Периодична система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Менделеев, портрет на Иля Репин (1885 г.)
Един от вариантите на периодичната таблица на Менделеев

Периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) е таблично подреждане и класификация на всички химически елементи по техния атомен номер (брой протони), електронна конфигурация, и повтарящи се химични свойства. Таблицата е графичен израз на периодичния закон, открит и публикуван от руския химик Дмитрий Менделеев през 1869 г. с цел да илюстрира периодичните тенденции в свойствата на известните тогава елементи. Така той прогнозира някои свойства на тогава неизвестните още химични елементи в празнините на таблицата. Повечето от неговите прогнози се оказват точни. В първоначалния си вариант таблицата е представяла свойствата на елементите в зависимост от атомното им тегло (в съвременната интерпретация това е атомната маса). С развитие на теорията за строежа на атома се установява, че най-важната характеристика на атомите не е атомната маса, а броят на протоните в ядрата им. Това дава възможност да се уточни формулировката на периодичния закон.

Преди Менделеев са предлагани стотици варианти на изобразяване на периодичната система с аналитични криви, таблици, геометрични фигури и др.)[1]. В съвременния вариант на системата тя се свежда до двуизмерна таблица, в която всеки стълб (колона) се нарича група и определя елементи с подобно поведение и свойства, а редовете се наричат периоди и съдържат елементи с един и същ брой електронни обвивки или слоеве. Като цяло, в рамките на един ред (период) елементите започват с металите отляво, и завършват с неметали отдясно. Шест групи имат имена, както и номера: например, група 17 са халогените, а група 18 благородните газове.

Всеки елемент в таблицата има точно определен пореден номер – Z равен на броя протони в атомното ядро и точно определени координати в периодичната система – период и група. Между мястото на елемента в периодичната система (съответно строежа на атомите му) и неговия химичен характер съществува зависимост. Тя може да се използва, за да се предвиди химичния характер на елемента, простите му вещества и на съединенията му. Първите 94 елемента съществуват в природата естествено, въпреки че някои са открити само в малки количества, синтезирани в лаборатории преди да са открити в природата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи опити за систематизиране[редактиране | редактиране на кода]

До 18 век са познати и описани само 15 елемента – (метали като желязо, мед, олово, бисмут, арсен, цинк, калай, антимон, платина, сребро, живак и злато или неметалите като въглерод, сяра и фосфор).

През 1789 г. Антоан Лавоазие публикува списък с 33 химически елемента, групирайки ги в газове, метали, неметали и земни[2]. Химиците прекарат следващия век в търсене на по-точна схема на класификация. През 1829 г. Йохан Волфганг Дьоберайнер отбелязва, че много от елементите могат да бъдат групирани в триади въз основа на техните химични свойства. Литий, натрий и калий например са групирани в триада, като меки реактивни метали. Той също така открива, че когато се подредят по атомно тегло, атомного тегло на втория член във всяка триада е приблизително средно аритметично на първото и третото[3]. Това става известно, като Законът на триадите[4]. Германският химик Леополд Гмелин работи с тази система и до 1843 г. идентифицира десет триади, три групи от четири и една група от пет елемента. Жан-Батист Дюма публикува работа през 1857 г., описваща взаимоотношенията между различните групи метали. Въпреки че различните химици са успели да идентифицират взаимоотношенията между малки групи елементи, все още трябва да се изгради една обща схема, която да обхваща всички.

В 1857 г. германският химик Фридрих Август Кекуле отбелязва, че въглеродът често има четири други атома, свързани с него. Метанът например има един въглероден атом и четири водородни атома[5]. Тази концепция в крайна сметка става известна като валентност[6].

През 1862 г. френският геолог Александр Емил Бегуйе дьо Шанкуртоа публикува ранна форма на периодична таблица, която нарича телурова спирала или винт. Той е първият човек, който забелязва периодичността на елементите. С елементите, разположени в спирала на цилиндър по ред на нарастване на атомното тегло, дьо Шанкуртоа показва, че елементи с подобни свойства се появяват на равни интервали. Неговата диаграма включва някои йони и съединения в допълнение на елементите. Неговата таблица използва геоложки, а не химически термини и не включва диаграма, в резултат на което получава малко внимание[7].

