Праскова

Праскова

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Суперрозиди (Superrosids) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) триб: Amygdaleae род: Слива (Prunus) подрод: P. subg. Amygdalus вид: Праскова (P. persica)

Научно наименование

Prunus persica Batsch, 1801

Синоними

Amygdalus persica Linnaeus, 1753

Праскова в Общомедия

[ редактиране ]

Прасковата (Prunus persica) е вид растения от семейство Розови (Rosaceae). Достига около 4 m височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите ѝ клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави.

Съществуват над 5000 вида праскови с жълта, розова или бяла вътрешност.

Произход

За родина на прасковата се смята Китай. Там богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието плодовете на прасковата са били смятани за вредни, а с лечебна цел са се ползвали само листата.

Хранителен състав

Праскова Peaches, yellow, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)
Основни Енергия 165 kJ (40 kcal) Въглехидрати 9.54 g Нишесте 0 g Захари 8.39 g Сукроза 4.76 g Глюкоза 1.95 g Фруктоза 1.53 g Лактоза 0 g Малтоза 0.08 g Галактоза 0.06 g Влакна 1.5 g Мазнини 0.25 g Наситени 0.019 g Трансмазнини 0 g Мононенаситени 0.067 g Полиненаситени 0.086 g Холестерол 0 mg Белтъчини 0.91 g Вода 88.87 g Пепел 0.43 g
Витамини Витамин A 0 μg α-каротин 0 μg β-каротин 162 μg Тиамин (B1) 0.024 mg Рибофлавин (B2) 0.031 mg Ниацин (B3) 0.806 mg Пантотенова к-на (B5) 0.153 mg Пиридоксин (B6) 0.025 mg Фолиева к-на (B9) 4 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 6.6 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.73 mg Витамин K 2.6 μg Ликопен 0 μg
Минерали Калций, Ca 6 mg Желязо, Fe 0.25 mg Магнезий, Mg 9 mg Фосфор, P 20 mg Калий, K 190 mg Натрий, Na 0 mg Цинк, Zn 0.17 mg Мед, Cu 0.068 mg Манган, Mn 0.061 mg Селен, Se 0.1 μg
Аминокиселини Триптофан 0.01 g Треонин 0.016 g Изолевцин 0.017 g Левцин 0.027 g Лизин 0.03 g Метионин 0.01 g Цистин 0.012 g Фенилаланин 0.019 g Тирозин 0.014 g Валин 0.022 g Аргинин 0.018 g Хистидин 0.013 g Аланин 0.028 g Аспарагинова к-на 0.418 g Глутаминова к-на 0.056 g Глицин 0.021 g Пролин 0.018 g Серин 0.032 g Холин 0.0061 g
Други Алкохол 0 g Кофеин 0 mg Теобромин 0 mg

Прасковите съдържат витамините В1, В2, В9, PP, С, Е и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова по-високо е съдържанието му). Те са богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Съдържат, макар и в ограничени количества, желязо, титан, манган, мед, никел, хром и молибден. Съдържанието на пектин в плодовете зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите. 80 – 90 % от съдържанието на плода е водно, 6 – 14 % са захарите, включително и захароза, около 8 % са пектиновите вещества, средно 15 мг% е наличието на витамин С и около 0,8 мг% е каротинът.

Прасковите съдържат ценни органични киселини – ябълчна, винена, лимонена, и минералите – калий, желязо, фосфор, манган, мед, цинк, селен и магнезий. Богати са на витамин С, една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Съдържат витамини от група В, включително и фолиева киселина, витамин Е, К, РР и етерични масла.

Много от ценните вещества в плода се запазват дори и при кулинарна подготовка – при консервиране, приготвяне на сладки изкушения, при сушене.

Лечебни свойства

При болни бъбреци, подагра, ревматизъм, сърдечни болести, подобрява функцията на жлъчката, черния дроб и червата. Спомага за отделянето на шлаки от организма.

Лесно усвоимото нишесте на прасковата има принос за подобряването на храносмилателния процес. Стимулира отделянето на стомашен сок. Предотвратява процесите на гниене в стомашно-чревния тракт.

Прасковата е много полезна за кожата – изглажда бръчките, поддържа свежестта на кожата и подсилва тена.

Да не се консумира от хора с диабет, затлъстяване и болен стомах.

Производство

Производство на праскови и нектарини 2014 г. (милиона тона)
Държава	Производство
Китай	12,4
Испания	1,6
Италия	1,4
САЩ	1,0
Гърция	1,0
Световно	22,8
Източник: ООН, FAOSTAT

Към 2014 г. световното производство на праскови и нектарини е 22,8 милиона тона, което е покачване с 6% от производството за 2013 г. Китай произвежда 54% от световното производство.

През 2013 г. 1,9 милиона тона праскови и нектарини са изнесени световно, като водеща е Испания с обем на износа от 39% (0,75 милиона тона) от общото количество. Италия, Гърция и САЩ също имат значителен обем на износа.

Американският щат Джорджия е познат като „Прасковения щат“, поради значителното си производство на праскови още от 1571 г. През 2014 г. Джорджия се нарежда на трето място по производство на праскови в Щатите, след Калифорния и Южна Каролина.

Галерия

• 
  Листа и плодове
• 
  Клонка с цветове