Красимир Каракачанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Каракачанов
български политик
Krasimir Karakachanov 2017-12-18.jpg
Роден

Образование Софийски университет
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Политика
Партия ВМРО - Българско национално движение
Народен представител
XXXVIII НС   XL НС   XLIII НС   XLIV НС   
Министър на отбраната
4 май 2017 – ...
Заместник министър-председател
4 май 2017 – ...
Семейство
Съпруга Росица Каракачанова (от 1989)
Деца Деница Каракачанова (р. 1990)

Красимир Дончев Каракачанов е български политик и историк. Народен представител е в 38-то, 40-то, 43-то и 44-то Народно събрание. Председател е на „ВМРО – Българско национално движение“ (ВМРО – БНД). Съпредседател на Обединени патриоти.

На 4 май 2017 г. е избран за заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната в третото правителство на Бойко Борисов.[1][2]

Син е на Дончо Каракачанов – политик от БЗНС (казионен) през социализма.

Красимир Каракачанов е агент на Шесто управление на Държавна сигурност по линия на „промакедонския национализъм“.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в град Русе. Баща му Дончо Каракачанов е политик от БЗНС (казионен), през 1986 – 90 г. се издига до Председател на Окръжното ръководство на БЗНС в Русе и Председател на Областното ръководство на БЗНС в Разград, както и народен представител в няколко народни събрания. През 1990 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история. Доктор по право на Югозападния университет „Неофит Рилски“ с дисертация на тема „Външнополитическата дейност на ВМОРО (1893 – 1918 г.)“ (2014). Женен е, с едно дете.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Каракачанов е Народен представител в 38-то Народно събрание от коалиция ОДС. През този период е член на Комисията по национална сигурност. Преди парламентарни избори 2001 г. той напуска коалицията. ВМРО – Българско национално движение, заедно с движение „Гергьовден“ участва на изборите, но не успява да влезе в парламента.

През пролетта на 2005 г. ВМРО влиза в предизборна коалиция, наречена Български народен съюз (БНС), заедно с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и Съюза на свободните демократи (ССД) на Стефан Софиянски, която влиза в парламента с 13 депутата, между които и Красимир Каракачанов.

В края на май 2006 г. Красимир Каракачанов е обявен от вътрешния министър Румен Петков за бивш агент на Държавна сигурност. Обявлението е в отговор на въпрос на журналиста Николай Бареков от bTV за общо 47 водещи политици и духовници. Според изнесената информация Каракачанов е регистриран като агент от Шесто управление на ДС през 1989 г. с псевдоним „Иван“, ползван е по изготвяне на анализи за контраразузнавателните служби на МВР и не е давал сведения за български граждани. Съдържанието на документите не е изнесено, тъй като те съдържали класифицирана информация. След разкритието Каракачанов заявява, че той е бил причислен към Трети отдел, който се е занимавал с Македонския въпрос и, че и сега може да се подпише под становищата, които е писал тогава[4].

Кандидат за президент (2011)[редактиране | редактиране на кода]

По повод президентските избори в България през 2011 година, през юли 2011 организационният съвет на ВМРО – БНД издига Красимир Каракачанов за кандидат-президент[5][6]. ЦИК регистрира предизборната двойка на 17 август, като е предоставен списък, съдържащ три имена, ЕГН и саморъчен подпис на заявени 18 464 избиратели, подкрепящи регистрацията[7]. На 20 септември става ясно, че кандидатите на ВМРО ще участват с бюлетина № 17[8].

На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври, Каракачанов печели 0,99% от всички подадени гласове.[9].