През 1864 г. германският химик Лотар Майер публикува таблица с 44 елемента подредени по валентност. Таблицата показва, че елементите с подобни свойства често имат една и съща валентност[8]. Същевременно Уилям Одлинг, английски химик, публикува таблица с 57 елемента, наредени на базата на атомните им тегла. Той споменава идеята за периодичен закон, но не я преследва[9]. Впоследствие предлага класификация на елементите на базата на валентност[10].

Периодичната таблица на Нюлендс, 1866 г.

Английският химик Джон Александър Рейна Нюлендс публикува серия от статии от 1863 г. до 1866 г., в които се отбелязва, че когато елементите са изброени в реда на нарастване на атомното тегло, подобни физични и химични свойства се повтарят на интервали от осем. Той приравнява тази периодичност към октавите на музиката[11][12]. Нюлендс нарича това Закон на октавите, обаче е осмиван от съвременниците си и Химичното общество отказва да публикува откритията му[13]. Въпреки това, Джон Александър Рейна Нюлендс изготвя таблица на елементите и я използва, за да предвиди съществуването на липсващи елементи като германий[14]. Химичното общество признава значението на откритията пет години след като са признали Менделеев[15]. През 1867 г. германският химик Густав Хинрикс публикува в Америка спирална периодична система, базирана на атомни спектри и тегла, както и химически сходства.

Периодичен закон на Менделеев[редактиране | редактиране на кода]

Д. И. Менделеев. Първият ръкописен вариант на периодичния закон, 18 февруари 1869

Работейки над своя труд „Основи на химията“, Д. И. Менделеев открива през 1869 г. един от фундаменталните природни закони – периодичния закон на химичните елементи.

На 6 март 1869 г. знаменитият му доклад „Съотношение между свойствата на елементите и атомните им тегла“ (на руски: Соотношение свойств с атомным весом элементов) е прочетен от Н. А. Меншуткин на заседание на Руското химическо общество. В същата година се появява съобщението на немски в списанието „Zeitschrift für Chemie“, а през 1871 г. в „Annalen der Chemie“ е публикувана обширна статия на Д. И. Менделеев, посветена на неговото откритие – „Периодична закономерност на химическите елементи“ (на немски: Die periodische Gesetzmässigkeit der Elemente).

Отделни учени в редица страни, особено в Германия, считат за съавтор на откритието Лотар Майер. Същественото различие между предложените системи е в това, че таблицата на Л. Майер е един от вариантите на класификация на известните към онзи момент химични елементи, докато посочената от Менделеев периодичност дава разбиране за закономерността, според която се определя мястото на елементи, които все още не са били известни тогава и дава възможност да се предскаже не само съществуването на такива елементи, но и техните характеристики[16].

Без да дава някаква представа за строежа на атома, периодичният закон стига много близко до поставянето на проблема за строежа на атома и несъмнено решението на този проблем е намерено до голяма степен благодарение на закона. През 1984 г. академик В. И. Спицин пише: „…Първите представи за строежа на атома и за химичната валентност, разработени в началото на 20 век, се основават на закономерностите в свойствата на елементите, установени с помощта на периодичния закон“ [17].

Развивайки през следващите две години своите идеи Менделеев въвежда понятието за място на химичния елемент в периодичната система, определено като съвкупност на свойствата му чрез съпоставяне със свойствата на другите елементи. Въз основа на това и в частност, отчитайки резултатите от изучаване на стъклообразуващи оксиди, той прави корекции в атомната маса на девет елемента (берилий, индий, уран и др.). Предсказва през 1870 г. съществуването на три неизвестни дотогава елемента, изчислява атомните им маси и описва свойствата им – „екаалуминий“ (открит през 1875 г. и наречен галий), „екабор“ (открит през 1879 г. и наречен скандий) и „екасилиций“ (открит през 1885 г. и наречен германий). След това предсказва съществуването на още осем елемента, сред които „екателур“ – полоний (открит през 1898 г.), „екайод“ – астат (открит през 1942 – 3 г.), „екаманган“ – технеций (открит през 1937 г.), „двиманган“ – рений (открит през 1925 г.), „екацезий“ – франций (открит през 1939 г.).

През 1900 г. Менделеев и Уилям Рамзи стигат до извода, че е необходимо в периодичната система да бъдат включени елементите от групата на благородните газове.

Последни открития[редактиране | редактиране на кода]

Повечето останали елементи са изолирани и описани научно през 19-ти век. В началото на 20-ти век са неизвестни само още десет естествени елемента. Оттогава насам са станали известни само някои трудно откриваеми, често радиоактивни елементи. Много от тях не се срещат в природата и са продукт на процесите на изкуствен термоядрен синтез. Едва през декември 1994 г. се произвеждат двата изкуствени елемента дармщатий (ека-платина) и рьонтгений (ека-злато).

