Румен Петков (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Румен Петков.

Румен Петков
български политик
Румен Петков 
Роден: 23 юни 1961 г. (54 г.)
Народен представител в:
XXXIX НС   XL НС   XLI НС   

Румен Йорданов Петков е български политик.

Петков е бивш кмет на Плевен (1995–1999), народен представител (2001–2005 в 39-то НС; 2005 и 2008-2009 в 40-то НС; 2009-2013 в 41-во НС) и министър на вътрешните работи (17 август 2005 – 24 април 2008). Бивш член на Българската социалистическа партия до 7 март 2014, когато е изключен от партията. Член на масонското общество.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Румен Петков е роден на 23 юни 1961 г. в Плевен. Учи в Математическа гимназия „Гео Милев“ в града и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ във факултета по математика. Специализира в Икономическия институт в Свищов. Румен Петков е женен за Галина Илиева Петкова и има двама сина: Богдан (р. 1991) и Филип (р. 1997).

Начало на политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1995 до 1999 г. е кмет на Плевен. По това време срещу Румен Петков са заведни четири досъдебни производства – за стопански престъпления и за хулиганство, но са прекратени. Едно от тях, по обвинение за хулиганство, е спряно заради депутатския му имунитет, а по-късно е окончателно прекратено от Марияна Борисова, прокурор във Върховна касационна прокуратура.[2]

През 1999 г. става секретар по коалиционната политика на БСП, а от 2001 г. е заместник-председател на Висшия съвет на БСП. Румен Петков е председател на Националния предизборен център на БСП по време на изборите за президент, местни органи и парламент. Депутат е в 39-то и 40-то Народно събрание. От август 2005 е министър на вътрешните работи.

Министър на вътрешните работи (29.08.2005-24.04.2008)[редактиране | редактиране на кода]

Обществен съвет към МВР[редактиране | редактиране на кода]

Още в началото на мандата си като вътрешен министър Румен Петков обявява намерението си да създаде обществен съвет към Министерството на вътрешните работи, в който да влязат генерали от бившата Държавна сигурност и ръководители на МВР отпреди 1989 г. След остра реакция от страна на опозицията, и натиск от ЕС и САЩ, съветът е разпуснат.

Предупреждение срещу журналист от БНР заради въпрос[редактиране | редактиране на кода]

На 17 януари 2007 в Гюргево, Румъния, след края на съвместна пресконференция на българският министър на вътрешните работи Румен Петков и румънския му колега, журналистка от Българското национално радио (БНР) пита българския министър дали ще бъде възстановен на работа отстраненият шеф на Жандармерията Живко Живков, след като прокуратурата е обявила, че не намира материали за извършено от него нарушение. Според Mediapool.bg Румен Петков тогава казва, че въпросът „ни излага пред румънците“. Няколко дни по-късно журналистката получава последно предупреждение за уволнение подписано от директора на БНР Поля Станчева (впоследствие общински съветник в София от партия ГЕРБ), с мотива, че такъв въпрос зададен в чужбина „уронва престижа на България пред международните институции“. По-късно предупреждението е отменено. Станчева отхвърля обвиненията за оказване на външен натиск върху БНР.[3][4]

Румен Петков срещу Би Би Си[редактиране | редактиране на кода]

Критици на Румен Петков го обвиняват за неговата и на подвластното му МВР реакция в отговор на журналистическо разследване на Би Би Си за канал за трафик на деца от България. Когато британската медия пуска в ефир репортажа си, Румен Петков, използвайки каналите за обмен на информация на българското МВР с Интерпол, се сдобива и разпространява публично лична информация за част от екипа, провел разследването. Юристи намират основание да обявят тези действия за неправомерни.[5]

Охрана на Маджо[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2007 МВР осигурява безпрецедентен кортеж и охрана на Младен Михалев-Маджо от бившата СИК, който се явява в съда като свидетел. Това предизвиква скандал и дори министър-председателят Сергей Станишев изказва мнение, че охраната е била твърде демонстративна и че случаят прави лошо впечатление.[6] Докато тече заседанието на съда пък, полицаи пребиват фоторепотер от в. „Експрес“, който се опитал да снима подкрепленията на МВР в двора на Съдебната палата.[7] Подкомисия към комисията за вътрешен ред към Народното събрание разследва случая с охраната и Татяна Дончева (БСП), член на комисията, заявява: „СИК вече присъства във властта, но аз ще попитам дали само с един министър“.[8]

Клевети и лъжи за белите чорапи на Румен Петков[редактиране | редактиране на кода]

След многобройни скандали свързани с дейността на Румен Петков като вътрешен министър, той определя твърденията за неговите приятелски връзки със знаковата фигура от групировката СИК Младен Михалев – Маджо като активно мероприятие и лъжа, която е толкова вярна, колкото и написаното във вестник, че “носи бели чорапи”.[9][10] Румен Петков най-отговорно и в качеството си на вътрешен министър заявява „Аз бели чорапи просто нямам“. В разгара на скандала излиза снимка на фотографката Надежда Чипева от партиен форум в НДК на който Румен Петков е с (мръсно)бели чорапи.[11]

След подаването на оставка като вътрешен министър, Румен Петков завежда тъжба и граждански иск в размер на 5000 евро срещу германския журналист Юрген Рот за „клевета и уронване на доброто име”, т.к. в публицистичното изследване „Новите демони” на германския журналист има твърдения за връзките между властта и организираната престъпност в България, и в частност на Румен Петков с фигури от т.нар. „сенчест бизнес“.[12] Гражданския иск е отхвърлен по-късно от съда.

