Франций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франций, 87Fr
Общи данни
РадонФранцийРадий
Cs

Fr

(Uue)
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Франций, Fr, 87
Група, период, блок 1, 7, s
Химическа серия Алкален метал
Електронна конфигурация [Rn] 7s1
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 8, 1
Electron shell 087 Francium - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 223,0197 u
Атомен радиус 180 pm
Ковалентен радиус 260 pm
Радиус на ван дер Ваалс 348 pm
Степен на окисление 1
Оксид основен
Електроотрицателност 0,79 (скала на Полинг)
Йонизационен потенциал I: 393 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура кубична
Cubic.svg
Плътност 1 870 kg/
Температура на топене 300 K
(30 °C)
Температура на кипене 950 K
(680 °C)
Топлопроводимост 15 W/(m·K)

Франций (на латински: Francium, символ Fr) е химичен елемент от 1-ва група, седми период от периодичната система, притежаващ както радиоактивност, така и висока химична активност.

Съществуването на този елемент е предсказано от Менделеев, а е открит (по неговата радиоактивност) на 9 януари 1939 г. от Маргарита Перей (Marguerite Catherine Perey), студентка на Мария Кюри. Тя съобщава, че при разпадането на актиний се получава нов елемент с пореден номер 87, който притежава свойствата на алкалните елементи. Тогава обаче започва Втората световна война и чак след завършването ѝ, през 1964 г. Перей нарича открития от нея елемент в чест на своята родина – Франция.

Няма стабилен изотоп. В природата съществува в количество не по-голямо от 30 g. Самият елемент никога не е получаван, а само са открити негови следи. Най-голямото количество, което е получавано, са 1000 атома. Краткият му полуразпад пречи да бъде получен и изучен. Най-стабилният му изотоп съществува за 21,8 мин. Също така францият е радиоактивен елемент и се намира в нищожни количества в рудата на урана. Поради недостиг на информация не се изучават взаимодействията на елемента с други, а просто се записва като елемент от алкалната група и за засега е последен от всички тях (след цезия).