Обяснение на таблицата[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Периодична система на елементите
Група 1
IA
2
IIA
3
IIIБ
4
IVБ
5
6
VIБ
7
VIIБ
8
VIIIБ
9
VIIIБ
10
VIIIБ
11
12
IIБ
13
IIIA
14
IVA
15
VA
16
VIA
17
VIIA
18
VIIIA
Период
1 1
H
  2
He
2 3
Li
4
Be
  5
B
6
C
7
N
8
O
9
F
10
Ne
3 11
Na
12
Mg
  13
Al
14
Si
15
P
16
S
17
Cl
18
Ar
4 19
K
20
Ca
21
Sc
22
Ti
23
V
24
Cr
25
Mn
26
Fe
27
Co
28
Ni
29
Cu
30
Zn
31
Ga
32
Ge
33
As
34
Se
35
Br
36
Kr
5 37
Rb
38
Sr
39
Y
40
Zr
41
Nb
42
Mo
43
Tc
44
Ru
45
Rh
46
Pd
47
Ag
48
Cd
49
In
50
Sn
51
Sb
52
Te
53
I
54
Xe
6 55
Cs
56
Ba
57-71
*
72
Hf
73
Ta
74
W
75
Re
76
Os
77
Ir
78
Pt
79
Au
80
Hg
81
Tl
82
Pb
83
Bi
84
Po
85
At
86
Rn
7 87
Fr
88
Ra
89-103
**
104
Rf
105
Db
106
Sg
107
Bh
108
Hs
109
Mt
110
Ds
111
Rg
112
Cn
113
Nh
114
Fl
115
Mc
116
Lv
117
Ts
118
Og
 
* Лантаниди 57
La
58
Ce
59
Pr
60
Nd
61
Pm
62
Sm
63
Eu
64
Gd
65
Tb
66
Dy
67
Ho
68
Er
69
Tm
70
Yb
71
Lu
** Актиниди 89
Ac
90
Th
91
Pa
92
U
93
Np
94
Pu
95
Am
96
Cm
97
Bk
98
Cf
99
Es
100
Fm
101
Md
102
No
103
Lr
 
Цветът показва химическата серия на елемента
Алкален метал Алкалоземен метал Преходeн метал Лантанид Актинид
Слаб метал Металоид Неметал Халоген Благороден газ
Атомният номер показва агрегатното състояние на елемента (0 oC, 1 atm)
Твърдо вещество Течност Газ Неизвестно
Очертанието показва начина на възникване на елемента
Естествен При разпад Синтетичен

Всеки химичен елемент има уникален атомен номер (Z), представляващ броя на протоните в ядрото му. Повечето елементи имат различен брой неутрони между различните атоми, като тези вариации се наричат ​​изотопи. Например, въглеродът има три естествени изотопа: всичките му атоми имат шест протона и повечето имат и шест неутрона, но около един процент имат седем неутрона, а много малка част имат осем неутрона. Изотопите никога не са сложени отделно в периодичната таблица. Те винаги са групирани заедно под един елемент. Елементи без стабилни изотопи имат атомните маси на техните най-стабилни такива, като атомните маси са показани в скоби[18].

В стандартната периодична таблица елементите са изброени в реда на нарастване на атомния номер. Нов ред (период) започва, когато нова електронна обвивка има своя първи електрон. Колоните (групите) се определят от електронната конфигурация на атома. Елементи с един и същ брой електрони в определена подгрупа попадат в същите колони (например кислород и селен са в същата колона, защото и двата елемента имат четири електрона в най-външния си слой). Елементи със сходни химични свойства по принцип попадат в същата група в периодичната таблица, въпреки че в f-блока и до известна степен в d-блок, елементите в същия период имат сходни свойства. По този начин е относително лесно да се предвидят химичните свойства на даден елемент, ако човек знае свойствата на елементите около него[19].

