Праскова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Праскова
Flameprince peaches.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Rosaceae Розоцветни
род: Prunus Слива
вид: P. persica Праскова
Научно наименование
Уикивидове Prunus persica
Batsch, 1801
праскова в Общомедия

Прасковата (Prunus persica) е вид растения от семейство Розоцветни (Rosaceae). Достига около 4 m височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите ѝ клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави.

Съществуват над 5000 вида праскови с жълта, розова или бяла вътрешност.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

За родина на прасковата се смята Китай. Там богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието плодовете на прасковата са били смятани за вредни, а с лечебна цел са се ползвали само листата.

Хранителен състав[редактиране | редактиране на кода]

Праскова
Peaches, yellow, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 165 kJ (40 kcal)
Въглехидрати 9.54 g
      Нишесте 0 g
      Захари 8.39 g
      Сукроза 4.76 g
      Глюкоза 1.95 g
      Фруктоза 1.53 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0.08 g
      Галактоза 0.06 g
   Влакна 1.5 g
Мазнини 0.25 g
   Наситени 0.019 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.067 g
   Полиненаситени 0.086 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 0.91 g
Вода 88.87 g
Пепел 0.43 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 162 μg (18%)
Тиамин (B1) 0.024 mg (2%)
Рибофлавин (B2) 0.031 mg (2%)
Ниацин (B3) 0.806 mg (5%)
Пантотенова к-на (B5) 0.153 mg (3%)
Пиридоксин (B6) 0.025 mg (2%)
Фолиева к-на (B9) 4 μg (1%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 6.6 mg (7%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.73 mg (5%)
Витамин K 2.6 μg (2%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 6 mg (1%)
Желязо, Fe 0.25 mg (3%)
Магнезий, Mg 9 mg (2%)
Фосфор, P 20 mg (3%)
Калий, K 190 mg (4%)
Натрий, Na 0 mg (0%)
Цинк, Zn 0.17 mg (2%)
Мед, Cu 0.068 mg (8%)
Манган, Mn 0.061 mg (3%)
Селен, Se 0.1 μg (0%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Прасковите съдържат витамините В1, В2, В9, PP, С, Е и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова по-високо е съдържанието му). Те са богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Съдържат, макар и в ограничени количества, желязо, титан, манган, мед, никел, хром и молибден. Съдържанието на пектин в плодовете зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите. 80 – 90 % от съдържанието на плода е водно, 6 – 14 % са захарите, включително и захароза, около 8 % са пектиновите вещества, средно 15 мг% е наличието на витамин С и около 0,8 мг% е каротинът.

Прасковите съдържат ценни органичните киселини – ябълчна, винена, лимонена, и минералите – калий, желязо, фосфор, манган, мед, цинк, селен и магнезий. Богати са на витамин С, една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Съдържат витамини от група В, включително и фолиева киселина, витамин Е, К, РР и етерични масла.

Много от ценните вещества в плода се запазват дори и при кулинарна подготовка – при консервиране, приготвяне на сладки изкушения, при сушене.

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

При болни бъбреци, подагра, ревматизъм, сърдечни болести, подобрява функцията на жлъчката, черния дроб и червата. Спомага за отделянето на шлаки от организма.

Лесно усвоимото нишесте на прасковата има принос за подобряването на храносмилателния процес. Стимулира отделянето на стомашен сок. Предотвратява процесите на гниене в стомашно-чревния тракт.

Костилките на прасковата също са полезни, защото съдържат бадемово масло, витамин В17 и етерични масла.

Прасковата е много полезна за кожата – изглажда бръчките, поддържа свежестта на кожата и подсилва тена.

Да не се консумира от хора с диабет, затлъстяване и болен стомах.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Производство на праскови и нектарини
2014 г. (милиона тона)
Държава
Производство
Флаг на Китай Китай
12,4
Флаг на Испания Испания
1,6
Флаг на Италия Италия
1,4
Флаг на САЩ САЩ
1,0
Флаг на Гърция Гърция
1,0
Световно
22,8
Източник: ООН, FAOSTAT[2]

Към 2014 г. световното производство на праскови и нектарини е 22,8 милиона тона, което е покачване с 6% от производството за 2013 г.[2] Китай произвежда 54% от световното производство.

През 2013 г. 1,9 милиона тона праскови и нектарини са изнесени световно, като водеща е Испания с обем на износа от 39% (0,75% милиона тона) от общото количество. Италия, Гърция и САЩ също имат значителен обем на износа.[2]

Американският щат Джорджия е познат като „Прасковения щат“, поради значителното си производство на праскови още от 1571 г.[3] През 2014 г. Джорджия се нарежда на трето място по производство на праскови в Щатите, след Калифорния и Южна Каролина.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  2. а б в Production of peaches and nectarines in 2014; Crops/Regions/World/Production Quantity. // United Nations, Food and Agricultural Organization, Statistics Division (FAOSTAT), 2016. Посетен на 10 май 2017.
  3. а б Peaches. // New Georgia Encyclopedia, Georgia Humanities Council and the University of Georgia Press, 2014. Посетен на 3 август 2015.