Никел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никел, 28Ni
Nickel electrolytic and 1cm3 cube.jpg
метален блясък
Общи данни
КобалтНикелМед
-

Ni

Pd
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Никел, Ni, 28
Група, период, блок 10, 4, d
Химическа серия Преходен метал
Електронна конфигурация [Ar] 3d8 4s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 16, 2
Electron shell 028 Nickel - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 58,6934(2) u
Атомен радиус 135 pm
Ковалентен радиус 121 pm
Радиус на ван дер Ваалс 163 pm
Степен на окисление 4, 3, 2, 1
Електроотрицателност 1.91 (по Полинг) (скала на Полинг)
Йонизационен потенциал I: 200 kJ/mol
Nickel spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура кубична
Cubic.svg
Плътност 8908 kg/
Температура на топене 1728 K
(1455 °C)
Температура на кипене 3186 K
(2913 °C)
Специф. топлина на топене 17,48 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 377.5 kJ/mol
Скорост на звука 4900 m/s
Специф. електропроводимост 1,43.107 S/m
Топлопроводимост 13,4 W/(m·K)

Никелът е метален химичен елемент в Периодичната система на елементите със символ Ni и атомен номер 28.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Никелът е сребристо бял метал, който издържа на полировка. Принадлежи към групата на металите, твърд е, ковък и еластичен. Среща се в съединения със сяра в минерала милерит, както и с арсен в минерала никелин.

Никелът е неизменчив във въздуха и е инертен на окисляване. Той се използва за никелиране на метал, месинг, и т.н., за химическа апаратура, и в сигурни сплави, като Немско сребро. Той е магнитен, и е придружен много често от кобалт, заедно могат да бъдат намерени в метеоритно желязо. Никелът е особено ценен заради сплавите, които формира.

Никелът е един от петте феромагнитни елемента. Американската монета „никел“ не е магнитна, защото е съставена главно от мед, но канадските никели са били до 1958 г.

Най-обичайните стойности на окисление на никела са +2, но също така 0, +1, +3 и +4.

Никел-62 притежава най-стабилнят нуклид. По-стабилен е дори от желязо-56.

История[редактиране | редактиране на кода]

Никел се използвал още 3500 години пре.н.е., но никеловата руда била често бъркана със сребърна и затова тя бива използвана като самостоятелен елемент в много по-късен момент от историята.

Минералите, съдържащи никел, били ценени, защото оцветявали стъклото в зелено.

През 1881 година е изсечена първата монета от чист никел.

Биологична роля[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки, че това не било прието схващане преди 1970-те години, никелът играе значителна роля в биологията. Никел се съдържа в уреазата – ензим, който способства хидролизата на уреята.

Токсичност[редактиране | редактиране на кода]

Никелът постъпва в човешкият организъм през храната, водата, както и при допир с кожата. Никелът в малки количества не е опасен, той се извежда от организма чрез урината, и през стомашно чревният тракт. Но при по-големи количества или при хронично приемане може да причини отравяне, дори канцерогени.

Кожните алергии към никел са сравнително често срещани, като вероятна причина е широкото използване на никел в бижутерията (имитации на сребро), и в бита (българските монети съдържат никел, а също и еврото).

За да се избегне повишен прием на никел чрез водата и храната е препоръчително да не се използват никелирани съдове, както и сплави с високо съдържание на никел (като някои видове неръждаема стомана).

Руди[редактиране | редактиране на кода]

Добивът на никел идва от два типа руди: от една страна, когато главните рудни добиви са от никелов минерален лимонит: (Fe,Ni)O(OH) и (Ni,Mg)3Si2O5(OH), а от друга – магнитни сулфидни наноси, в които основната руда е : (Ni,Fe)9S8. В експлоатационния си период мините в района на Събдъри, Онтарио, Канада добиват около 30% от световния запас на никел. За събдърийския залеж се смята, че се е появил при сблъсъка с голям метеорит още в ранните години от създаването на планетата ни. В Русия се намират около 40% от познатите световни залежи. Русия добива в мините в Норилск, Сибир, както за своите нужди, така и за износ. Големи находища са намерени също в Австралия, Куба и Индонезия.

Скорошни проучвания откриха залежи в източна Турция, изключително благоприятни за производителите в Европа. Основано на геофизични доказателства се смята, че повечето от никела на земята е концентриран в земното ядро.

Добив[редактиране | редактиране на кода]

Никелът може да бъде набавен чрез екстрактната металургия. За повечето от рудите на никела се използват традиционни методи на металургията за производство на метал чрез пречистване.