Берклий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Берклий
Берклий – сребристо-сив метал
Сребристо-сив метал
Спектрални линии на берклий
КюрийБерклийКалифорний
Tb

Bk

(Upu)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZБерклий, Bk, 97
Група, период, блок–, 7f
Химическа серияактинид
Електронна конфигурация[Rn] 5f9 7s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 27, 8, 2
CAS номер7440-40-6
Свойства на атома
Атомна маса[247] u
Атомен радиус170  pm
Степен на окисление4, 3, 2
ОксидBkO2 и Bk2O3[1]
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,3
Йонизационна енергияI: 601 kJ/mol
II: 1186 kJ/mol
III: 2152 kJ/mol
IV: 3434 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Алотропиα-, β- и γ-берклий
Кристална структура
(а-берклий) [1]
шестоъгълна
Кристална структура
(α- и β-берклий) [1]
кубична стенноцентрирана
Плътност14780 kg/m3
Температура на топене1259 K (986 °C)
Температура на кипене2900 K (2627 °C)
Моларен обем16,71×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене7,92 kJ/mol (изчислена)
Топлопроводимост10 W/(m·K)
Магнетизъмпарамагнитен
История
Наименуванна Бъркли, Калифорния
ОткритиеГлен Сиборг,
Алберт Гиорсо
(1949 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
245Bk синт. 4,94 дни α 241Am
ε 245Cm
246Bk синт. 1,8 дни α 242Am
ε 246Cm
247Bk синт. 1380 г. α 243Am
248Bk синт. ≈300 г.[2] α 244Am
249Bk синт. 330 дни α 245Am
β- 249Cf
СД разни

Берклият е химичен елемент със символ Bk, атомен номер 97 и принадлежащ към групата на актинидите. Името идва от града Бъркли. Открит е от Глен Сиборг през 1949 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература
  • Milsted, J. et al. The alpha half-life of berkelium-247; a new long-lived isomer of berkelium-248. // Nuclear Physics 71 (2). 1965. DOI:10.1016/0029-5582(65)90719-4. p. 299. (на английски)
  • Peterson, J. et al. Crystal structures and lattice parameters of the compounds of berkelium I. Berkelium dioxide and cubic berkelium sesquioxide. // Inorganic and Nuclear Chemistry Letters 3 (9). 1967. DOI:10.1016/0020-1650(67)80037-0. p. 327. (на английски)