Направо към съдържанието

Рутений

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рутений
Рутений – блестящ сребристо-бял метал
Рутений – блестящ сребристо-бял метал
Блестящ сребристо-бял метал
Спектрални линии на рутений
Спектрални линии на рутений
ТехнецийРутенийРодий
Fe

Ru

Os
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZРутений, Ru, 44
Група, период, блок85d
Химическа серияпреходен метал
Електронна конфигурация[Kr] 4d7 5s1
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 15, 1
CAS номер7440-18-8
Свойства на атома
Атомна маса101,07 u
Атомен радиус (изч.)130 (178) pm
Ковалентен радиус146±7 pm
Степен на окисление8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, -2, -4,
ОксидRuO4 и RuO2 (умерено киселинни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,2
Йонизационна енергияI: 710,2 kJ/mol
II: 1620 kJ/mol
III: 2747 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структурашестоъгълна плътноопакована
Плътност12450 kg/m3
Температура на топене2607 K (2334 °C)
Температура на кипене4423 K (4150 °C)
Моларен обем8,1706×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене38,59 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение619 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 2588 2811 3087 3424 3845 4388
Скорост на звука5970 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет238 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост1,4×107 S/m при 0 °C
Специф. ел. съпротивление0,071 Ω.mm2/m при 0 °C
Топлопроводимост117 W/(m·K)
Магнетизъмпарамагнитен[1]
Модул на еластичност447 GPa
Модул на срязване173 GPa
Модул на свиваемост220 GPa
Коефициент на Поасон0,3
Твърдост по Моос6,5
Твърдост по Бринел2160 MPa
История
Наименуванот латинското Ruthenia – „Русия
ОткритиеКарл Клаус (1844 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
96Ru 5,54 % стабилен
97Ru синт. 2,9 дни ε 97Tc
γ
98Ru 1,87 % стабилен
99Ru 12,76 % стабилен
100Ru 12,6 % стабилен
101Ru 17,06 % стабилен
102Ru 31,55 % стабилен
103Ru синт. 39,26 дни β- 103Rh
γ
104Ru 18,62 % стабилен
105Ru синт. 373,6 дни β- 105Rh

Рутений е химичен елемент със символ Ru и атомен номер 44 в периодичната система на елементите. Рядък преходен метал от групата на платината, рутеният се намира най-често в рудата на платината и се използва за катализатор в някои платинени сплави.

Открит е от Карл Клаус в Казанския университет през 1844 г., който публикува голяма статия за новия елемент през същата година, озаглавена „Химични изследвания на остатъци от уралска платинена руда и метала рутений“ в Научни записки на Казанския университет. Клаус съобщава за откритието, метода на получаване и свойствата на новия елемент в писмо до Г. И. Хес на немски език. Хес прочита писмото на заседание на Санктпетербургската академия на науките на 13 септември 1844 г.,[2] а текстът е публикуван в бюлетина на Академията[3] и в руски превод в „Минно списание“.[4] Клаус изолира рутения от уралска платинена руда в чист вид и посочва сходството между триадите рутений – родий – паладий и осмий – иридий – платина.

Наличие в природата

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
  2. Соловьев Ю. И. Исследования К. К. Клауса по химии платиновых металлов. Открытие рутения // История химии в России: Научные центры и основные направления исследований. М., Наука, 1985. с. 140 – 147.
  3. Découverte d'un nouveau métal. Lettre de M. le professeur CLAUS de Kazan à M. HESS (Lu le 13 septembre 1844.) // Bulletin de la classe physico-mathématique de l'Académie impériale des Sciences de St.- Pétersbourg 3. 1844. (на френски)
  4. Об открытии нового металла // Горный журнал. Часть I. Книжка II. 1845. с. 265 – 273. Архивиран от оригинала на 2016-12-21.