРО – Българско национално движение, заедно с движение „Гергьовден“ участва на изборите, но не успява да влезе в парламента.

През пролетта на 2005 г. ВМРО влиза в предизборна коалиция, наречена Български народен съюз (БНС), заедно с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и Съюза на свободните демократи (ССД) на Стефан Софиянски, която влиза в парламента с 13 депутата, между които и Красимир Каракачанов.

В края на май 2006 г. Красимир Каракачанов е обявен от вътрешния министър Румен Петков за бивш агент на Държавна сигурност. Обявлението е в отговор на въпрос на журналиста Николай Бареков от bTV за общо 47 водещи политици и духовници. Според изнесената информация Каракачанов е регистриран като агент от Шесто управление на ДС през 1989 г. с псевдоним „Иван“, ползван е по изготвяне на анализи за контраразузнавателните служби на МВР и не е давал сведения за български граждани. Съдържанието на документите не е изнесено, тъй като те съдържали класифицирана информация. След разкритието Каракачанов заявява, че той е бил причислен към Трети отдел, който се е занимавал с Македонския въпрос и, че и сега може да се подпише под становищата, които е писал тогава[5].

Кандидат за президент (2011)[редактиране | редактиране на кода]

По повод президентските избори в България през 2011 година, през юли 2011 организационният съвет на ВМРО – БНД издига Красимир Каракачанов за кандидат-президент[6][7]. ЦИК регистрира предизборната двойка на 17 август, като е предоставен списък, съдържащ три имена, ЕГН и саморъчен подпис на заявени 18 464 избиратели, подкрепящи регистрацията[8]. На 20 септември става ясно, че кандидатите на ВМРО ще участват с бюлетина № 17[9].

На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври, Каракачанов печели 0,99% от всички подадени гласове.[10].

Програма[редактиране | редактиране на кода]

Сочени приоритети са:[11]

  • Президентът да е говорител на обществото и да отстоява българските национални интереси.
  • демографската политика да бъде основен национален приоритет
  • намаляване на броя на децата, непосещаващи училище. Съответствие между съдържанието и качеството на образованието и нуждите на икономиката и обществото.
  • одържавяване на приватизираните от монополистите дружества
  • по-многобройна и боеспособна армия
  • увеличаване правомощията на президента
  • против таваните на пенсиите, равен старт на държавната здравна каса и частните здравноосигурителни дружества. „Социалната система няма как вечно да издържа маргинализираните цигански общности“
  • президентът да бъде омбудсман
  • президентът да отстоява правата на всички българи по света, а не само на българските граждани
  • президентът да може да свиква референдуми
  • равнопоставеност на жените и започване на дискусия за домашното насилие в страната, амнистия на задълженията на майките към НОИ
  • протекции за българския бизнес
  • външната политика на България да отразява българския национален интерес „без притеснения от членството ни в НАТО и ЕС“. В отношенията със съседните държави основен критерий да бъдат правата на българските общности там.

Извън страната[редактиране | редактиране на кода]

На 10 октомври град Щип (Република Македония) осъмва с рекламни материали на Красимир Каракачанов. Картичките са разпространени в пощенски кутии и входове на блокове. Град в който живеят немалко хора с изявено българско самосъзнание, и жители с българско гражданство. В същото време видеоклип, който напомня за българския произход на населението в Република Македония, се разпространява от дни в интернет пространството. Появата на предизборните материали предизвиква интерес от страна на няколко македонски медии, сред които основните телевизии – „Сител“, „Телма“ и „Алфа“[12]. Местната полиция премахва листовките и обявява, че издирва разпространителя, тъй като според закона в Република Македония деянието е определено като престъпление[13]. От своя страна Каракачанов пише до македонските медии: „Обръщам се към вас с поредна молба да не търсите повече разделение между хората в България и Република Македония. Всяка проява на близост между България и Македония днес е надежда за нормализация и за възстановяване на историческата справедливост“. В писмото Каракачанов пояснява, че появата на рекламни материали за българските избори в македонските градове е логична, защото в Република Македония живеят много хора с българско самосъзнание и гражданство, а и самият град Щип е емблематичен за българската история[14].

Резултати от изборите[редактиране | редактиране на кода]

На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври, Каракачанов печели 33 236 гласа, или 0.99 % от всички подадени гласове[15].

Най-голям дял Каракачанов има в общините: Златарица – 12,80 %, Чепеларе – 6,53 %, Суворово – 5,85 %, Копривщица – 4,97 %, Банско – 4,36 %, Балчик – 4,04 %, Искър – 3,75 %, Пещера – 3,70 %, Сандански – 3,63 %, Пордим – 3,07 %; което се дължи на подкрепата към ВМРО и на местните избори.

В чужбина Каракачанов получава 291 гласа, или 0,60 % от гласовете. От тях 80 са от Македония[16][17]. По-голяма подкрепа получава от: Албания – 10.00 %, Австралия – 8.33 %, Китай – 4.00 %.

