Актиний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Актиний
Спектрални линии на актиний
РадийАктинийТорий
La

Ac

(Ubu)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Актиний, Ac, 89
Група, период, блок 37d
Химическа серия актинид
Електронна конфигурация [Rn] 6d1 7s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 9, 2
CAS номер 7440-34-8
Свойства на атома
Атомна маса [227] u
Атомен радиус 195  pm
Степен на окисление 3, 2
Оксид Ac2O3 (силно основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,10
Йонизационна енергия I: 499 kJ/mol
II: 1170 kJ/mol
III: 1900 kJ/mol
IV: 4700 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 10000 kg/m3
Температура на топене 1500 K (1227 °C) [1]
Температура на кипене 3500 K (3227 °C)
(±300 K, °C) [1]
Моларен обем 22,542×10-6
Специф. топлина на топене 14 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 400 kJ/mol
Специф. топл. капацитет 120 J/(kg·K)
Топлопроводимост 12 W/(m·K)
История
Наименуван от гръцкото ακτίς, ακτίνος – „лъч“
Откритие Фридрих Гизел [1] (1902 г.)
Изолиране Андре-Луи Дебиерн (оспорва се)[2][3]
(1899 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
225Ac радио 10 дни α 221Fr
226Ac синт. 29,37 часа ε 226Ra
β- 226Th
α 222Fr
227Ac радио 21,772 г. β- 227Th
α 223Fr

Актиний (латинизирано от гръцки ακτίνα – „лъч“) е радиоактивен химичен елемент с атомен номер 89 и символ Ac. Елементът е метал. Името му носи група от 15 елемента, наречена актиниди.

История[редактиране | редактиране на кода]

Актиний е открит през 1899 г. от френския химик Андре-Луи Дебърне, който го е изолирал от пехбленда и първоначално описва сравнения с титан или торий. Фридрих Гизел го открива независимо през 1902 г., като описва прилики с лантан. През 1904 г. го нарича „еманий“. След сравняване на субстанциите през 1904 наименованието на Дебърне получава предимство, защото той го е открил пръв.

Историята на откриването е описана като спорна в публикации от 1971 г.[3] и по-късно от 2000 г.[2]. Те показват, че публикациите от 1904 г., от една страна, и тези от 1899 – 1900, от друга, съдържат противоречия.[1][2][3]

Добиване и получаване[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като в урановите руди се съдържа минимално количество актиний, този източник не играе роля при добиването му. Технически актиний се получава чрез облъчване с неутрони на радий Ra226 в ядрени реактори.

Чрез бърз разпад са произведени само незначителни количества. Първото изкуствено получаване е извършено в Argonne National Laboratory в Чикаго.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Металът е сребърнобял, блестящ и относително пластичен. Той е бързореагиращ и взаимодейства с въздух и вода. Актиниевият Ac(III) йон е безцветен. Химическите му характеристики са подобни на лантана. Във всичките десет познати съединения актиний е тривалентен. Открит е нов актиниев йон – Ac(I), който е по-слаб окислител.

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Известни са 26 изотопа, от които само два се срещат в природата. Най-дълго живеещият изотоп 227Ac (с период на полуразпад 21,773 г.) е алфа и бета излъчвател. Той е продукт на разпада на 235U и се намира в малки количества в урановите руди. От тях се извличат известни количества актиний 227Ac, за да могат да се изследват свойствата на елемента.

Изотопи
Изотоп Честота Период на
полуразпад
Тип
разпад
Енергия на
разпада
МeV
Продукт
на разпада
224Ac синт. 2,9 ч. ε 1,403 224Ra
α 9,100 220Fr
β- 0,232 224Th
225Ac синт. 10 дни α 5,935 221Fr
226Ac синт. 29,4 ч. ε 1,116 226Ra
α 5,536 222Fr
β- 0,640 226Th
227Ac радио 21,773 г. α 5,536 223Fr
β- 0,045 227Th
228Ac радио 6,15 ч β- 2,127 228Th

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Актиний се използва за производство на неутрони, които се използват при радиоактивационни анализи. Допълнително се използва за термойонни енергийни преобразувания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература
  • Kirby, Harold W.. Actinium. // The Chemistry of the Actinide and Transactinide Elements. 2006. ISBN 978-1-4020-3555-5. DOI:10.1007/1-4020-3598-5_2. p. 18. (на английски)
  • Kirby, Harold W.. The Discovery of Actinium. // Isis 62 (3). 1971. DOI:10.1086/350760. p. 290 – 308. (на английски)
  • Adloff, J. P.. The centenary of a controversial discovery: actinium. // Radiochim. Acta 88 (3–4_2000). 2000. DOI:10.1524/ract.2000.88.3-4.123. p. 123 – 128. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Actinium“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.