Ливерморий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ливерморий, 116Lv
Общи данни
МосковийЛиверморийТенесин
Po

Lv

-
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Ливерморий, Lv, 116
Група, период, блок 16, 7, p
Химическа серия Метал
Електронна конфигурация [Rn] 5f14 6d10 7s2 7p4
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 32, 18, 6
Electron shell 116 Livermorium - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 293 u
Атомен радиус 183 pm
Ковалентен радиус 162 – 166 pm
Степен на окисление -2, 2, 4
Йонизационен потенциал I: 723,6 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние [[Твърдо вещество (вероятно)]]
Плътност 12 900 kg/
Температура на топене 637 – 780 K
(364 – 507 °C)
Температура на кипене 1035 – 1135 K
(1403 – 1583 °C)
Специф. топлина на топене 7,61 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 42 kJ/mol

Ливерморий (преди унунхексий) е химичен елемент с пореден атомен номер 116 и обозначение Lv в периодичната система на елементите. Елементът е получен чрез изкуствен синтез. Неговата атомна маса е 292, получен при съвместен проект на учени от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и физици от Ливърморската национална лаборатория в Калифорния през 2000 г. чрез сливане на ядрата на плутоний и калций. Окончателно е потвърден през 2006 г.

Както повечето други добити по изкуствен път тежки вещества, така и ливерморий е нетраен, тъй като ядрото му се разпада за части от секундата. На нашата планета не се срещат естествени химически елементи, по-тежки от урана. Всички аналози с пореден номер над 92 се синтезират изключително в лабораторни условия при „бомбардирането“ на едно ядро с друго, а животът им е краткотраен.

Въпреки че няма практично приложение, ливерморий е добавен в Менделеевата таблица. По традиция химичните елементи се кръщават на велики учени, планети или места, където е направено съответното откритие.