Към 2016 г. периодичната таблица има 118 потвърдени елемента, от елемент 1 (водород) до 118 (оганесон). Елементи 113, 115, 117 и 118 са официално потвърдени от Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC) през декември 2015 г.[20] Техните предложени имена, Нихоний (Nh), Московий (Mc), Тенесин (Ts) и Оганесон (Og), съответно са обявени от IUPAC през юни 2016 г. и стават официални през декември 2016 г.[21]

Първите 94 елемента се срещат в природата. Останалите 24 се появяват само когато се синтезират в лаборатории.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Групи[редактиране | редактиране на кода]

Група или семейство е вертикална колона в периодичната таблица. Групите обикновено имат по-значими периодични тенденции от периодите и блоковете. Модерни квантови механични теории на атомната структура обясняват груповите тенденции, като предлагат елементите в рамките на една и съща група да имат същите електронни конфигурации в тяхната валентна обвивка[22]. Следователно, елементите в същата група имат сходни химични свойства и проявяват ясна тенденция в тези войства с нарастващ атомен номер[23]. Въпреки това в някои части на периодичната таблица, като d-блока и f-блока, хоризонталните прилики могат да бъдат толкова важни, колкото и вертикалните, дори по-изразени[24][25][26].

В международната конвенция за наименуване групите са номерирани от 1 до 18 от най-лявата колона (алкалните метали) до най-дясната колона (благородните газове)[27]. Преди това са известни с римски цифри. В Америка римските цифри са последвани от „А“, ако групата е в s- или p-block, или „Б“, ако групата е в d-блок. Използваните римски цифри съответстват на последната цифра от днешната конвенция за наименуване (например елементите от група 4 са група IVБ, а елементите от група 14 са група IVA). В Европа буквите са сходни, с изключение на това, че „А“ се използва, ако групата е преди група 10, а „Б“ е използвана за групи след група 10, включително 10. Освен това групи 8, 9 и 10 са третирани като една тройна група, позната колективно в двете означения като група VIII. През 1988 г. се използва новата система за именуване на IUPAC и старите имена на групите са отхвърлени[28].

Елементите в една и съща група са склонни да проявяват тенденции в радиуса на атома, йонизационната енергия и електроотрицателността. Отгоре надолу в групата се увеличават атомните радиуси на елементите. Тъй като има повече запълнени енергийни нива, валентните електрони се намират далеч от ядрото. От върха, всеки следващ елемент има по-ниска йонизационна енергия, защото е по-лесно да се отстрани един електрон, по-малко свързан. По подобен начин, една група има отгоре надолу намаляване на електронегативността поради нарастващото разстояние между валентните електрони и ядрото. Съществуват изключения от тези тенденции, като пример за това се посочва група 11, където електронегативността се увеличава.

Периоди[редактиране | редактиране на кода]

В контекста на Периодичната система, един период представлява пълен хоризонтален ред от таблицата с химични елементи. Всеки период започва с метал и завършва с благороден газ, а от гледна точка на електронната конфигурация на атомите, всеки период започва с изграждането на нов електронен слой. Въпреки че групите обикновено имат по-значими периодични тенденции, има региони, където хоризонталните тенденции са по-значими от тенденциите на вертикалните групи, като f-блока, където лантанидите и актинидите образуват две значими хоризонтални серии от елементи[29].

Елементи от един и същ период показват тенденции в атомния радиус, йонизационната енергия, електронното сродство и електроотрицателността. Придвижвайки се от ляво на дясно през определен период, атомният радиус обикновено намалява. Това се случва, защото всеки следващ елемент има добавен един протон и един електрон, което кара електронът да бъде привлечен от ядрото[30]. Това намаление на атомния радиус също води до повишаване на йонизационната енергия при преместване от ляво на дясно в даден период. Колкото по-плътно е свързан един елемент, толкова повече енергия се изисква за отстраняване на електрона. Електронегативността се увеличава по същия начин, като йонизационната енергия, поради привличането на електроните от ядрото. Електронното сродство също показва лека тенденция. Металите (лявата страна на периода) обикновено имат по-ниско сродство на електрони от неметалните (от дясната страна на периода), с изключение на благородните газове[31].

Блокове[редактиране | редактиране на кода]

Специфични области на периодичната таблица могат да се нарекат блокове във връзка с последователността, в която се запълват електронните слоеве на елементите. Наименованията на блоковете съвпада с наименованието на характеристичната орбитала, заемана от валентните електрони. S-блокът се състои от първите две групи (алкални метали и алкалоземни метали), както и водород и хелий. P-блокът се състои от последните шест групи, които са групи 13 до 18 според номерирането на IUPAC (3А до 8А в номерирането на американски групи) и съдържа, наред с другите елементи, всички металоиди. D-блокът съдържа групи от 3 до 12 (или 3Б до 2Б в американската номерация на групи) и съдържа всички преходни метали. F-блокът включва лантаниди и актиниди[32]. Наименованията на блоковете и орбиталите (s, p, d, f и g), на свой ред, е свързано с характеристиките на спектралните им линии: sharp (остра), principal (главна), diffuse (дифузна) и fundamental (фундаментална).