Кандидат за президент (2016)[редактиране | редактиране на кода]

На 28 юли 2016 г. е издигнат за кандидат за президент от инициативен комитет на патриотични организации. За негов вицепрезидент е предложен Явор Нотев от Атака, който също като Каракачанов е заместник-председател на парламента.[18][19][20] Двойката получава подкрепата на парламентарно представените партии от Патриотичния фронт – ВМРО и НФСБ, както и на Атака.[21][22]На 30 септември 2016 г. те се регистрират в ЦИК като „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“.[23] Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.[24] На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за Румен Радев, нито за Цецка Цачева.[25]

Възгледите му за справяне с бежанската криза са свързани с това че „при нужда трябва да отблъснем мигрантите със сила“.[26]

Вицепремиер и министър на отбраната[редактиране | редактиране на кода]

След изборите от 26 март 2017 г. коалицията „Обединени патриоти“, в която влиза и ВМРО, подписва коалиционно споразумение с политическа партия ГЕРБ за съставяне на правителство. С решение на 44-то Народно събрание от 4 май 2017 г. Красимир Каракачанов е избран за заместник министър-председател, отговарящ за отбраната, вътрешния ред и др. въпроси и министър на отбраната на Република България в третото правителство на Бойко Борисов. Още с встъпването си в длъжност Кр. Каракачанов обявява, че ще работи за осъществяването на редица патриотични инициативи в областта на отбраната.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ВМРО. 100 години борба за Македония. София: ВМРО-СМД, 1994
  • ВМРО. 100 години борба за Македония. София: Македония прес, 1996
  • ВМРО – история на една борба. София: Захарий Стоянов, 2013

Източник[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Кой е Красимир Каракачанов - вицепремиер и министър на отбраната. // dnevnik.bg, 3 май 2017. Посетен на 5 май 2017.
  2. ((bg))  Каракачанов: Ще върна уважението към българския офицер!. // dnes.bg, 4 май 2017. Посетен на 5 май 2017.
  3. Христо Христов, „Досиетата на кандидат-президентите: Красимир Каракачанов“, desebg.com, 20 октомври 2011 г.
  4. Eмилия Милчева, „Дедовите червенотиквеничета“, Webcafe.bg, 10.02.2014 г.
  5. „МВР: Каракачанов, Лютви и Берон са били ДС-агенти“, dnes.dir.bg, 31 май 2006 г.
  6. Надя Хамдан, „ВМРО ще издигне Каракачанов за кандидат-президент“, dariknews.bg, 5 юли 2011 г.
  7. „Красимир Каракачанов е кандидат – президентът на ВМРО“, novini.bg, 5 юли 2011 г.
  8. РЕШЕНИЕ № 378-ПВР, София, 17.08.2011, сайт на ЦИК.
  9. „Кунева с номер 1 в бюлетината, а за ГЕРБ – номер 2“, infomreja.bg, 20 септември 2011 г.
  10. Избори 2011: Гласове за избиране на президент и вицепрезидент, сайт на ЦИК.
  11. стр. 8 от в-к „България“ (Издание на ВМРО), бр. 8, септември – октомври 2011 г. (мъртъв линк)
  12. „Македонските медии: Скандал – реклама на Каракачанов в Щип!“, izbori-2011-bg.com, 9 октомври 2011 г.
  13. „Гняв в Скопие: Каракачанов агитира с пропагандни листовки“, balkani.actualno.com, 10 октомври 2011 г.
  14. „Каракачанов пише до македонски медии“, dartsnews.bg, 11.10.2011 г.
  15. ((bg))  Гласове за избиране на президент и вицепрезидент. // Централна избирателна комисия. Посетен на 9 януари 2012.
  16. ((bg))  ПРОТОКОЛ-ГРАМА (за гласуване извън страната) на секционната избирателна комисия за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. от СИК № 290000062 Държава Македония Град Битоля. // Централна избирателна комисия, 23 октомври 2011. Посетен на 09.01.2012.
  17. ((bg))  ПРОТОКОЛ-ГРАМА (за гласуване извън страната) на секционната избирателна комисия за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. от СИК № 290000061 Държава Македония Град Скопие. // Централна избирателна комисия, 23 октомври 2011. Посетен на 09.01.2012.
  18. ((bg))  Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент. // dnevnik.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  19. ((bg))  Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице. // 24chasa.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  20. ((bg))  Общественици призовават за обединение на патриотичните сили. // vmro.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  21. ((bg))  ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев. // segabg.com, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  22. ((bg))  Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет. // focus-news.net, 29 юли 2016. Посетен на 4 ноември 2016.
  23. ((bg))  Коалиция ""Обединени патриоти" се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори. // desant.net, 30 септември 2016. Посетен на 18 октомври 2016.
  24. ((bg)) ЦИК. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката. // cik.bg, 8 ноември 2016. Посетен на 12 ноември 2016.
  25. ((bg))  Патриотите не подкрепят никого на балотажа. // clubz.bg, 9 ноември 2016. Посетен на 27 януари 2017.
  26. „Каракачанов: При нужда трябва да отблъснем мигрантите със сила“, cross.bg, 12 октомври 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония