География на Литва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Литва е държава в Европа, разположена на източния бряг на Балтийско море, с обща площ от 65 300 км2.

Общата дължина на границите е 1273 km, от тях – 502 km с Беларус на юг и югоизток, 453 km – на север с Латвия, 91 km на юг с Полша и 227 km – на запад с Русия (Калининградска област). Бреговата линия е 99 km.

Теренът е равнинен със следи от заледявания от стари ледникови периоди. Най-високата точка е хълма Аукщойо (на литовски: Aukštojo kalnas) в югоизточната част на страната, на 23,5 km от Вилнюс (294 m над морското равнище).

Най-дългите реки са Неман и Нерис. Литва има около 3 хиляди езера (1,5 % от територията): най-голямото езеро е Друкшяй на границата с Латвия, Литва и Беларус (с площ от 44,5 km2), най-дълбокото е Таурагнас 61 m), най-дългото – Асвея (дължина 30 km) край селището Дубингяй.

Географска карта на Литва

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Литва варира от умерен и променящ с навлизането в дълбочина на страната – от морето към крайбрежието, до континентален в най-източните райони. Средната температура на крайбрежието е -1,6 °C през януари и 17,8 °C през юли. В столицата Вилнюс средната температура е -2,1 °C през януари и 18,1 °C през юли. Годишната сума на валежите е средно 717 мм на крайбрежието и 490 mm в източните части на страната. Вегетационният период продължава 202 дни в западните части и 169 дни в източните части на страната.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

За релефа на Литва е характерно редуване на ниски равнини и хълмисти възвишения, като повечето форми на релефа са с ледников произход. В западната част на страната, по протежение на тясната ивица на крайбрежието на Балтийско море, се простира полегатата към морето Крайморска низина, с ширина 15 – 20 km и височина до 50 m, с ниски хълмове и пясъчни дюни на брега на морето. В долното течение на река Неман е разположена блатистата делтовидна Долнонеманска низина. Източната част на Крайморската низина преминава в Жямайтското възвишение, чиято най-висока точка е връх Мядвегалис (234 m). В централната част на Литва, в посока от североизток към югозапад, се простира обширната равнинна, с нагънати дънно-моренни и езерно-ледникови отлагания, Централнолитовска низина с ширина до 100 km, със средна надморска височина от 80 – 90 m. На изток и юг, през територията на Литва преминава Балтийския хребет, който се разделя на три хълма: Аукщайско възвишение, разположено на североизток, Дзукско възвишение – в средата и Судувското възвишение – на югозапад. За тях е характерен хълмисти-морени депресионен релеф с присъствието ози и ками, натрупани ледени образувания от Валдайския ледников период. В североизточната част на Литва се намира Швянченското възвишение със същия хълмисто-моренен терен. Югоизточно от Балтийския хребет се простира Югоизточната равнина (средна височина 120 m) със зандров и глациофлувиален терасовиден терен, с често срещани континентални дюни. В най-югоизточната част на Литва се намира Мядининското възвишение, което е част от Ошмянското възвишение.[1]

Етнографски райони[редактиране | редактиране на кода]

Литва е малка и почти хомогенна държава, но литовците има четири големи етнографски региона, които имат някои различия в традициите, диалектите и ландшафта:

  • Аукщайтия (Горна Литва, на литовски: Aukštaitija) – най-големият регион, заема голяма част от територията на североизток, над течението на Неман, между границите с Латвия и Беларус и столицата Вилнюс.
  • Жмуд (Жемайтия или Долна Литва, на литовски: Žemaitija) – регион, разположен на северозапад, по долината на река Неман. Жмудският и аукщайтския диалекти са, от съвременна гледна точка, двата основни диалекта на литовския език.
  • Сувалкия (на литовски: Suvalkija) – традиционно богат регион в югозападната част на страната, около Мариямполе.
  • Дзукия (на литовски: Dzūkija) – традиционно бедни гористи земи в южната част на Литва, по протежение на границата с Беларус.
  • Петият регион, който често е отнасян към Жмуд, е Малка Литва (на литовски: Mažoji Lietuva) или наричан още Клайпедски край (на литовски: Klaipėdos kraštas) – ивица в най-западната част на страната, която заедно с град Клайпеда до 1918 година и от 1939 до 1945 г. е била част от Източна Прусия (Мемелски край) и е включена в състава на тогавашната Германска империя. Някои политици отнасят към Малка Литва и територията на съвременната Калининградска област на Русия.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Литва е сравнително бедна на природни ресурси. В страната има доста големи залежи от варовик, глини, кварцов и гипсов пясък, доломити, което прави възможно производството на висококачествен цимент за строителни нужди. В Литва има и много източници на минерални води, но страната има малки запаси от енергоносители, както и важни полезни изкопаеми. Залежи на нефт са открити в Литва през 1950-те години, но днес се експлоатират само няколко добивни станции в западната част на страната. По оценки, в шелфа на Балтийско море и в западните части на Литва има запаси от нефт, които позволяват икономическа експлоатация, но въпреки това тяхното развитие може да осигури само около 20 % от годишните нужди на страната от нефтопродукти, в продължение на двадесет години. Литва също така има значителен потенциал от термална енергия по протежение на брега на Балтийско море, годна за осигуряване на отоплението на стотици хиляди домакинства по примера на Исландия. В южната част на страната се срещат залежи на желязна руда.

Земни ресурси на Литва (оценка от 1993 г.):

  • подходящи за земеделски площи – 35 %
  • земи, които са постоянно култивирани – 12 %
  • постоянни пасища – 7 %
  • гори – 31 %
  • други – 15 %

Езера[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Литва има 2830 езера, чиято средна площ е не повече от 0,5 хектара. Общата им площ е 880 km2. Малките езера са около 1600. Всички езера на страната заемат около 1,37 % от цялата ѝ площ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Литовская Советская Социалистическая Республика // Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969 – 1978

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „География Литвы“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.