География на Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
География на Унгария
Hungary topographic map.jpg
Континент Европа
Регион Централна Европа
Площ
 • Общо 93 011 km2
Граници 356 km – Австрия
608 km – Словакия
115 km – Украйна
445 km – Румъния
166 km – Сърбия
329 km – Хърватия
116 km – Словения
Най-висока точка Кекеш 1014 m
Най-ниска точка брега на река Тиса, на границата със Сърбия 78 m
Най-дълга река Дунав 2852* km,
Тиса 966* km,
Драва 710 (133) km,
Мура 464* km,
Хернад 286* km,
Раба 250* km
Най-голямо езеро Балатон
Климат умереноконтинентален
Унгария в Общомедия

Унгария е държава, разположена в югоизточната част на Централна Европа.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

На запад граничи с Австрия (356 km), на север със Словакия (608 km), на североизток с Украйна (115 km), на изток с Румъния (445 km), на юг със Сърбия (166 km) и Хърватия (329 km) и на югозапад със Словения (116 km). В тези си граници площта на страната възлиза на 93 011 km². Тя е без излаз на море. Корабоплаването по река Дунав предвижда свободен достъп до вътрешността на Европа и Черно море.[1]

Територията на Унгариясе простира между 45°44′ и 48°35′с.ш. и между 16°07′ и 22°54′и.д. Крайните точки на страната са следните:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от територията на Унгария се простира в северната част на Среднодунавската низина, ограничена от Алпите на запад, а на север и изток от Карпатите, крайните части на които навлизат в нейните предели. Меридионалният участък на река Дунав дели страната на две различни части. На изток от Дунав се разполага Голямата Среднодунавска низина (Алфьолд). Нейната плоска повърхнина между реките Тиса и Дунав има височина 150-200 m, а в останалите райони около 100 m. От север низината е ограничена от верига от ниски планински масиви с височина 800-1000 m, отнасящи се към вътрешната вулканична зона на Карпатите и се нарича Унгарско Северно средногорие. Широките долини на реките го разчленяват на обособени масиви: Бьоржон (939 m), Черхат (652 m), Матра (вр. Кекеш 1014 m, най-високата точка на Унгария), Бюк (959 m), Земплен (784 m), сред които които се простират варовикови карстови плата. В платото Агтелек се намира голямата сталагтитова пещера Барадла. Голяма част от районите разположени западно от Дунав се заемат от равнината Дунантул, представляваща силно разчленена равнина с преобладаващи височини 150-200 m, максимална – до 300 m. Дунантул е пресечен от полоса от т.н. Унгарско Западно средногорие с платообразните масиви Бакон (646 m), Вертеш (480 m), Герече (634 m), Пилиш (757 m), Вишеград (700 m). В югоизточната част на Дунантул обособено се издига масива Мечек (682 m). В северозападната част на страната е разположена Малката Среднодунавска алувиална низина (Кишалфьолд) с височина 120-180 m, като в Унгария се намира само южната ѝ част. На запад тя е ограничена от предпланините на Алпите с височина 500-800 m. Като цяло равнините заемат 68% от територията на Унгария, хълмистите територии 30%, а нископланински райони 2%. Най-ниската точка на страната (78 m) се намира на юг от град Сегед, на брега на река Тиса, на границата със Сърбия.[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Среднодунавската низина лежи на мястото на голяма междупланинска падина, нагънатата основа на която е изградена от палеозойски и мезозойски седименти, а също и от по-древни кристалинни скали. Над тях залягат варовици, пясъчници, пясъци, палеогенски, миоценски и плиоценски глини. Антропогенните наслаги са представени от езерни и алувиални пясъчно-глинести образувания, льос и еолови пясъци. Унгарското Северно средногорие е изградено от смачкани и нагънати пясъчници, глинести шисти, пермски и триаски варовици, препокрити с олигоценски пясъчно-глинести наслаги. Разпространени са и ефузивни скали с миоценска възраст. Дунантул е изграден предимно от пясъчно-глиненсти формации, препокрити с льос. В сроежа на Унгарското Западно средногорие участват пермски пясъчници и конгломерати, триаски, юрски и кредни мергели, доломити и варовици. Върху мезозойските седименти несъгласувано залягат палеогенски пясъчно-глинести слоеве, а също морски и континентални наслаги с неогнеска възраст. През плиоцена по линиите на разломите се изливат базалтови лави. От полезните изкопаеми следва да се отбележат находищата на лигнитни въглища, природен газ и нефт, свързани с плиоценските солено-водни седименти в Среднодунавската низина. Към Унгарското Северно средногорие са привързани находищата на желязна руда, кафяви и лигнитни въглища, нефт. В Дунантул има находища на каменни въглища, боксит и манган. С множеството разломи са свързани източницете на термални и минерализирани води по бреговете на езерото Балатон.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Унгария е умерен, континентален. Средната юлска течпература варира от 20 до 22,5°С, а средната януарска от -2 до -4°С. Средната годишна температура е 9-11°С. Годишната сума на валежите намалява от 900 mm на югозапад до 450 mm в централните части и източните части на Алфьолд, където часто през лятото се наблюдава продължително засушаване. Максимумът на валежите е в началото на лятото и втори максимум през есента.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Унгария е една от малконо държави в света, територията на която принадлежи към водосборния басайн на една единствена река. В случая това е река Дунав, която 140 km тече по границата със Словакия, а след това на протежение от 270 km пресича страната от север на юг. Източната половина на страната лежи в басейна на главния ляв приток на Дунав – река Тиса. От десните притоци на Дунав в пределите на Унгария най-големи са – Раба, Шио и Драва. Гъстотата на речната мрежа е сравнително малка, като някои райони между Дунав и Тиса са почти лишени от повърхностни води. Унгарските реки се характеризират с големи колебания на речния отток и височината на нивото си. За защита от наводнения са изгразени около 4000 km водозащитни диги. Отбелязва се крайно непостоянство на сроковете на настъпването и продължителността на заледяването на реките. Засушливия климат предизвиква необходимост от изграждането на големи напоителни системи. На река Тиса на юг от град Тисальок е изградена система от големи напоителни канали. Езерата в Унгария са малко и малки по размери. Най-големи са Балатон и граничното с Австрия Нойзидлер Зе (на територията на страната е неговата крайна южна част).[1]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В страната преобладават черноземните почви развити върху льосови наслаги. В нископланинските и хълмисти райони са развити кафяви горски и ливадно-карбонатни почви, а по долините на Дунав и Тиса са простират широки пояси от алувиални почви. В Алфьолд се срещат и неплодородни засолени почви. В миналото значителни части от територията на страната са били покрити с гори. Големи масиви от смесени широколистни и букови гори са съществували на запад от Дунав. Малката Среднодунавска низина и районите в Източна Унгария са имали растителност от лесостепен вид, а районите на Голямата Среднодунавска низина са били покрити със степна растителност. Те са известни под названието „пуста“ (Хортобад, Бугац и др.). Съвременната растителна покривка е силно изменена от човешката дейност, като значителни части от територията на страната са превърнати в обработваеми земи. Горите заемат около 18% от нейната площ и са развити предимно по склоновете на ниските планински масиви над 300-400 m. В някои планински райони и пясъчни хълмове на изток от Дунав са създадени изкуствени горски насаждения. Животинският свят на страната е беден – зайци, полски мишки, лалугери, лисици, таралежи, различни степни и горски птици (чучулига, дрозд, кълвач, сова). По бреговете на големите реки гнездят водоплаващи и блатни птици, в т.ч. бяла чапла.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]