Майкъл Левит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Майкъл Левит
Michael Levitt
биофизик

Роден

Образование Кингс Колидж
Кеймбриджки университет
Научна дейност
Област структурна биология, биоинформатика
Работил в Станфордски университет
Институт Вайцман
Кеймбриджки университет
Награди Нобелова награда за химия (2013)

Уебсайт csb.stanford.edu/levitt
Майкъл Левит в Общомедия

Майкъл Левит (на английски: Michael Levitt; на иврит: מיכאל לויט) е американско-британско-израелско-южноафрикански[1] биофизик, професор по структурна биология и лауреат на Нобелова награда за химия от 2013 г. заедно с Мартин Карплус и Ари Варшел за „разработването на многомащабни модели за сложни химични системи“.[2][3][4][5]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Майкъл Левит е роден на 9 май 1947 г. в Претория, ЮАР, в еврейско семейство, дошло от Плунге, Литва. Баща му е от Литва, а майка му е от Чехия.[6] Завършва средното си образование в Претория и записва приложна математика през 1963 г. в Преторския университет, но семейството му междувременно решава да се преместят в Англия.[7][8] Там той е приет в Кингс Колидж, завършвайки специалност физика през 1967 г.[9][10]

През 1967 г. посещава Израел за първи път. Заедно с израелската си жена, Рина,[11] той заминава да учи в Кеймбриджкия университет, където се раждат трите му деца. В Кеймбридж той записва докторантура по изчислителна биология, работейки в лабораторията по молекулярна биология в периода 1968 – 1972 г. Там той разработва компютърна програма за изучаването на молекулните конформации, което му помага с по-нататъшната работа.[12]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. Левит се завръща в Израел, където прави изследвания в института Вайцман в Реховот. През 1980 г. става израелски гражданин. Служи в Израелските отбранителни сили в продължение на шест седмици през 1986 г. Същата година решава да започне да преподава в Станфордския университет, поделяйки времето си между Израел и Калифорния.[8] В периода 1980 – 1987 г. е професор по химическа физика в института Вайцман, а след това е назначен за професор по структурна биология в Станфорд.

Левит е един от първите изследователи, провеждали симулации на молекулярната динамика на ДНК и протеини. Именно той разработва първият софтуер за тази цел.[13][14][15][16] Той става известен с разработването на подходи за предсказване на макромолекулните структури[17] Той работи и по опростеното представяне на протеиновата структура за анализ на протеиновото нагъване и разработва системи за мащабно сравняване на секвенции и структури.[18][19][20][21][22] Извън лабораторията, той служи в научно-консултативните съвети на няколко компании. През 2001 г. е избран за член на Британско кралско научно дружество,[23] а през 2002 г. – за член на Националната академия на науките на САЩ.[24] През 2013 г. е удостоен с Нобелова награда за химия.[25]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Siegel-Itzkovich, Judy. Two American Israelis and US jew share Nobel Prize in Chemistry. // The Jerusalem Post. 9 октомври 2013. Посетен на 12 ноември 2017.
  2. Van Noorden, R.. Computer modellers secure chemistry Nobels. // Nature. 2013. DOI:10.1038/nature.2013.13903.
  3. Van Noorden, Richard. Modellers react to chemistry award: Nobel Prize proves that theorists can measure up to experimenters. // Nature 502 (7471). 2013. DOI:10.1038/502280a. с. 280.
  4. Chang, Kenneth. 3 Researchers Win Nobel Prize in Chemistry. // The New York Times. 9 October 2013. Посетен на 9 октомври 2013.
  5. Michael Levitt – Facts. // Nobelprize.org, 9 май 1947. Посетен на 22 март 2017.
  6. [1]
  7. Archived copy. // Архивиран от оригинала на 1 ноември 2013. Посетен на 30 октомври 2013.
  8. а б Ravidyesterday, Barak. Nobel laureate Michael Levitt tells Haaretz: 'I still feel 16, so I have no ego' – World. // 10 октомври 2013. Посетен на 22 март 2017.
  9. King's College London Calendar: 1968 – 1969 Page 282. // Посетен на 12 септември 2017.
  10. Michael Levitt 2 Page CV. // Архивиран от оригинала на 22 март 2012. Посетен на 22 March 2017.
  11. Michael Levitt – Photo Gallery. // Nobelprize.org. Посетен на 22 март 2017.
  12. Nobel Prize in Chemistry for Peterhouse alumnus. // University of Cambridge, 10 октомври 2013. Посетен на 11 октомври 2013.
  13. Chothia, C. и др. Conformations of immunoglobulin hypervariable regions. // Nature 342 (6252). 1989. DOI:10.1038/342877a0. с. 877 – 883.
  14. Levitt, M. и др. Structural patterns in globular proteins. // Nature 261 (5561). 1976. DOI:10.1038/261552a0. с. 552 – 558.
  15. Warshel, A. и др. Theoretical studies of enzymic reactions: Dielectric, electrostatic and steric stabilization of the carbonium ion in the reaction of lysozyme. // Journal of Molecular Biology 103 (2). 1976. DOI:10.1016/0022-2836(76)90311-9. с. 227 – 249.
  16. Levitt, M.. A simplified representation of protein conformations for rapid simulation of protein folding. // Journal of Molecular Biology 104 (1). 1976. DOI:10.1016/0022-2836(76)90004-8. с. 59 – 107.
  17. Chopra, G. и др. Consistent refinement of submitted models at CASP using a knowledge-based potential. // Proteins: Structure, Function, and Bioinformatics 78 (12). 2010. DOI:10.1002/prot.22781. с. 2668 – 78.
  18. Levitt, M. и др. A unified statistical framework for sequence comparison and structure comparison. // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 95 (11). 1998. DOI:10.1073/pnas.95.11.5913. с. 5913 – 5920.
  19. Brenner, S. E. и др. The ASTRAL compendium for protein structure and sequence analysis. // Nucleic Acids Research 28 (1). 2000. DOI:10.1093/nar/28.1.254. с. 254 – 256.
  20. Hinds, D. A. и др. Exploring conformational space with a simple lattice model for protein structure. // Journal of Molecular Biology 243 (4). 1994. DOI:10.1016/0022-2836(94)90040-X. с. 668 – 682.
  21. Park, B. и др. Energy Functions that Discriminate X-ray and Near-native Folds from Well-constructed Decoys. // Journal of Molecular Biology 258 (2). 1996. DOI:10.1006/jmbi.1996.0256. с. 367 – 392.
  22. Gerstein, M. и др. The Volume of Atoms on the Protein Surface: Calculated from Simulation, using Voronoi Polyhedra. // Journal of Molecular Biology 249 (5). 1995. DOI:10.1006/jmbi.1995.0351. с. 955 – 966.
  23. Anon. Professor Michael Levitt FRS. // Royalsociety.org, 2001. Архивиран от оригинала на 17 ноември 2015.
  24. Michael Levitt. // National Academy of Sciences. Посетен на 6 ноември 2016.
  25. The Nobel Prize in Chemistry 2013. // Nobelprize.org. Посетен на 22 март 2017.

.