Бреза
Облик
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бреза.
| Бреза | ||||||||||||||||||||||||
Бяла бреза (B. pendula) | ||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||
| Бреза в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Бреза (Betula) е названието на род дървета[1], разпространени във всички по-високи планини в България, по скалисти места, сечища, предимно в иглолистни гори.
За медицински цели се използват листата (запарка, отвара), корите (отвара), пъпките (запарка, отвара), реси (запарка), смолата в миналото – за дъвки. Брезата се намира в умерения климатичен пояс. Повече я има по северните склонове и на по-високо. Брезата е с бяла кора на редки черни петна. Съдържа бетулинова киселина.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На брезите са наречени улици в кварталите „Лозенец“ и „Бояна“ в София (Карта), в град Банкя, в селата Бистрица, Рударци, Волуяк, Долни Пасарел, Божурище, Нови Хан, Лозен.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 162.
|