Програма[редактиране | редактиране на кода]

Сочени приоритети са:[10]

  • Президентът да е говорител на обществото и да отстоява българските национални интереси.
  • демографската политика да бъде основен национален приоритет
  • намаляване на броя на децата, непосещаващи училище. Съответствие между съдържанието и качеството на образованието и нуждите на икономиката и обществото.
  • одържавяване на приватизираните от монополистите дружества
  • по-многобройна и боеспособна армия
  • увеличаване правомощията на президента
  • против таваните на пенсиите, равен старт на държавната здравна каса и частните здравноосигурителни дружества. „Социалната система няма как вечно да издържа маргинализираните цигански общности“
  • президентът да бъде омбудсман
  • президентът да отстоява правата на всички българи по света, а не само на българските граждани
  • президентът да може да свиква референдуми
  • равнопоставеност на жените и започване на дискусия за домашното насилие в страната, амнистия на задълженията на майките към НОИ
  • протекции за българския бизнес
  • външната политика на България да отразява българския национален интерес „без притеснения от членството ни в НАТО и ЕС“. В отношенията със съседните държави основен критерий да бъдат правата на българските общности там.

Извън страната[редактиране | редактиране на кода]

На 10 октомври град Щип (Северна Македония) осъмва с рекламни материали на Красимир Каракачанов. Картичките са разпространени в пощенски кутии и входове на блокове. Град в който живеят немалко хора с изявено българско самосъзнание, и жители с българско гражданство. В същото време видеоклип, който напомня за българския произход на населението в Северна Македония, се разпространява от дни в интернет пространството. Появата на предизборните материали предизвиква интерес от страна на няколко македонски медии, сред които основните телевизии – „Сител“, „Телма“ и „Алфа“[11]. Местната полиция премахва листовките и обявява, че издирва разпространителя, тъй като според закона в Северна Македония деянието е определено като престъпление[12]. От своя страна Каракачанов пише до македонските медии: „Обръщам се към вас с поредна молба да не търсите повече разделение между хората в България и Северна Македония. Всяка проява на близост между България и Македония днес е надежда за нормализация и за възстановяване на историческата справедливост“. В писмото Каракачанов пояснява, че появата на рекламни материали за българските избори в македонските градове е логична, защото в Северна Македония живеят много хора с българско самосъзнание и гражданство, а и самият град Щип е емблематичен за българската история[13].

Резултати от изборите[редактиране | редактиране на кода]

На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври, Каракачанов печели 33 236 гласа, или 0,99 % от всички подадени гласове[14].

Най-голям дял Каракачанов има в общините: Златарица – 12,80 %, Чепеларе – 6,53 %, Суворово – 5,85 %, Копривщица – 4,97 %, Банско – 4,36 %, Балчик – 4,04 %, Искър – 3,75 %, Пещера – 3,70 %, Сандански – 3,63 %, Пордим – 3,07 %; което се дължи на подкрепата към ВМРО и на местните избори.

В чужбина Каракачанов получава 291 гласа, или 0,60 % от гласовете. От тях 80 са от Северна Македония[15][16]. По-голяма подкрепа получава от: Албания – 10,00 %, Австралия – 8,33 %, Китай – 4,00 %.

Кандидат за президент (2016)[редактиране | редактиране на кода]

На 28 юли 2016 г. е издигнат за кандидат за президент от инициативен комитет на патриотични организации. За негов вицепрезидент е предложен Явор Нотев от Атака, който също като Каракачанов е заместник-председател на парламента.[17][18][19] Двойката получава подкрепата на парламентарно представените партии от Патриотичния фронт – ВМРО и НФСБ, както и на Атака.[20][21]На 30 септември 2016 г. те се регистрират в ЦИК като „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“.[22] Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.[23] На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за Румен Радев, нито за Цецка Цачева.[24]

Възгледите му за справяне с бежанската криза са свързани с това че „при нужда трябва да отблъснем мигрантите със сила“.[25]

Вицепремиер и министър на отбраната[редактиране | редактиране на кода]

