Уилям Уоластън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям Хайд Уулъстън
William Hyde Wollaston

Роден
Починал
22 декември 1828 г. (62 г.)
Чизълхърст, Англия
Научна дейност
Област химия, физика
Известен с откриването на паладия и родия
Уилям Хайд Уулъстън в Общомедия

Уилям Хайд Уоластън (наричан също Воластон[1]) (на английски: William Hyde Wollaston (роден на 6 август 1766 година, починал на 22 декември 1828 година) е английски учен, открил паладия (1802) и родия (1804) и за първи път получил чиста платина. През 1801 година открива ултравиолетовото излъчване, конструира рефрактометъра (1802) и гониометъра (1809). Също така, създава и т.нар. призма на Уоластън.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Уилям Хайд Уоластън е роден на 6 август 1766 година в Норфолк. Изучава медицина в Оксфорд и Лондон, получава лекарското звание и има практика в Лондон. По време на следването си се занимава с химия, кристалография и физика. През 1800 година, след като кандидатства за работа в болница Свети Георги, но предпочитат друг, той решава да остави медицината и започва да се занимава с физика и химия.

През 1802 година открива в спектъра на Слънцето седем тъмни линии или така наречените абсорбционни линии. Независимо от него Йозеф фон Фраунхофер също ги открива през 1813 година и публикува откритието си, поради което тези линии са наречени фраунхоферови линии.

През 1800 година открива начин за изработка на кована платина и по този начин въвежда използването на платиновите съдове, което има голямо значение за развитието на техническия добив на сярната киселина. През 1803 година открива паладия, а през 1804 родия. През 1807 година изобретява камера люсида.

Минералът воластонит по-късно е наречен на негово име за приноса му в кристалографията и анализа на минералите.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]