Глен Сиборг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Глен Сиборг
Glenn Seaborg
американски химик

Роден
Починал

НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Учил вКалифорнийски университет – Бъркли[3]
Калифорнийски университет – Лос Анджелис[3]
НаградиНобелова награда за химия (1951)[1][2]
Орден на почетния легион (1973)
Научна дейност
ОбластЯдрена химия
Учил приДжордж Ърнест Гибсън,
Гилбърд Нютън Люис
Работил вКалифорнийски университет, Бъркли
Известен сОткриване на десет трансуранови елемента
НаградиНобелова награда за химия (1951)

ПодписGlenn T Seaborg signature.svg
Глен Сиборг в Общомедия

Глен Теодор Сиборг (на английски: Glenn Theodore Seaborg; 19 април 1912 – 25 февруари 1999)[4] е американски учен, носител на Нобелова награда за химия за 1951 година „за откритието в химията на трансурановите елементи“,[5] допринесъл още и с откриването и изолирането на десет нови елемента.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Глен Сиборг е роден в Ишпъминг, Мичиган, син на имигранти от Швеция. През 1934 г. се дипломира в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Получава докторската си степен в Калифорнийския университет в Бъркли през 1937 г., а през 1939 г. започва да преподава там, като през 1941 г. е повишен до асистент професор и през 1945 г. – редовен професор. През 1958 – 1961 г. е ректор на университета. През 1942 – 1946 г. работи в металургичния лаборатория в Чикаго по проблемите на индустриалното производство на плутоний. През 1945 г. подписва жалба до властите на САЩ („Доклад на Франк“) с молба да не провеждат атомни бомбардировки над японските градове.

В периода 1954 – 1961 и 1971 г. е асоцииран директор на радиационната лаборатория „Лорънс“. В годините 1961 – 1971 е председател на Комисията за атомна енергия на САЩ.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с Едуин Макмилън синтезира плутоний (1940 – 1941 г). С други учени са откриват америций, кюрий (1944), берклий (1949), калифорний (1950), айнщайний (1952), фермий (1953), менделеевий (1955). През следващите години участва в синтезирането на по-тежки елементи.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Seaborg, G. T., James, R.A., Morgan, L.O.. The New Element Americium (Atomic Number 95). US Atomic Energy Commission, January 1948. DOI:10.2172/4435330.
  • Seaborg, G. T., James, R.A., Ghiorso, A.. The New Element Curium (Atomic Number 96). US Atomic Energy Commission, January 1948.
  • Seaborg, G. T., Thompson, S.G., Ghiorso, A.. The New Element Berkelium (Atomic Number 97). University of California, Berkeley, Radiation Laboratory, April 1950. DOI:10.2172/4421999.
  • Seaborg, G. T., Thompson, S.G., Street, K. Jr.. The New Element Californium (Atomic Number 98). University of California, Berkeley, Radiation Laboratory, June 1950. DOI:10.2172/932819.
  • Seaborg, G. T.. The Transuranium Elements – Present Status: Nobel Lecture. University of California, Berkeley, Radiation Laboratory, December 1951. DOI:10.2172/4406579.
  • Seaborg, G. T., Thompson, S.G., Harvey, B.G.. Chemical Properties of Elements 99 and 100 (Einsteinium and Fermium). University of California, Berkeley, Radiation Laboratory, July 1954. DOI:10.2172/4405197.
  • Seaborg, G. T.. The First Weighing of Plutonium. US Atomic Energy Commission, September 1967.
  • Seaborg, G. T.. Peaceful Uses of Nuclear Energy: A Collection of Speeches. US Atomic Energy Commission, July 1970.
  • Seaborg, G. T. (ed ).. Symposium Commemorating the 25th Anniversary of the Discovery of Mendelevium. Lawrence Berkeley National Laboratory, January 1980.
  • Seaborg, G. T.. Transuranium Elements: a Half Century. Lawrence Berkeley National Laboratory, August 1990.
  • Seaborg, G. T.. My career as a radioisotope hunter. // Journal of the American Medical Association 273 (12). March 1995. DOI:10.1001/jama.273.12.961. с. 961–964.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1951. // Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. а б Glenn T. Seaborg. // Посетен на 3 юни 2015 г.. (на английски)
  4. Hoffman, Darleane C.. Glenn Theodore Seaborg. 19 April 1912 -- 25 February 1999. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 53. 2007. DOI:10.1098/rsbm.2007.0021. с. 327 – 338.
  5. The Nobel Prize in Chemistry 1951. // Nobel Foundation, 1951. Посетен на 20 септември 2007.