Радецки (кораб)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Радецки.
| Радецки | |
 „Радецки“ на своя пристан в Козлодуй | |
| Флаг |  Австро-Унгария |
|---|---|
| Клас и тип | параход |
| Производител | DDSG |
| Служба | |
| Спуснат на вода | 1851 г. |
| Влиза в строй | 1851 г. |
| Изведен от експлоатация | 1914 г. |
| Състояние | разрушен, впоследствие възстановен като музеен параход. |
| Основни характеристики | |
| Собственик | Първо дунавско параходство |
| Водоизместимост | 258 t |
| Дължина | 56,28 m |
| Ширина | 7 m (на корпуса) 13,2 m (пълна) |
| Газене | 1,07 m |
| Движител | странични гребни колела |
| Скорост | 7 – 12 km/h |
| Пътниковместимост | 350 души |
| Обект на БТС |  18. Национален музей „Параход Радецки“ |
| Печат | има |
| Уебсайт | Официален уебсайт |
 Местоположение в Козлодуй | |
| Радецки в Общомедия | |
„Радецки“ е австро-унгарски пътнически параход, построен през 1851 г. и обслужвал линията по река Дунав между Виена и Сулина до 1913 г. Съвременна реплика на парахода действа като кораб-музей в Козлодуй от 1966 г.
Параходът „Радецки“ става паметен за българската история, когато през Априлското въстание 1876 г. е отвлечен от четата на Христо Ботев, за да я прехвърли от румънския на българския бряг на Дунава. Има статут на паметник на културата и е един от Стоте национални туристически обекта.
Оригинален параход
[редактиране | редактиране на кода]
Построен е през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда“ (Óbuda), гр. Обуда (част от днешната Будапеща), за да обслужва редовните рейсове по река Дунав на австрийското Първо дунавско параходство. Наименуван е на австрийския фелдмаршал Йозеф Радецки. Параходът е използван до 1913 или 1914 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен.[1]
На 16 и 17 май 1876 г. „Радецки“ плава към Виена и спира на редица румънски пристанища, от които, предрешени като обикновени пътници, се качват на групи Христо Ботев и четниците от неговата чета. В момента, в който параходът наближава уреченото място на българския бряг, Ботев връчва на капитан Дагоберт Енглендер писмено обръщение–ултиматум, с което изисква корабът да акостира край село Козлодуй. В обръщението изрично се пояснява:
- „…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България.“ Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.
Събитието отеква силно и заедно с последвалия трагичен поход на четата към Балкана придобива почти митологична тежест в българската историческа и литературна памет. Още същата 1876 година Иван Вазов пише стиховете, превърнали се впоследствие в една от най-знаменателните български патриотични песни:
- Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и „Радецки“ гордо плува
по златнѝ вълни.
- Тих бял Дунав се вълнува,
Възстановен кораб
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 1960-те години в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964–66 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“ (също построен в корабостроителницата „Обуда“ през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено акостира на козлодуйския бряг и е обявен за музей на 30 май 1966 г. След ремонт през 1988–94 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб.[2]
Днес корабът, като Национален музей „Параход Радецки“ (клон на Националния исторически музей), е сред Стоте национални туристически обекта. Експозицията, представяща различни вещи на Ботев и четата, е разположена в салона първа класа на кораба.
През 2005 г. средства за ремонт и поддръжка на кораба са събрани чрез дарителска акция „Да спасим кораба Радецки“, проведена от инициативен комитет.
До 2010 г. корабът е извършвал кратки туристически екскурзии по река Дунав.[3]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На „Радецки“ е наречена улица в кварталите „Бояна“ и „Национален киноцентър“ в София (Карта).
