Диспросий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Диспросий
Диспросий – сребристо-бял метал
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на диспросий
ТербийДиспросийХолмий


Dy

Cf
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Диспросий, Dy, 66
Група, период, блок –, 6f
Химическа серия лантанид
Електронна конфигурация [Xe] 4f10 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 28, 8, 2
CAS номер 7429-91-6
Свойства на атома
Атомна маса 162,5 u
Атомен радиус (изч.) 175 (228) pm
Ковалентен радиус 192±7 pm
Степен на окисление 4, 3, 2, 1
Оксид Dy2O3 (слабо основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,22
Йонизационна енергия I: 573 kJ/mol
II: 1130 kJ/mol
III: 2200 kJ/mol
IV: 3990 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура шестоъгълна плътноопакована
Плътност 8540 kg/m3
Температура на топене 1680 K (1407 °C)
Температура на кипене 2840 K (2567 °C)
Моларен обем 19×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 11,06 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 280 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 1378 1523 1704 1954 2304 2831
Скорост на звука 2710 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 167 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 1,1×106 S/m при 25 °C
Специф. ел. съпротивление 0,926 Ω.mm2/m при 25 °C
Топлопроводимост 10,7 W/(m·K)
Магнетизъм 1: феромагнитен;
2: антиферомагнитен;
3: парамагнитен
Модул на еластичност 61,4 GPa
Модул на срязване 24,7 GPa
Модул на свиваемост 40,5 GPa
Коефициент на Поасон 0,247
Твърдост по Моос 1,8
Твърдост по Викерс 410 – 550 MPa
Твърдост по Бринел 500 – 1050 MPa
История
Наименован от гръцкото δυσπρόσιτος – „недостъпен“
Откритие Пол-Емил Лекок дьо Боабодран
(1886 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
154Dy синт. 3×106 г. α 150Gd
156Dy 0,056 % стабилен
158Dy 0,095 % стабилен
160Dy 2,329 % стабилен
161Dy 18,889 % стабилен
162Dy 25,475 % стабилен
163Dy 24,896 % стабилен
164Dy 28,26 % стабилен
Диспросий в Общомедия

Диспросий (от гръцки: δυσπρόσιτος – „недостъпен“) е елемент от периодичната система със символ Dy и атомен номер 66. Той принадлежи към групата на лантанидите и се определя като редкоземен елемент. Той е бляскав, сребрист метал. Не се среща в природата като свободен елемент, но е част от редица минерали, като например ксенотим. Има 7 стабилни изтопа, най-разпространения от които е 164Dy.

История[редактиране | редактиране на кода]

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи
Изотоп Честота Период на
полуразпад
Тип
разпад
Енергия на
разпада
МeV
Продукт на
разпада
152Dy синт. 2,38 ч. ε 0,600 152Tb
α 3,727 148Gd
153Dy синт. 6,4 ч. ε 2,171 153Tb
154Dy синт. 3×106 г. α 2,947 150Gd
155Dy синт. 9,9 ч. ε 2,095 155Tb

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Използва се при направата на пръти за ядрени реактори. Поради високата си магнитна възприемчивост се използва при приложения за съхранение на данни, както и като компонент при направата на Терфенол-D. Разтворимите соли на диспросия са леко токсични, докато неразтворимите му соли са нетоксични.