Платина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Платина
Платина – сиво-бял, жилав и ковък метал
Сиво-бял, жилав и ковък метал
Спектрални линии на платина
ИридийПлатинаЗлато
Pd

Pt

Ds
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Платина, Pt, 78
Група, период, блок 106d
Химическа серия преходен метал
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d9 6s1
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 17, 1
CAS номер 7440-06-4
Свойства на атома
Атомна маса 195,084 u
Атомен радиус (изч.) 135 (177) pm
Ковалентен радиус 136±5 pm
Радиус на ван дер Ваалс 175 pm
Степен на окисление 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2, −3
Оксид PtO2 и PtO (основни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,28
Йонизационна енергия I: 870 kJ/mol
II: 1791 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 21450 kg/m3
Температура на топене 2041,4 K (1768,4 °C)
Температура на кипене 4098 K (3825 °C)
Моларен обем 9,09×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 22,17 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 510 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 2330 2550 2815 3143 3556 4094
Скорост на звука 2800 m/s при 25 °C
Специф. топл. капацитет 133 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 9,4×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление 0,105 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 71,6 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен
Модул на еластичност 168 GPa
Модул на срязване 61 GPa
Модул на свиваемост 230 GPa
Коефициент на Поасон 0,38
Твърдост по Моос 3,5
Твърдост по Викерс 400 – 550 MPa
Твърдост по Бринел 300 – 500 MPa
История
Наименован от испанското Plata – Сребро
Откритие Антонио де Ульоа (1748 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
190Pt 0,012 % 6,5×1011 г. α 186Os
192Pt 0,782 % стабилен
193W синт. 50 г. ε 193Ir
194Pt 32,864 % стабилен
195Pt 33,775 % стабилен
196Pt 25,211 % стабилен
198Pt 7,356 % стабилен
Платина в Общомедия

Платината (Pt) е химичен елемент от десета група на периодичната система (подгрупа платинови метали), много устойчив химически (разтваря се само в царска вода). Гъбестата платина поглъща газове. Среща се самородна и във вид на минералите кулерит (PtS), сперилит (PtAs2) и в медно-никелови руди. Приложение – като катализатор (около 50 % от добива), за сплавииридий, паладий и др.), за химични апарати, в зъботехниката, в химичния анализ, в галваностегията (за платиниране), като оцветители и др.

Платината намира широко приложението в бижутерията. Тя е доста плътен метал, който също като златото не се окислява от въздуха и с неповторимия си сребрист блясък, често бива предпочитана дори пред бялото злато. В бижутерията най-често се използва сплавта платина 950, което означава 95 % съдържание на платина в чист вид. Останалите 5 % представляват сплав с някои от следните метали: мед, индий, паладий, сребро, волфрам и рутений. През последните 10 години в Германия, Австрия и Швейцария се използва платина 600 за бижутерски цели. Платина 600 съдържа 60 % платина в сплавта, а останалите 40 % са най-често волфрам или рутений. Платина 600 е значително по-евтин и по-лек материал от платина 950, поради по-ниското съдържание на платина в сплавта.

Металът „платина“ е известен още от древността. Познат е в Древен Египет, където не е различаван от среброто. Предколумбовите индианци, от района на Колумбия, използват платината за направата на украшения.

В средата на 16 век, испанските конкистадори добиват платина от златоносните реки в колумбийската област Чоко. Местните златотърсачи намират във ваните за промиване бели метални зрънца, които водели до недоволството им, тъй като се налагало получаваното сребро отново да се пречиства. Някои дори смятали, че това е „неузряло“ сребро и го хвърляли обратно в реката за „доузряване“. Тези бели зрънца дават и името на метала, което в превод от испански означава „сребърце“ (на испански: Platina).

В началото на 19 век става ясно, че „самородната“ платина всъщност е сплав от няколко метала. Чистата платина бива изолирана, за пръв път, от английският химик Уилям Уоластън през 1803 г.

Отначало, платината бива използвана предимно в бижутерията. Между 1828 и 1846 г. в Русия са сечени монети от платина с номинал от 3, 6 и 12 рубли, които днес имат изключителна нумизматична стойност.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]