След изборите от 26 март 2017 г. коалицията „Обединени патриоти“, в която влиза и ВМРО, подписва коалиционно споразумение с политическа партия ГЕРБ за съставяне на правителство. С решение на 44-то Народно събрание от 4 май 2017 г. Красимир Каракачанов е избран за заместник министър-председател, отговарящ за отбраната, вътрешния ред и др. въпроси и министър на отбраната на Република България в третото правителство на Бойко Борисов. Още с встъпването си в длъжност Красимир Каракачанов обявява, че ще работи за осъществяването на редица патриотични инициативи в областта на отбраната.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ВМРО. 100 години борба за Македония. София: ВМРО-СМД, 1994
  • ВМРО. 100 години борба за Македония. София: Македония прес, 1996
  • ВМРО – история на една борба. София: Захарий Стоянов, 2013

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кой е Красимир Каракачанов – вицепремиер и министър на отбраната. // dnevnik.bg, 3 май 2017. Посетен на 5 май 2017.
  2. Каракачанов: Ще върна уважението към българския офицер!. // dnes.bg, 4 май 2017. Посетен на 5 май 2017.
  3. Христо Христов, „Досиетата на кандидат-президентите: Красимир Каракачанов“, desebg.com, 20 октомври 2011 г.
  4. „МВР: Каракачанов, Лютви и Берон са били ДС-агенти“, dnes.dir.bg, 31 май 2006 г.
  5. Надя Хамдан, „ВМРО ще издигне Каракачанов за кандидат-президент“, dariknews.bg, 5 юли 2011 г.
  6. „Красимир Каракачанов е кандидат – президентът на ВМРО“, novini.bg, 5 юли 2011 г.
  7. РЕШЕНИЕ № 378-ПВР, София, 17.08.2011, сайт на ЦИК.
  8. „Кунева с номер 1 в бюлетината, а за ГЕРБ – номер 2“, infomreja.bg, 20 септември 2011 г.
  9. Избори 2011: Гласове за избиране на президент и вицепрезидент, сайт на ЦИК.
  10. стр. 8 от в-к „България“ (Издание на ВМРО), бр. 8, септември – октомври 2011 г. (мъртъв линк)
  11. „Македонските медии: Скандал – реклама на Каракачанов в Щип!“, izbori-2011-bg.com, 9 октомври 2011 г.
  12. „Гняв в Скопие: Каракачанов агитира с пропагандни листовки“, balkani.actualno.com, 10 октомври 2011 г.
  13. „Каракачанов пише до македонски медии“, dartsnews.bg, 11.10.2011 г.
  14. Гласове за избиране на президент и вицепрезидент. // Централна избирателна комисия. Посетен на 9 януари 2012.
  15. ПРОТОКОЛ-ГРАМА (за гласуване извън страната) на секционната избирателна комисия за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. от СИК № 290000062 Държава Македония Град Битоля. // Централна избирателна комисия, 23 октомври 2011. Посетен на 9 януари 2012.
  16. ПРОТОКОЛ-ГРАМА (за гласуване извън страната) на секционната избирателна комисия за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. от СИК № 290000061 Държава Македония Град Скопие. // Централна избирателна комисия, 23 октомври 2011. Посетен на 9 януари 2012.
  17. Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент. // dnevnik.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  18. Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице. // 24chasa.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  19. Общественици призовават за обединение на патриотичните сили. // vmro.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  20. ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев. // segabg.com, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  21. Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет. // focus-news.net, 29 юли 2016. Посетен на 4 ноември 2016.
  22. Коалиция ""Обединени патриоти" се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори. // desant.net, 30 септември 2016. Посетен на 18 октомври 2016.
  23. ЦИК. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката. // cik.bg, 8 ноември 2016. Посетен на 12 ноември 2016.
  24. Патриотите не подкрепят никого на балотажа. // clubz.bg, 9 ноември 2016. Посетен на 27 януари 2017.
  25. „Каракачанов: При нужда трябва да отблъснем мигрантите със сила“, cross.bg, 12 октомври 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония