Вах (Словакия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в Словакия. За реката в Русия вижте Вах.

Вах
Váh
Rieka Vah - Piestany.jpg
Река Вах при град Пиещяни
Relief Map of Slovakia 2.png
49.0348° с. ш. 19.7099° и. д.
47.7504° с. ш. 18.1466° и. д.
Местоположение в Словакия
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Словакия Словакия
Жилински край
Тренчински край
Търнавски край
Нитрански край
Дължина 403 km
Водосборен басейн 19 696 km²
Отток 152 m³/s
Начало
Място Черни Вах (лява съставяща)
Бели Вах (дясна съставяща)
Координати 49°02′05.28″ с. ш. 19°42′35.64″ и. д. / 49.0348° с. ш. 19.7099° и. д.
Надм. височина 644 m
Устие
Място ДунавЧерно море
Координати 47°45′01.44″ с. ш. 18°08′47.76″ и. д. / 47.7504° с. ш. 18.1466° и. д.
Надм. височина 104 m
Вах в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Вах

Вах (на словашки: Váh; на немски: Waag;[1] на унгарски: Vág;[2][3] на полски: Wag[4]) е река в Словакия (Жилински, Тренчински, Търнавски и Нитрански край), ляв приток на Дунав. Дължина 403 km (най-дългата река в Словакия), площ на водосборния басейн 19 696 km²[5].

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на реката е от немски или славянски произход. То може да произлиза от старогерманската дума wȃg (поток) или протославянските vagъ, vaga (прът, пръчка, отрязан клон), които може би подсказват за подсилването на бреговете на реката. Има няколко реки с подобни славянски имена, но за големите реки в Словакия като цяло се приема предславянския произход на името.[6] Най-ранните споменавания са flumen Vvaga (1111) и aqua Vvac (1113).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Вах се образува на 644 m н.в., в град Липтовски Храдок (източната част на Жилински край) от сливането на двете съставящи я реки Черни Вах (39 km, лява съставяща), извираща от Ниските Татри и Бели Вах (30 km, дясна съставяща), извираща от Високите Татри. В горното си течение (до град Жилина) тече на запад, а в средното (до град Нове Место над Вахом) – на югозапад в тясна и дълбока планинска долина. След това завива на юг и до устието си тече през северната част на Среднодунавската низина. Влива се отляво в река Дунав при нейния 1766 km, на 104 m н.в., при град Комарно (Нитрански край)[5].

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

На запад водосборният басейн на Вах граничи с водосборния басейн на река Морава (ляв приток на Дунав), на северозапад – с водосборния басейн на река Одер (от басейна на Балтийско море), на север и североизток – с водосборния басейн на река Висла (от басейна на Балтийско море), на изток и югоизток – с водосборните басейни на реките Тиса и Хрон (леви притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на Вах възлиза на 19 696 km² (2,41% т водосборния басейн на Дунав). Около 98% от водосборния басейн на реката е на територията на Словакия, а по 1% – на териториите на Чехия и Полша.

Основни притоци: леви – Туриец (66 km), Нитра (166 km); десниОрава (62 km), Кисуца (66 km), Дудвах (97 km)[5].

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Вах има ясно изразено пролетно пълноводие и лятно маловодие, с характерни епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток 152 m³/sec[5].

Стопанско значение, градове[редактиране | редактиране на кода]

Река Вах е плавателна за плитко газещи съдове в долното си течение до град Серед. Водите ѝ се използват за водоснабдяване, напояване и производство на електроенергия. На Вах и десният ѝ приток Орава е изградена каскада от язовири (Черни Вах, Липтовска Мара, Бешенова, Кърпеляни, Жилина, Хричов, Носице, Силнава, Мадунице, Кралова, Селице и др.) и 16 ВЕЦ-а, чието строителство започва през 1930-те години и продължава след Втората световна война. Всяка от ВЕЦ-овете е с мощност 20 – 50 хил.квт. Основните автомобилни пътища на Словакия (БратиславаТренчин – Поважка Бистрица – Жилина и РужомберокПопрад) вървят по протежение на реката, както и основната жп линия Братислава – Жилина – Кошице[5].

По цялото си протежение долината на реката е гъсто заселена. По-големите селища са градовете: Липтовски Храдок, Липтовски Микулаш, Ружомберок, Врутки, Жилина, Битча, Поважка Бистрица, Пухов, Илава, Дубница над Вахом, Немшова, Тренчин, Нове место над Вахом, Пиещяни, Серед, Шаля, Коларово и Комарно[5].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Cambridge Ancient History.
  2. Kocsis, Károly. Towns in Slovakia with absolute Hungarian majority. // Ethnic Geography of the Hungarian Minorities in the Carpathian. 2001. ISBN 1-931313-75-X. с. 73. Посетен на 2 юли 2008.
  3. Felbermann, Louis. Hungary and Its People. 1892. Посетен на 2 юли 2008.
  4. Wag w Słowniku geograficznym Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich (in Geographical Dictionary of Polish Kingdom and other Slavic countries).
  5. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ваг, т. 4, стр. 221
  6. Krško, Jaromír. Praslovanské apelatíva ako motivanty hydroným povodia Váhu. // Slavica Slovaca (1). 2009.