Самарий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Самарий
Samarium-2.jpg
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на самарий
ПрометийСамарийЕвропий


Sm

Pu
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Самарий, Sm, 62
Група, период, блок –, 6f
Химическа серия лантанид
Електронна конфигурация [Xe] 4f6 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 24, 8, 2
CAS номер 7440-19-9
Свойства на атома
Атомна маса 150,36 u
Атомен радиус (изч.) 185 (238) pm
Ковалентен радиус 198±8 pm
Степен на окисление 4, 3, 2, 1
Оксид Sm2O3 (основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,17
Йонизационна енергия I: 544,5 kJ/mol
II: 1070 kJ/mol
III: 2260 kJ/mol
IV: 3990 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура ромбоедрична
Плътност 7520 kg/m3
Температура на топене 1345 K
(1071,85 °C)
Температура на кипене 2173 K
(1899,85 °C)
Моларен обем 20,449×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 8,62 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 192 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 1001 1106 1240 1421 1675 2061
Скорост на звука 2130 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 196 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 1,1×106 S/m
Специф. ел. съпротивление 0,940 Ω.mm2/m
Топлопроводимост 13,3 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен[1]
Модул на еластичност 49,7 GPa
Модул на срязване 19,5 GPa
Модул на натиск 37,8 GPa
Коефициент на Поасон 0,274
Твърдост по Моос 1,44
Твърдост по Викерс 410 – 440 MPa
Твърдост по Бринел 440 – 600 MPa
История
Наименован на минерала самарскит
Откритие Пол-Емил Лекок дьо Боабодран
(1879 г.)
Изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
144Sm 3,08 % стабилен
145Sm синт. 340 дни ε 145Pm
146Sm синт. 6,8×107 г. α 142Nd
147Sm 15 % 1,06×1011 г. α 143Nd
148Sm 11,25 % 7×1015 г. α 144Nd
149Sm 13,82 % стабилен
150Sm 7,37 % стабилен
151Sm синт. 90 г. β- 151Eu
152Sm 26,74 % стабилен
153Sm синт. 1,93 дни β- 151Eu
154Sm 22,74 % стабилен
Самарий в Общомедия


Самарий (от минерала самарскит, кръстен на минния инженер В. M. Самарски) е химичен елемент от периодичната система със символ Sm и атомен номер 62. Сребристо-белият елемент принадлежи към групата на лантанидите. Той е един от редкоземните метали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Находища[редактиране | редактиране на кода]

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Мерки за безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Съединения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]