Гюргево

Гюргево Giurgiu
	— град —
	; Часовниковата кула в Гюргево
	Гюргево Координати: 43°54′00″ с. ш. 25°58′00″ и. д. / 43.9° с. ш. 25.966667° и. д.
Страна	Румъния
Окръг	Гюргево
Площ	46,94 km²
Надм. височина	10 m
Население	68 923 души (2007)
Пощенски код	080301
Телефонен код	02 46
Официален сайт	www.primariagiurgiu.ro
	Гюргево в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Гюргево.

Гюргево (на румънски: Giurgiu, Джурджу, на турски: Yerköy или Yergöğü, Йеркьой или Йергьою) е град и административен център на окръг Гюргево, Влашко, Румъния. Разположен е на левия бряг на река Дунав, на границата с България.

Срещу Гюргево на река Дунав се намира град Русе. Двата града са свързани с Дунав мост.

Пред града има три малки острова, а един по-голям заслонява пристанището. На север от Гюргево е железопътната линия, свързваща го със столицата Букурещ. Това е първата жп линия в Румъния, изградена през 1869 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Градът се е казвал Гюргево, някои пътешественици споменават Голямо и Малко Гюргево (Йоргово).

Смята се, че през 14 век градът е важно пристанище на река Дунав, посещавано от генуезки търговци, които го наричали на името на патрона на Генуа „Свети Георги“ (San Giorgio). За първи път се споменава писмено в Codex Latinus Parisinus, през 1395 г., когато е бил под владичеството на Мирча Стария (Mircea cel Bătrân).

Градът е завладян от Османската империя през 1420 г. и чрез него е контролирала трафика по Дунав. Като укрепен град, Гюргево често е споменаван при битките за контрол на долното течение на Дунав.

Въпреки че е на левия бряг на реката, Гюргево до Одринския мирен договор (1829) не споделя историята на Влашко, а на Османска България. В битка при Гюргево се решава съдбата на Влахия. Независимо от победата, през 1597 г. османците си връщат владението над града, заради контрола върху корабоплаването по Дунава.

На 6 септември 1891 г. (стар стил) в Гюргево е открит международен студентски конгрес.^[1]

Гюргево в българската история[редактиране | редактиране на кода]

Българският национален герой, поет и революционер Христо Ботев се качва от пристанището в Гюргево с част от четата си на кораба „Радецки“ на 16 май 1876 г.
В Гюргево, през есента на 1875 г. е създаден Гюргевският революционен комитет.
На 13 октомври 1875 в Гюргево се провежда събранието на БРЦК, взело решение за организиране на общо въстание през пролетта на следващата година.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост
1859	10 557
1900	13 977
1912	20 629
1930	31 016
1941	26 551
1948	30 197
1956	32 613
1966	39 199
1977	51 544
1992	74 191
2002	69 587
2011	54 655

Българи[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1910 – 1920 г. в града живеят около 1000 българи, най-вече в махала „Биволар“. Отначало в града са живеели местни българи-тукани. След това се заселват и българи-биволари, чиито потомци живеят в днешният квартал „Рамадан“ (в северозападната част на Гюргево).^[2]