1s
2s                                                 2p  2p  2p
3s                                                 3p  3p  3p
4s                             3d  3d  3d  3d  3d  4p  4p  4p
5s                             4d  4d  4d  4d  4d  5p  5p  5p
6s 4f  4f  4f  4f  4f  4f  4f  5d  5d  5d  5d  5d  6p  6p  6p
7s 5f  5f  5f  5f  5f  5f  5f  6d  6d  6d  6d  6d  7p  7p  7p

Други характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Електронна конфигурация[редактиране | редактиране на кода]

Атомен радиус[редактиране | редактиране на кода]

Електроотрицателност[редактиране | редактиране на кода]

Йонизационна енергия[редактиране | редактиране на кода]

Електронно сродство[редактиране | редактиране на кода]

Изменение на химичния характер на елементите по периоди и групи[редактиране | редактиране на кода]

В главните подгрупи с нарастването на поредния номер на елемента металния му характер се засилва, а неметалния – отслабва.

Периодична система на елементите с имената на откривателите[редактиране | редактиране на кода]

Група 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
Период
1 +
H
+
He
2 +
Li
+
Be
+
B
+
C
+
N
+
O
+
F
+
Ne
3 +
Na
+
Mg
+
Al
+
Si
+
P
+
S
+
Cl
+
Ar
4 +
K
+
Ca
+
Sc
+
Ti
+
V
+
Cr
+
Mn
+
Fe
+
Co
+
Ni
+
Cu
+
Zn
+
Ga
+
Ge
+
As
+
Se
+
Br
+
Kr
5 +
Rb
+
Sr
+
Y
+
Zr
+
Nb
+
Mo
+
Tc
+
Ru
+
Rh
+
Pd
+
Ag
++
Cd
+
In
+
Sn
+
Sb
+
Te
+
I
+
Xe
6 +
Cs
+
Ba
*
La-Lu
++
Hf
+
Ta
+
W
++
Re
+
Os
+
Ir
+
Pt
+
Au
+
Hg
++
Tl
+
Pb
+
Bi
+
Po
+
At
+
Rn
7 +
Fr
+
Ra
**
Ac-Lr
+
Rf
++
Db
++
Sg
++
Bh
+
Hs
+
Mt
+
Ds
+
Rg
++
Cn
+
Nh
+
Fl
+
Mc
+
Lv
+
Ts
+
Og
 
