Анри Моасан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анри Моасан
Henri Moissan

Роден
Починал
20 февруари 1907 г. (54 г.)
Париж, Франция
Научна дейност
Област химия
Образование Практическо училище по висши изследвания
Учил при Пиер Пол Деерен
Работил в Сорбона
Видни студенти Пол Льобо
Известен с изолиране на флуора
Награди Медал Дейви (1896)
Нобелова награда за химия (1906)
Legion Honneur Commandeur ribbon.svg
Семейство
Съпруга Мари Леони Люган Моасан (ж. 1882)
Деца 1
Подпис Henri Moissan signature 2.jpg
Анри Моасан в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Фердинанд Фредерик Анри Моасан (на френски: Ferdinand Frédéric Henri Moissan) е френски химик, който печели Нобелова награда за химия през 1906 г. за работата си по изолирането на флуора от съединенията му.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Моасан е роден в Париж, Франция на 28 септември 1852 г. Син е на офицер от Източната железопътна компания, Франсис Фердинанд Моасан, и шивачка, Жозефин Амералдин (родена Мител).[2] Той е евреин.[3] През 1864 г. семейството се мести в Мо, където малкият Моасан учи в местното училище. През 1870 г. той напуска училище, без да изкара нужната диплома за влизане в университет. Там той работи като часовникар, но много скоро начинанието му е прекъснато от Френско-пруската война. Семейството се принуждава да се върне в Париж.[4] Там той започва да работи за химик Париж, при който успява да спаси човек, отровен с арсен. Той решава да учи химия и започва първоначално в лабораторията на Едмон Фреми, а по-късно при Пиер Пол Деерен. Деерен го убеждава да следва академична кариера. Моасан си набавя си нужната диплома за влизане в университет през 1874 г.[4]

Той публикува първия си научен труд, отнасящ се за метаболизма на въглероден диоксид и кислород у растенията, заедно с Деерен през 1874 г. След това се оттегля от физиологията на растенията и се обръща към неорганичната химия. Впоследствие неговите изследвания върху пирофорното желязо се приемат добре от двама известни по това време френски неорганични химици: Анри Етиен Сент Клер Девил и Жул Анри Дебре. След като Моасан получава докторска степен през 1880 г., неговият приятел Ландрин му предлага работно място в аналитична лаборатория. През 1882 г. се жени за Леони Люган.[4] През 1885 г. им се ражда син. През 1880-те години Моасан се фокусира върху флуорната химия и особено производството на самия флуор. Моасан не разполага с лаборатория, но използва няколко, като например тази на приятеля му Шарл Фридел. Там той има достъп до мощна батерия, съставена от 90 хром-цинкови елемента, която позволява да се наблюдава газа, произвеждан от електролизата на разтопен арсениев трихлорид, при което газът се реабсорбира обратно от арсениевия трихлорид. Електролизата на флуороводород произвежда флуор на 26 юни 1886 г. Френската академия на науките изпраща трима представители, Марселен Бертло, Анри Дебре и Едмонд Фреми, които да потвърдят резултатите, но Моасан не успява да ги възпроизведе, което обяснява с липсата на калиев флуорид у флуороводорода, който присъства в предишните му експерименти. След като решава проблема и демонстрира добиването на флуор няколко пъти, той е възнаграден с 10 000 франка. През следващите години, до 1891 г. той се концентрира върху изучаването на химията на флуора. Той открива многобройни съединения на флуора, сред които SF6 (заедно с Пол Льобо) през 1901 г. Работи по добиването на бор и изкуствени диаманти, както и по разработването на електрически нагряваща печка, способна да достига 3500 °C с 2200 ампера при 80 волта.[4]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Моасан се опитва да получи изкуствен диамант, използвайки електросъпротивителна пещ.

Добиване на флуор[редактиране | редактиране на кода]

Съществуването на елемента флуор е познато от много години, но всичките опити да бъде изолиран се провалят. Накрая Моасан успява да получи флуор през 1886 г. чрез електролиза на разтвор на калиев дифлуорид (KHF2) в течен флуороводород (HF). Сместа е нужна, тъй като флуороводородът е непроводим. Устройството е съставено от платинови/иридиеви електроди в платинова рамка и апаратът е охлаждан до −50 °C. Резултатът е пълна изолация на водорода, получен при отрицателния електрод, от флуора, получен при положителния.[5][6] В днешно време флуорът се получава по същия начин. За това си постижение Моасан получава Нобелова награда за химия през 1906 г. По-късно през живота си е награден от френското правителство с орден на почетния легион.

По-нататъшна работа[редактиране | редактиране на кода]

Моасан продължава да учи химията на флуора много подробно, допринася за развиването на електросъпротивителната пещ и се опитва да използва налягане за да синтезира диаманти[7] от въглерод. През 1893 г. Моасан започва да изучава фрагменти от метеорит, намерен в Метеоритния кратер на Барингер в Аризона. В тези фрагменти той открива миниатюрни количества от нов минерал и след подробно проучване заключва, че минералът е съставен от силициев карбид. През 1905 г. минералът е наречен в негова чест, моасанит. През 1903 г. е избран за член на Комисията за изотопно изобилие и атомни тегла, където служи до смъртта си.[8]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Андри Моасан почива внезапно в Париж на 20 февруари 1907 г. вследствие на апандиситна криза, малко след като се завръща от получаването на Нобеловата си награда в Стокхолм.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Nobel Prize in Chemistry 1906
  2. Archived copy. // Посетен на 11 февруари 2013.
  3. Henri Moissan
  4. а б в г Ferdinand Frédéric Henri Moissan: The first French Nobel Prize winner in chemistry or nec pluribus impar
  5. H. Moissan. Action d'un courant électrique sur l'acide fluorhydrique anhydre. // Comptes rendus hebdomadaires des séances de l'Académie des sciences 102. 1886. с. 1543 – 1544.
  6. H. Moissan. Sur la décomposition de l'acide fluorhydrique par un courant électrique. // Comptes rendus hebdomadaires des séances de l'Académie des sciences 103. 1886. с. 202.
  7. Moissan, Henri. Le diamant: conférence faite à la Société des amis de la science le 17 mai 1893. // Europeana, 1893. Посетен на 27 юни 2012.
  8. Atomic Weights and the International Committee—A Historical Review. // Chemistry International, 2004.
  9. Henri MOISSAN (1852 – 1907)