Менделевий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Менделевий, 101Md
Общи данни
ФермийМенделевийНобелий
Tm

Md

-
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Менделевий, Md, 101
Група, период, блок -, 7, f
Химическа серия Актинид
Електронна конфигурация [Rn] 5f137s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 31, 8, 2
Electron shell 101 Mendelevium - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 258 u
Степен на окисление 3, 2
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Температура на топене 1100 K
(827 °C)
Специф. електропроводимост 1.3 по скалата на Полинг S/m

Менделевий е химичен елемент с атомен номер 101 в периодичната система, обозначава се със символа Md.

Елементът носи името на Димитрий Иванович Менделеев, създателят на периодичната таблица. Името Менделевий е прието от Международния съюз за чиста и приложна химия (IUPAC). Предложеният от откривателите символ Mv не е приет и през 1963 година IUPAC променя символа на Md, както е познат днес[1].
Менделевият струва трилиони пъти по-скъпо от златото и елмазите и може да се счита за най-скъпото вещество на Земята.[2]

Електронна обвивка

История[редактиране | редактиране на кода]

Менделевий за първи път е синтезиран от Алберт Гирозо, Глен Т. Сибург, Григорий Р. Чопин, Бернар Г. Харви и Стенли Томпсън (ръководител на екипа) в началото на 1955 в Калифорнийския университет в Бъркли. Изотопът 256Md е синтезиран чрез облъчване на 253Es с алфа-частици (хелийни ядра) в 60-инчов циклотрон. Елемент 101 е деветият синтезиран трансуранов елемент (елементи с пореден номер по големи от 92). През нощта на 18 февруари 1955 г. групата учени създават 17 атома от елемента. Те са създадени и анализирани с помощта на метод за адсорбция-елуиране на йонообмен. По време на процеса Менделевий показвал характеристики, сходни с Тулий, който е негов естествен хомолог.[1]

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Още преди откриването на менделевий, през 1954 г. учените предполагат, че елементът ще наподобява по своите химични свойства други актиниди и характерно за него ще бъде степен на окисление +3. По-късно, в края на 50-те – средата на 60-те години, това предположение е било потвърдено експериментално.

През 70-те и 80-те години на миналия век, съветски учени провеждат серия от експерименти, за да докаже съществуването на съединения на моновалентнен менделевиий. Опитите да се окисляват Md+3 към Md+4, въпреки очакванията на изследователите, са неуспешни.[3][1]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Шестнадесет изотопа на менделевиий с маса от 245 до 260, се отличават с най-стабилно поведение. 258Md е с период на полуразпад от 51,5 дни, 260Md с период на полуразпад от 31,8 дни и 257Md с период на полуразпад от 5.52 часа. Всички на останалите радиоактивни изотопи имат полуживот по-малко от 97 минути, а по-голямата част от тях имат период на полуразпад, по-малко от 5 минути. Този елемент има и 5 метастабилни състояния, от които с най-голям период на полуразпад е 258Md( t½ = 58 мин. )[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]