Ливерморий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
116 МосковийЛиверморийТенесин
Po

Lv

(Usn)
Общи данни
Име, символ, № Ливерморий, Lv, 116
Химическа серия [[]]
Група, период, блок 16, 7, p
Свойства на атома
Атомна маса 293 u
Атомен радиус 183 pm
Ковалентен радиус 162 – 166 pm
Радиус на ван дер Ваалс pm
Електронна конфигурация [Rn] 5f14 6d10 7s2 7p4
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 32, 18, 6
Оксидационни с-ния (оксид) -2, 2, 4
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Плътност 12 900 kg/m³
Температура на топене 637 – 780 K (364 – 507 °C)
Температура на кипене 1035 – 1135 K (1403 – 1583 °C)
Специф. топлина на топене 7,61 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 42 kJ/mol
Скорост на звука m/s при K
Други
Топлопроводимост W/(m·K)
Йонизационен потенциал 723,6 kJ/mol

Ливерморий (преди унунхексий) е химичен елемент с пореден атомен номер 116 и обозначение Lv в периодичната система на елементите. Елементът е получен чрез изкуствен синтез. Неговото тегло е 292, получен при съвместен проект на учени от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и физици от Ливърморската национална лаборатория в Калифорния през 2000 г. чрез сливане на ядрата на плутоний и калций. Окончателно е потвърден през 2006 г.

Както повечето други добити по изкуствен път тежки вещества, така и ливерморий е нетраен, тъй като ядрото му се разпада за части от секундата. На нашата планета не се срещат естествени химически елементи, по-тежки от урана. Всички аналози с пореден номер над 92 се синтезират изключително в лабораторни условия при „бомбардирането“ на едно ядро с друго, а животът им е краткотраен.

Въпреки че няма практично приложение, ливерморий е добавен в Менделеевата таблица. По традиция химичните елементи се кръщават на велики учени, планети или места, където е направено съответното откритие.