Артури Виртанен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Артури Виртанен
финландски химик

Роден
Починал
11 ноември 1973 г. (78 г.)
Националност Флаг на Финландия Финландия
Научна дейност
Област Химия
Образование Хелзинкски университет
Работил в Университет Аалто,
Хелзинкски университет
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1945)
Артури Виртанен в Общомедия

Артури Виртанен е финландски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1945 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 януари 1895 година в Хелзинки, Финландия. Започва магистратурата си по химия през 1913 г. и в 1918 г. защитава докторска степен по органична химия. През 1919 г. започва да работи в лабораториите на Вальо, голям производител на млечни продукти, а през 1920 г. става директор на лабораторията. През 1923 г. в Швеция работи с Ханс фон Ойлер-Келпин, който е награден с Нобелова награда за химия през 1929 г. Обратно във Финландия той става преподавател в Хелзинкския университет през 1924 г., където е известен със своите лекции по химия на живота (биохимия). Работи в лабораторията за Асоциацията на износителите на масло, която се превръща в лаборатория на университета. През 1930 г. е основан Института за биохимия и Виртанен остава там до смъртта си през 1973 година. Той става професор по биохимия в Хелзингският технологичен университет през 1931 г. и в Университета на Хелзинки през 1939 година.

Умира на 11 ноември 1973 година на 78-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • WH Brock. Virtanen, Artturi Ilmari. // Encyclopedia of Life Sciences. 2001. DOI:10.1038/npg.els.0002936.
  • Jorma K. Miettinen. Artturi Ilmari Virtanen. // Plant and Soil 43 (1 – 3). 1975. DOI:10.1007/BF01928489. с. 229 – 234.
  • R. A. Kyle; M. A. Shampo. Artturi Ilmari Virtanen. // Journal of the American Medical Association 246 (2). 1981. DOI:10.1001/jama.246.2.150. с. 150.
  • Matti Kreula. In memoriam Artturi I. Virtanen 1895 – 1973. // Zeitschrift für Ernährungswissenschaft 13 (1 – 2). 1974. DOI:10.1007/BF02025018. с. 1 – 5.