Платина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Платина, 78Pt
Platinum crystals.jpg
сиво-бял жилав и ковък метал
Общи данни
ИридийПлатинаЗлато
Pd

Pt

Ds
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Платина, Pt, 78
Група, период, блок 10, 6, d
Химическа серия Преходен метал
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d9 6s1
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 17, 1
Electron shell 078 Platinum - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 195.084(9)  g·mol−1 u
Атомен радиус (calc) 135 (177) pm
Ковалентен радиус 128 pm
Радиус на ван дер Ваалс 175 pm
Степен на окисление 6, 5, 4, 3, 2, 1
Оксид слабо основен
Електроотрицателност 2.28 (скала на Полинг)
Platinum spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура кубична
Cubic.svg
Плътност 21 450 kg/
Температура на топене 2041.4 K
(1768.3 °C)
Температура на кипене 4098 K
(3825 °C)
Специф. топлина на топене 22.17 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 469 kJ/mol
Скорост на звука 1740 m/s
Специф. топлинен капацитет (25 °C) 25.86  J·mol−1·K−1 J/(kg·K)
Топлопроводимост (300 K) 71.6 W/(m·K)

Платината (Pt) е химичен елемент от VIII група на периодичната система (подгрупа платинови метали), много устойчив химически (разтваря се само в царска вода). Гъбестата платина поглъща газове. Среща се самородна и във вид на минералите кулерит (PtS), сперилит (PtAs2) и в медно-никелови руди. Приложение – като катализатор (около 50 % от добива), за сплави (с иридий, паладий и др.), за химични апарати, в зъботехниката; съединенията – в химичния анализ, в галваностегията (за платиниране), като оцветители и др.

Платината намира също така широко приложението в бижутерията. Тя е доста плътен метал който също като златото не оксидира във времето и с неповторимия си сребрист блясък бива често предпочитана дори пред бялото златото. В бижутерията най-често се използва сплавта платина 950, което означава 95% съдържание на платина в чист вид. Останалите 5% представляват най-чeсто сплави от някои от следните метали: Мед, Индий, Паладий, Сребро, Волфрам и Рутений. През последните 10 години в Германия, Австрия и Швейцария се използва също платина 600 за бижутерски цели. Платина 600 означава 60% платина в сплавта, останалите 40% са най-често метално съдържание на Волфрам и Рутений. Платина 600 е значително по-евтин и по-лек материал от платина 950 поради по-ниското съдържание на платина в сплавта.

Металът „платина“ е известен още от древността. Познат е в Древен Египет, където не е различаван от среброто. Предколумбовите индианци от района на Колумбия също го използват за направата на украшения.

В средата на 16 век испанските конкистадори добиват платина от златоносните реки в колумбийската област Чоко. Местните златотърсачи намират във ваните за промиване бели метални зрънца, които водели до недоволството им, тъй като се налагало получаваното сребро отново да се пречиства. Някои дори смятали, че това е „неузряло“ сребро и ги хвърляли обратно в реката за „доузряване“. Тези бели зрънца дават и името на метала, което в превод от испански означава „сребърце“ (Platinas, от Plata – сребро).

В началото на 19 век става ясно, че „самородната“ платина всъщност е сплав от няколко метала. Пръв изолира чиста платина английският химик Уилям Уоластън през 1803 г.

Отначало платината е използвана изключително в бижутерията. Между 1828 и 1846 г. в Русия са сечени монети от платина с номинал от 3, 6 и 12 рубли, които днес имат изключителна нумизматична стойност.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]