Подаване на оставка[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2008 във Министерството на вътрешните работи се разразява скандал, от който става ясно, че висши офицери от полицията са предавали поверителна информация и са проваляли операции на МВР срещу организираната престъпност.

Скандалът започва на 13 март, когато депутатът от Демократи за силна България Атанас Атанасов внася при главния прокурор Борис Велчев сигнал с данни от подслушани разговори, че заместник-директорът на ГДБОП Иван Иванов получава пари и подаръци от бизнесмени срещу информация за разследвания и проверки срещу тях. На 17 март е арестуван Иван Иванов, а на 25 март е задържан и бившия главният секретар на МВР Илия Илиев, в обвинение за незаконно подслушване на Иван Иванов.

След изслушване на бившия директор на ГДБОП Ваньо Танов от Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, става ясно, че министърът на вътрешните работи фигурира в подслушаните разговори. Самият Румен Петков съобщава, че се е срещал с „оперативно интересни лица“ (т.нар. „братя Галеви“), за които съществуват подозрения, че се занимават с производство и контрабанда на синтетични наркотици.

Проблемите във властта предизвикват остри критики от страна на САЩ и ЕС, които настояват за спешни мерки в борбата с корупцията и организираната престъпност по високите етажи на властта.

На 11 април е гласуван вот на недоверие към правителството, заради „обвързаността на управляващите с организираната престъпност“, който е отхвърлен от Народното събрание.

На 13 април 2008 Румен Петков подава оставката си, като министър на вътрешните работи, която е приета от министър-председателя Сергей Станишев.

2008 –[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки многобройните скандали в МВР, завършили с подаването на оставка от поста вътрешен министър на Румен Петков през 2008 година, той е предложен и избран за депутат от БСП в 41-то Народно събрание.

На 25 ноември 2009 година името на Румен Петков излиза от т.нар. списък с имена в телефона на Красьо Черния.[13]

На 7 март 2014 Националният съвет на Българската социалистическа партия изключва Румен Петков от БСП заедно с Георги Първанов, Евгений Желев, Росица Янакиева, Ивета Станкова–Пенкова и други членове на НС на БСП[14].

Водач е на листата на „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ) в Шумен за парламентарните избори на 5 октомври 2014 г., но не е избран за народен представител.[15]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Брат на Румен Петков е генерал Володя Цветанов, който работи последователно като главен инспектор на Министерството на отбраната и военно аташе в Киев. През 2011 г. Володя Цветанов е отзован като военно аташе в Киев поради доказване на принадлежността му към бившата Държавна сигурност.[16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Масонството - убежище на кметове и митничари“, 12.3.2012 // вестник „Дневен Труд
  2. Прокурори са прекратили 4 дела срещу Румен Петков. // „Сега“ от 7 юни 2006 г., 2006. Посетен на 31 май 2007.
  3. Журналист беше пред уволнение заради въпрос към Румен Петков. // mediapool.bg, 5 февруари 2007, 2007. Посетен на 14 август 2007.
  4. Репортер от БНР е наказан за въпрос към Румен Петков. // „Дневник“, 4 февруари 2007, 2007. Посетен на 14 август 2007.
  5. Правозащитници: Прокуратурата да разследва МВР за поредния случай с ББС. // mediapool.bg, 2007. Посетен на 14 август 2007.
  6. „Петков обори Станишев за охраната на Маджо ала Буш“ // News.dir.bg, 18.06.2007
  7. „МВР и съд треперят над Маджо в София“ / „Брутално“ // segabg.com, 17.5.2007
  8. „Румен Петков осигурил пълно обслужване на Маджо“ / „СИК вече участва във властта // mediapool.bg, 05.06.2007
  9. Румен Петков “не е приятел с Маджо и не носи бели чорапи”
  10. С дъх на “бели чорапи”. Румен Петков отговаря превантивно на “пасквил” срещу себе си
  11. Румен Петков се измъкна по чорапи
  12. Румен Петков: Юрген Рот е „лъжец“, „циник“, „безгръбначно мекотело“
  13. Най-много депутати от ДПС в указателя на Красьо
  14. НС на БСП констатира прекратяване на членството на досегашни членове, участващи или подкрепящи други листи, 07.03.2014
  15. Касим Дал, Лечева, Кутев, Румен Петков, Тотю Младенов изпаднаха от парламента. // 24chasa.bg. 07 октомври 2014. Посетен на 15 август 2015. Румен Петков еводач (sic.) на листата на АБВ в Шумен, но няма да влезе в парламента
  16. Братът на Румен Петков съди военното министерство

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за