Московий

Московий
	Московий
	Флеровий ← Московий → Ливерморий
	Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Московий, Mc, 115
Група, период, блок	15, 7, p
Химическа серия	слаб метал (вероятно)
Електронна конфигурация	[Rn] 5f14 6d10 7s2 7p3 (вероятно)
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 32, 18, 5 (вероятно)
CAS номер	54085-64-2
Свойства на атома
Атомна маса	[290] u
Атомен радиус	187 pm (вероятно)
Ковалентен радиус	157±1 pm (вероятно)
Степен на окисление	3, 1 (вероятни)
Йонизационна енергия	I: 538,4 kJ/mol; II: 1756 kJ/mol; III: 2653,3 kJ/mol; IV: 4679,5 kJ/mol; (вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество (вероятно)
Плътност	13500 kg/m3 (вероятно)
Температура на топене	670 K (397 °C) (вероятно)
Температура на кипене	1400 K (1127 °C) (вероятно)
Специф. топлина на топене	5,94±0,04 kJ/mol (вероятно)
Специф. топлина на изпарение	138 kJ/mol (вероятно)
История
Наименуван	на Московска област
Откритие	ОИЯИ и Национална лаборатория „Лорънс“ Ливърмор (2010 г.)
Най-дълготрайни изотопи
	Московий в Общомедия

Московий (на латински: Moscovium, Mc), преди известен под временното название Унунпе́нтий, е 115-ият химичен елемент от група 15 на периодичната система, атомен номер 115, атомна маса 290, най-стабилен нуклид – ²⁹⁰Uup (продължителността на периода на полуразпад се оценява на 650 ms). Московият е изкуствено синтезиран елемент (не се среща в природата) – радиоактивен метал. Наречен е на Московска област.

През февруари 2004 г. са публикувани резултатите от експерименти, провели се от 14 юли до 10 август 2003 г., в резултат на които е получен 115-и елемент.^[2] Изследванията са проведени в Обединения институт за ядрени изследвания (в Дубна, Русия) на циклотрон У-400, съвместно с Ливърморската национална лаборатория (САЩ). При тези експерименти в резултат на бомбардировки на мишена, съдържаща америций, от йоните на калций са синтезирани изотопи на елемент 115 – три ядра ²⁸⁸Uup и едно ядро ²⁸⁷Uup. Всичките четири ядра в резултат на α-разпад се превръщат в изотопи на елемент 113 (²⁸⁴Uut и ²⁸³Uut). Ядрата на елемент 113 претърпяват по-нататъшен α-разпад, превръщайки се в изотопи на елемент 111. Веригата на последователни α-разпади довежда до спонтанно делящи се ядра на елемента 105 (дубний).

През 2004 и 2005 г. в института (съвместно с Ливърморската национална лаборатория) са проведени експерименти по химичната идентификация на дадените продукти от разпада на веригата ²⁸⁸115 → ²⁸⁴113 → ²⁸⁰111 → ²⁷⁶109 → ²⁷²107 → ²⁶⁸105. Експериментите, в които са изследвани още 20 събития, потвърждават синтеза на 115-и и 113-и елемент.^[3].

Източници

↑ ^а ^б Oganessian, Yu. Ts. et al. Synthesis of a New Element with Atomic Number Z=117 // Physical Review Letters 104 (14). 2010. DOI:10.1103/PhysRevLett.104.142502. p. 142502. (на английски)
↑ Yu. Ts. Oganessian et al. Experiments on the synthesis of element 115 in the reaction ²⁴³Am(⁴⁸Ca,xn)^291–x115 Physical Review C 2004
↑ N. J. Stoyer et al. Chemical Identification of a Long-Lived Isotope of Dubnium, a Descendant of Element 115 Nuclear Physics A 2007. том 787. № 1 – 4. стр. 388 – 395

[Ts-1] а ^б Oganessian, Yu. Ts. et al. Synthesis of a New Element with Atomic Number Z=117 // Physical Review Letters 104 (14). 2010. DOI:10.1103/PhysRevLett.104.142502. p. 142502. (на английски)

[2] Yu. Ts. Oganessian et al. Experiments on the synthesis of element 115 in the reaction ²⁴³Am(⁴⁸Ca,xn)^291–x115 Physical Review C 2004

[3] N. J. Stoyer et al. Chemical Identification of a Long-Lived Isotope of Dubnium, a Descendant of Element 115 Nuclear Physics A 2007. том 787. № 1 – 4. стр. 388 – 395

[1]

[2]

[3]