Майтнерий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Майтнерий
ХасийМайтнерийДармщатий
Ir

Mt

(Uht)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Майтнерий, Mt, 109
Група, период, блок 97d
Химическа серия преходен метал (вероятно)
Електронна конфигурация [Rn] 5f14 6d7 7s2 (вероятно)
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 32, 15, 2 (вероятно)
CAS номер 54038-01-6
Свойства на атома
Атомна маса [278] u
Атомен радиус 128  pm (вероятно)
Ковалентен радиус 129 pm (вероятно)
Оксид 9, 8, 6, 4, 3, 1 (вероятни)
Йонизационна енергия I: 800,8 kJ/mol
II: 1823,6 kJ/mol
III: 2904,2 kJ/mol
IV: 3859,4 kJ/mol
(вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество (вероятно)
Кристална структура
(вероятно)
кубична стенноцентрирана
Плътност 37400 kg/m3 (вероятно)
История
Наименован на Лиза Майтнер, австрийска физичка
Откритие Център за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ (GSI) (1982 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
274Mt синт. 0,44 сек. α 270Bh
276Mt синт. 0,72 мин. α 272Bh
278Mt синт. 8 сек. α 274Bh
Майтнерий в Общомедия

Майтнерият (в миналото известен като ека-иридий или унилений) е химичен елемент от периодичната таблица с означение Mt и атомен номер 109. Това е синтетичен елемент, чийто най-стабилен изотоп е 278Mt, с период на полуразпад от 8 секунди.[1]

Майтнерият е синтезиран за първи път на 29 август 1982 г. от немски изследователски екип, ръководен от Петер Армбрустер и Готфрид Мюнценберг, в института за изследване на тежки йони (GSI) в Дармщат. Елементът е получен при бомбардиране на мишена от бисмут-209 с ядра на желязо-58. През 1992 г. физиците кръстили новия елемент майтнерий – в чест на Лиза Майтнер.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Sonzogni, Alejandro. Interactive Chart of Nuclides. // Brookhaven National Laboratory. Посетен на 06.03.2018.
  2. ((en))  Meitnerium. // Encyclopaedia Britannica. Посетен на 06.03.2018.