Адолф Виндаус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адолф Виндаус
Adolf Windaus
германски химик

Роден
Починал
9 юни 1959 г. (82 г.)
ПогребанГьотинген, Федерална република Германия

Учил вХумболтов университет на Берлин
Фрайбургски университет
НаградиНобелова награда за химия (1928)[1][2]
Научна дейност
Областорганична химия, биохимия
Работил вФрайбургски университет
Инсбрукски университет
Гьотингенски университет
Видни студентиАдолф Бутенант
НаградиНобелова награда за химия (1928)
Семейство
СъпругаЕлизабет Резау
Деца3
Адолф Виндаус в Общомедия

Адолф Ото Райнхолд Виндаус (на немски: Adolf Otto Reinhold Windaus) е германски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1928 г. за работата си по стеролите и връзката им с витамините. Той е ментор на Адолф Бутенант, който също печели Нобелова награда за химия през 1939 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Адолф Виндаус е роден в Берлин. Интересът му към химията се поражда от лекциите на Емил Фишер. Той започва да изучава медицина и химия в Берлинския университет, а по-късно и във Фрайбургския университет. В началото на 20 век завършва докторантурата си и се фокусира върху холестерола и други стероли, работейки във Фрайбургския университет. През 1913 г. става професор по химия в Инсбрукския университет, а през 1915 г. се премества в Гьотингенския университет, където остава до пенсионирането си през 1944 г. През 1915 г. се жени за Елизабет Резау, от която има три деца.[3]

Той участва в откриването на трансформацията на холестерола чрез няколко стъпки до витамин D3 (холекалциферол) под въздействието на ултравиолетово лъчение. Той отдава патентите си на компаниите Merck KGaA и Bayer, които започват да произвеждат медицински холекалциферол към 1927 г.[4] Виндаус намира начин за синтезиране на хистамин, намира сяра в състава на витамин B1, изучава противорахитните вещества, както и химичния строеж на колхицина, сърдечните гликозиди, имадизола и други природни биологически активни вещества. През 1928 г. е награден с Нобелова награда за химия. През 1952 г. е удостоен с орден Pour le Mérite.[3]

Умира на 9 юни 1959 г. в Гьотинген.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Nobel Prize in Chemistry 1928. // Нобелова фондация.
  2. The Nobel Prize amounts. // Нобелова фондация.
  3. а б в Adolf Windaus - Biographical - NobelPrize.org
  4. Haas, Jochen. Vigantol – Adolf Windaus und die Geschichte des Vitamin D. // Wurzbg Medizinhist Mitt 26. 2007. с. 144–81.