Адолф Виндаус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адолф Виндаус
Adolf Windaus

Роден
Починал
Погребан Гьотинген, Германия

Образование Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област органична химия, биохимия
Образование Берлински университет
Фрайбургски университет
Работил в Фрайбургски университет
Инсбрукски университет
Гьотингенски университет
Видни студенти Адолф Бутенант
Награди Нобелова награда за химия (1928)
Семейство
Съпруга Елизабет Резау
Деца 3
Адолф Виндаус в Общомедия

Адолф Ото Райнхолд Виндаус (на немски: Adolf Otto Reinhold Windaus) е германски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1928 г. за работата си по стеролите и връзката им с витамините. Той е ментор на Адолф Бутенант, който също печели Нобелова награда за химия през 1939 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Адолф Виндаус е роден в Берлин. Интересът му към химията се поражда от лекциите на Емил Фишер. Той започва да изучава медицина и химия в Берлинския университет, а по-късно и във Фрайбургския университет. В началото на 20 век завършва докторантурата си и се фокусира върху холестерола и други стероли, работейки във Фрайбургския университет. През 1913 г. става професор по химия в Инсбрукския университет, а през 1915 г. се премества в Гьотингенския университет, където остава до пенсионирането си през 1944 г. През 1915 г. се жени за Елизабет Резау, от която има три деца.[1]

Той участва в откриването на трансформацията на холестерола чрез няколко стъпки до витамин D3 (холекалциферол) под въздействието на ултравиолетово лъчение. Той отдава патентите си на компаниите Merck KGaA и Bayer, които започват да произвеждат медицински холекалциферол към 1927 г.[2] Виндаус намира начин за синтезиране на хистамин, намира сяра в състава на витамин B1, изучава противорахитните вещества, както и химичния строеж на колхицина, сърдечните гликозиди, имадизола и други природни биологически активни вещества. През 1928 г. е награден с Нобелова награда за химия. През 1952 г. е удостоен с орден Pour le Mérite.[1]

Умира на 9 юни 1959 г. в Гьотинген.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Adolf Windaus - Biographical - NobelPrize.org
  2. Haas, Jochen. Vigantol – Adolf Windaus und die Geschichte des Vitamin D. // Wurzbg Medizinhist Mitt 26. 2007. с. 144–81.