Лист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За австро-унгарския композитор вижте Ференц Лист.

Leaf 1 web.jpg

Листът е вегетативен орган при висшите (кормусни) растения, в който се извършва процесът фотосинтеза. Той е надземен и има ограничен растеж.

Морфология на листа[редактиране | edit source]

Когато се наблюдава лист от джанка, слива, роза, овчарска торбичка, картоф, домат и други растения, се забелязва, че той е изграден основно от две части — листна дръжка и една обемиста част, прикрепена на листната дръжка — петура. При някои растения, като тези от семейство Розоцветни (Rosaceae) например, има и прилистници, намиращи се под листната петура, при основата на листната дръжка.

Листната дръжка при някои растения (царевица, кокиче, пшеница и други) липсва и тогава петурата е прикрепена към стъблото спрямо влагалище и езиче. Тези листа се наричат приседнали. Местата, където листата се прикрепят към стъблото, се наричат възли, а разстоянията между тях - междувъзлия.

Петура[редактиране | edit source]

Брой на петурите (прости и сложни листа)[редактиране | edit source]

Листът може да има една или повече петури. Това определя дали един лист е съответно прост или сложен. Така например при бука, дъба, цера, благуна, леската, момината сълза, нарциса, жълтата мъртва коприва, старото биле и други растения листът се състои от една петура и затова се нарича прост. А когато е изграден от повече от една петура – две, три или повече – се нарича сложен. Петурите на сложните листа се наричат също листчета. Сложните листа са няколко основни вида:

Форма на петурата[редактиране | edit source]

Формата на петурата може да бъде сърцевидна (люляк, липа), игловидна (ела, смърч, бор), линейна (пшеница, мразовец), копиевидна (киселец), мечовидна (гладиола, папур), длановидна (лютиче, явор), переста (дъб), продълговата (върба), ромбична (бреза, черна топола) и други.

Някои класификации на формата на петурата се основават на съотношението между дължината и широчината ѝ. Така например, ако дължината превишава повече от 5 пъти широчината, листата се определят като линейни. Ако дължината превишава широчината от 3 до 5 пъти, те са ланцетни. Ако дължината превишава широчината 2-3 пъти, а петурата е най-широка в долната част, тогава се наричат яйцевидни. Съответно, ако петурата е най-широка в средата са елипсовидни, а ако е най-широка в горната част са обратнояйцевидни. Същото се отнася и за ланцетните листа. Ако дължината и широчината на петурата са почти равни, тогава листата са кръгли (трепетлика, дива круша).

Ръб на петурата[редактиране | edit source]

Петурата може да бъде заоблена, напилена, едроназъбена ,тъпо назъбена, двойно назъбена , наделена, целокрайна .

Жилкуване (нерватура) на петурата[редактиране | edit source]

През повърхността на петурата преминават жилки, представляващи проводящите цеви на проводящата тъкан на растението. Те образуват жилкуването на листната петура. Жилкуването е основно три вида: мрежовидно, успоредно и дъговидно. Мрежовидното жилкуване е характерно за почти всички двусемеделни растения (такива са: къпина, шибой, парнар, обикновена ралица, фасул, мандрагора, мента, незабравка, слънчоглед и други). При това жилкуване главната жилка се разклонява в цялата петура. Успоредното и дъговидното жилкуване е характерно за едносемеделните растения (успоредно при пшеница, бамбук, ориз, ечемик, власатка,лале и други и дъговидно при момина сълза, чемерика и други).

Цвят на петурата[редактиране | edit source]

Петурата при повечето растения е зелена заради багрилото хлорофил. Обаче при някои растения (кралска бегония и други) е с разнообразни багри. Когато настъпи листопадът, пластидите, наситени с хлорофил (хлоропласти), преминават в хромопласти и петурата променя цвета си. При някои растения (културна роза) след определено време от развитието хлоропластите преминават в хромопласти, без да е настъпил листопадът. Така листата на розата се обагрят от зелено в тъмночервено.

Разположение на листата[редактиране | edit source]

Листоразположението бива мозаично, розетъчно, пръстеновидно (прешленовидно), спирално (последователно) и срещуположно. Мозаично листата се разполагат, за да бъде осветен всеки лист. Такова листно разположение има бръшлянът. При овчарската торбичка например има розетъчно. При мента, босилек, коприва е срещуположно. Спирално е при праскова, горун, пролетен горицвет, глициния, пипер, лайка и други. А при растенията като зокум (олеандър), лепка (еньовче), хвойна, ленивче и други е пръстеновидно.