Калининградска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калининградска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Калининградска област на картата на РусияКалининградска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 15 125 km²
Население (2010) 994 708 души
65,8 души/km²
Административен център Калининград
Федерален окръг Северозападен федерален окръг
Губернатор Антон Алиханов
(временно изпълняващ длъжността)
Часова зона UTC +3
МПС код 39
Калининградска област в Общомедия

Калининградска област (на руски: Калининградская область; на немски: Oblast Kaliningrad; на полски: Obwód kaliningradzki; на литовски: Kaliningrado sritis) е най-западната област на Руската федерация, влизаща в състава на Северозападния федерален окръг. Тя представлява малък териториален ексклав, тъй като не граничи с останалите региони на Русия. Заема площ от 13 614 km² (15 125 km² заедно с Калининградския и Куршския заливи, 77-мо в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 994 708 души (54-то място в Руската Федерация, 0,68% от общото население). Административен център град Калининград. Радстояние от Москва до Калининград 1289 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Областта е създадена на 7 април 1946 г. като Кьонигсбергска област и влиза в състава на РСФСР, но през същата година е преименувана на Калининградска област по името на своя областен център Калининград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Калининградска област е разположена в крайната западна част на Европейска Русия, като от основната част на страната я делят териториите на Беларус и Литва. Тук се намира най-западната точка на Русия (19°38′ и.д.). На север и изток граничи с Литва, на юг – с Полша, а на запад и северозапад се мие от водите на Балтийско море. В тези си граници заема площ от 15 125 km², 77-мо в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия).[1]

Областта заема част от югоизточното крайбрежие на Балтийско море, образуващо по бреговете ѝ Куршския и Калининградски заливи. Преобладава слабохълмист низинен релеф, като отделни участъци са под морското равнище, т.н. полдери (Долнонеманската и Полеската низини). На югоизток в пределите на областта попадат части от Балтийското възвишение (височина до 231 m), включващо по-малките Виштинецко и Вармийско възвишения. По крайбрежието се простират обширни пясъчни плажове, а по Куршската и Балтийска коси е развит дюнен релеф (височина на дюните до 60 m).[1]

В областта има находища на каменна сол, кафяви въглища, глина, строителни материали, торф.[1]

Климатът на Калининградска област е преходен от морски към умереноконтинентален. Зимата е мека, а лятото умерено топло. Средна януарска температура от -2,6 до -4,8°С, средна юлска температура от 15 до 17°С. Годишна сума на валежите 650 – 700 mm с максимум през топлия период. Вегетационен период с денонощни температури над 5°С 155 – 180 дни.[1]

Около 12% от територията на Калининградска област са вътрешни водни басейни. Има 4 620 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 12 859 km и всички те се отнасят към водосборните басейни на реките Неман и Преголя, вливащи се в Балтийско море. Други по-големи реки са Шешупе (ляв приток на Неман) и Лава (ляв приток на Преголя). Много от реките в областта са шлюзовани, урегулирани и плавателни. Подхранването им е смесено: снежно (40%), дъждовно (35%). Водният им режим се характеризира с пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват само при сурови зими. В областта има над 3750 езера и изкуствени водоеми с обща площ от 63 km2, в т.ч около 300 езера с площ над 10 дка. Голяма част от езерата са с ледников произход, а по долините на реките има крайречни езера. Най-голямото естествено езеро е Виштинецкото (17,8 km2), разположено на границата с Литва. Блатата и заблатените земи заемат 2,05% от територията на областта – 310 km2, като най-голямата блатна система е блатото Целау.[2]

Горите заемат 15% от територията на Калининградска област и са представени от смърч, бор, дъб, бреза, липа, габър, ела. Около 1/3 са ливади и пасища.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на областта на 1 януари 2017 г. възлиза на 994 708 души (2010). Гъстотата е 62,1 души/km².

Етнически състав:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Калининградска област се дели на 7 областни градски окръга, 15 муниципални района, 22 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Калининград, Ладушкин, Мамоново, Пионерски, Светли и Советск, 16 града с районно подчинение и 4 селища от градски тип.

Карта на Калининградска област Административно-териториално деление
Калининградска област Административно-териториално деление на Калининградска област
Административно-териториално деление на Калининградска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Калининград
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1.Калининград 223 467 289 гр. Калининград 467 289
2.Ладушкин 28 4 088 гр. Ладушкин 4 088 48
3.Мамоново 106 8 247 гр. Мамоново 8 247 48
4.Пионерски 8 11 352 гр. Пионерски 11 352 36
5.Светли 80 29 049 гр. Светли 29 049 27
6.Советск 44 40 486 гр. Советск 40 486 120
7.Янтарни 19 6 438 сгт Янтарни 6 438 19
Муниципални райони
8.Багратионовски 1 015 33 101 гр. Багратионовск 6 317 37
9.Балтийски 101 36 553 гр. Балтийск 33 181 33 гр. Приморск
10.Гвардейски 784 29 231 гр. Гвардейск 13 186 40
11.Гуревски 1 284 64 676 гр. Гуревск 13 078 7
12.Гусевски 643 37 557 гр. Гусев 28 257 115
13.Зеленоградски 2 016 34 145 гр. Зеленоградск 14 308 34
14.Краснознаменски 1 280 12 196 гр. Краснознаменск 3 237 163
15.Немански 698 19 075 гр. Неман 10 931 130
16.Нестеровски 1 061 15 336 гр. Нестеров 4 086 140
17.Озьорски 877 14 051 гр. Озьорск 4 108 120
18.Полески 834 18 461 гр. Полеск 7 041 49
19.Правдински 1 284 19 334 гр. Правдинск 4 171 53 Железнодорожни
20.Светлогорски 33 17 158 гр. Светлогорск 13 030 39 Донское, Приморие
21.Славски 1 349 20 274 гр. Славск 4 145 105
22.Черняховски 1 286 47 532 гр. Черняховск 36 423 89

От 1 януари 2017 г. има ново административно-териториално деление на Калининградска област, което включва 19 градски окръга и 3 муниципални района.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article057882.html «Большая Советская Энциклопедия» – Калининградска област
  2. ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2529/Калининградская_область «Вода России» – Калининградска област
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Калининградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.