* Лантаниди +
La
++
Ce
+
Pr
+
Nd
+
Pm
+
Sm
+
Eu
+
Gd
+
Tb
+
Dy
+
Ho
+
Er
+
Tm
+
Yb
+
Lu
** Актиниди +
Ac
+
Th
+
Pa
+
U
+
Np
+
Pu
+
Am
+
Cm
+
Bk
++
Cf
++
Es
++
Fm
++
Md
+
No
+
Lr
Време на откриването
преди 1800 1800 – 1849 1850 – 1899 1900 – 1949 1950 – 1999 след 2000
  • C: Познат от праисторическо време.
  • S: Познат от праисторическо време, той е изолиран за първи път вероятно от Лавоазие.
  • Zn: преработван от ок. 1300 пр.н.е. в Китай.
  • Sb: антимон е ползван от народите в Месопотамия от ок. 4000 години.
  • Hg: познат от около 3000 години.
  • NpOg: Откривателите на трансурановите елементи са от изледователските групи на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, на Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“ в САЩ, на ЦЕРН в Женева и на Центъра за изучаване на тежки йони „Хелмхолц“ в Дармщат.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) В. М. Потапов, Г. Н. Хомченко „Химия“, М. 1982 (стр. 26).
  2. Siegfried, R.. From elements to atoms a history of chemical composition. Philadelphia, Pennsylvania, Library of Congress Cataloging-in-Publication Data, 2002. ISBN 0-87169-924-9. с. 92.
  3. Ball, p. 100
  4. Horvitz, L.. Eureka!: Scientific Breakthroughs That Changed The World. New York, John Wiley, 2002. ISBN 978-0-471-23341-1. OCLC 50766822. с. 43.
  5. Aug. Kekulé. Über die s. g. gepaarten Verbindungen und die Theorie der mehratomigen Radicale. // Annalen der Chemie und Pharmacie 104 (2). 1857. DOI:10.1002/jlac.18571040202. с. 129 – 150.
  6. van Spronsen, J. W.. The periodic system of chemical elements. Amsterdam, Elsevier, 1969. ISBN 0-444-40776-6. с. 19.
  7. Alexandre-Emile Bélguier de Chancourtois (1820 – 1886). // Annales des Mines history page. Посетен на 18 September 2014.
  8. Venable, pp. 85 – 86; 97
  9. Scerri, E.. The periodic table: A very short introduction. Oxford, Oxford University Press, 2011. ISBN 978-0-19-958249-5.
  10. Kaji, M.. Discovery of the periodic law: Mendeleev and other researchers on element classification in the 1860s. // The periodic table: Into the 21st Century. Research Studies Press, 2004. ISBN 0-86380-292-3. с. 91 – 122 (95).
  11. Newlands, J. A. R.. On Relations Among the Equivalents. // Chemical News 10. 20 August 1864. с. 94 – 95.
  12. Newlands, J. A. R.. On the Law of Octaves. // Chemical News 12. 18 August 1865. с. 83.
  13. Bryson, B.. A Short History of Nearly Everything. Black Swan, 2004. ISBN 978-0-552-15174-0. с. 141 – 142.
  14. Scerri 2007, p. 306
  15. Brock, W. H. и др. The Atomic Debates: 'Memorable and Interesting Evenings in the Life of the Chemical Society'. // Isis 56 (1). The University of Chicago Press, 1965. DOI:10.1086/349922. с. 5 – 25.
  16. ((ru)) Семишин В. И. Периодическая система химических элементов Д. И. Менделеева. – М.: Химия, 1972
  17. ((ru)) Спицын В. И. Периодический закон Д. И. Менделеева с точки зрения современных представлений о веществе // Д. И. Менделеев. 150 лет со дня рождения. 1834 – 1984. – М.: Наука, 1986.
  18. Greenwood & Earnshaw, pp. 24 – 27
  19. Gray, p. 6
  20. ((en)) Седмият ред на Периодичната система най-накрая е попълнен. // The Guardian. 3 January 2016. Посетен на 4 януари 2016.
  21. ((en)) IUPAC обявява имената на елементите 113, 115, 117, 118. // IUPAC. 30 ноември 2016.
  22. Scerri 2007, p. 24
  23. Messler, R. W.. The essence of materials for engineers. Sudbury, MA, Jones & Bartlett Publishers, 2010. ISBN 0-7637-7833-8. с. 32.
  24. Bagnall, K. W.. Advances in chemistry, Lanthanide/Actinide chemistry. Т. 71. American Chemical Society, 1967. ISBN 0-8412-0072-6. DOI:10.1021/ba-1967-0071. с. 1 – 12.
  25. Theoretical inorganic chemistry. 2nd. New York, Nostrand-Rienhold Book Corporation, 1969. ISBN 0-7637-7833-8. с. 103.
  26. Chemistry in context. 5th. Walton-on-Thames, Nelson Thornes, 2000. ISBN 0-17-448276-0. с. 40.
  27. Leigh, G. J.. Nomenclature of Inorganic Chemistry: Recommendations 1990. Blackwell Science, 1990. ISBN 0-632-02494-1.
  28. Fluck, E.. New Notations in the Periodic Table. // Pure Appl. Chem. 60 (3). IUPAC, 1988. DOI:10.1351/pac198860030431. с. 431 – 436.
  29. Stoker, S. H.. General, organic, and biological chemistry. New York, Houghton Mifflin, 2007. ISBN 978-0-618-73063-6. OCLC 52445586. с. 68.
  30. Mascetta, J.. Chemistry The Easy Way. 4th. New York, Hauppauge, 2003. ISBN 978-0-7641-1978-1. OCLC 52047235. с. 50.
  31. Chemistry and Chemical Reactivity, Volume 2. 7th. Belmont, Thomson Brooks/Cole, 2009. ISBN 978-0-495-38712-1. OCLC 220756597. с. 324.
  32. Jones, C.. d- and f-block chemistry. New York, J. Wiley & Sons, 2002. ISBN 978-0-471-22476-1. OCLC 300468713. с. 2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]