Обединено княжество Влашко и Молдова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обединени княжества (1859–62)
Principatele Unite

Румънски обединени княжества (1862–66)
Principatele Unite Române


Румъния(1866–81)
România

—  Де юре васал на Османската империя (1859–77)  —
 
 
 
1859 — 81  
Знаме Герб
Национален девиз
Nihil Sine Deo ("Нищо без Бог")

Местоположение на Обединено княжество Влашко и Молдова

Румъния в периода 1859-79
Континент Европа
Столица Яш и Букурещ
(1859–1862)
Букурещ
(1862–1881)
Официален език румънски
 - Неофициални унгарски, цигански, украински, немски
Религия Румънска православна църква, католицизъм, юдаизъм, Реформирана църква в Румъния
Законодат. власт Парламент
Площ
124 506 km²
Население  
 - Преброяване 4 424 961
Валута Австро-унгарски гулден, Кройцер, Румънска лея (от 1870)
редактиране

Обединеното княжество Влашко и Молдова (на румънски: Principatele Unite ale Valahiei şi Moldovei) е названието на румънската държава след утвърждаване обединението на Влашко и Молдова на Цариградската конференция от есента на 1861 г. За княз на обединените дунавски княжества е одобрен Александру Йоан Куза. Обединеното княжество е васално на Османската империя.

По време на Руско-турската освободителна война, обединеното княжество обявява независимост, която е призната на Берлинския конгрес. През 1881 г., след обявяването на Карол I за крал на територията на обединеното княжество (със Северна Добруджа и без морския коридор в Южна Бесарабия) се трансформира в Кралство Румъния.[1]

Румънската конституция от 1866 г. усвоява редица принципи и постановления на Белгийската конституция от 1831 г. Начело на страната стои княз, чиято власт е наследствена. Той назначава и освобождава министрите. Конституцията предоставя на държавния глава значителни права - князът утвърждава законите, има право на абсолютно вето, разпуска парламента, командва армията. Законодателната власт принадлежи на двукамарен парламент - Национално събрание и Сенат, които са изборни органи. В Декларацията за правата и свободите на гражданите (съдържаща се в Конституцията) са нормирани основните права и свободи: лична свобода, неприкосновеност на жилището, свобода на словото, съвестта и вероизповеданията и др. Частната собственост е неприкосновена и може да се отчужди принудително по военни и санитарно-епидемиологични съображения или за изграждане на съобщителни пътища.

Източници[редактиране | редактиране на кода]