Пол Флори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пол Флори
Paul Flory
американски химик

Роден
Починал

Образование Охайски държавен университет
Награди Нобелова награда за химия (1974)[1][2]
Научна дейност
Област физикохимия
Образование Манчестър колидж
Университет на щата Охайо
Работил в Станфордски университет
Университет „Карнеги Мелън“
Университет „Корнел“
Награди Нобелова награда за химия (1974)
Медал Пристли (1974)
Семейство
Съпруга Емили Табор
Деца 3
Пол Флори в Общомедия

Пол Джон Флори (на английски: Paul John Flory) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1974 г. Известен е с работата си в областта на полимерите.[3] Той е сред водещите учени, изследвали поведението на полимерите в разтвори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Флори е роден на 19 юни 1910 г. в Стърлинг, Илинойс. Баща му е свещеник-възпитател, а майка му е учителка. Той развива интерес към науката от познат професор по химия в Манчестър колидж в Илинойс. През 1936 г. се жени за Емили Табор. Двамата имат три деца. Всичките му деца по-късно работят в сферата на науката.[4] След като завършва средното си образование през 1927 г., Флори се записва в Манчестър колидж в Индиана, от където завършва с бакалавърска степен през 1931 г. Получава докторска степен от университета на щата Охайо през 1934 г. Първоначално работи за Дюпон заедно с Уолъс Каротърс.[5][6]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като получава докторска степен през 1934 г., Флори започва да се занимава с различни проблеми на физикохимията: кинетика и механизми на полимерните вещества, разпределение на моларната маса, термо- и хидродинамика. Освен това, още през 1934 г. той открива, че полимерните вериги продължават да нарастват, ако се смесят с други налични молекули.

Първоначалната му работа в полимерната наука засяга кинетиката на полимеризация. В областта на поликондензацията, той поставя под въпрос предположението, че реактивността на крайната група намалява с нарастване на молекулата. Той е на мнение, че реактивността не зависи от размера и успява да стигне до заключение, че броят на наличните вериги намалява експоненциално с размера. Във верижната полимеризация, той въвежда важното понятие за „трансфер на веригата“, чрез което подобрява кинетичните уравнения и елиминира трудностите при разбирането на разпределението на полимерния размер.[4]

През 1938 г., след смъртта на Каротърс, Флори се премества в изследователска лаборатория към университета Синсинати. Там той разработва математическа теория върху полимеризацията на съединения с повече от две функционални групи, както и теория на полимерните мрежи. Това води до разработването на теория на геловете. През 1940 г. се присъединява към лабораторията на Standard Oil в Линден, Ню Джърси, където разработва статистическа механическа теория за полимерни смеси. През 1943 г. я напуска, за да води изследователска група в лабораториите на Goodyear, изследваща основите на полимерите. През пролетта на 1948 г. Петер Дебай, по това време ръководител на департамента по химия в университета „Корнел“, кани Флори да изнася лекции. През есента на същата година му е предложена позиция в университета. Именно тук пише големия си труд „Принципи на полимерната химия“, който е публикуван от университетската печатница през 1953 г.[4] Тази книга бързо се утвърждава като стандартен учебник за всички работници в сферата на полимерите и все още се използва широко.

Сред постиженията му са: оригинален метод за изчисляване на вероятни размер на полимер в добър разтвор, теорията на разтворите на Флори-Хъгинс и извеждането на т.нар. експонента на Флори, която помага за характеризиране движението на полимерите в разтвор.

По-късен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1961 г. Флори приема работа като професор в Станфордския университет.[7] През 1974 г. е награден с Нобелова награда за химия „за фундаменталните си постижения, както теоретични, така и експериментални, във физикохимията на макромолекулите“. Пенсионира се през 1975 г. След пенсионирането си остава деен в научните среди и консултира IBM.[4]

Пол Флори умира на 8 септември 1985 г. от масивен инфаркт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Nobel Prize in Chemistry 1974. // Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. Pecora, Robert. Obituary: Paul John Flory. // Physics Today 39 (11). ноември 1986. DOI:10.1063/1.2815221. с. 116 – 117. Архивиран от оригинала на 2013-10-04. Посетен на 2019-08-30.
  4. а б в г Geert Somsen. Paul J. Flory. // Encyclopædia Britannica, 15 юни 2019. Посетен на 30 август 2019.
  5. Finding Aid to the Paul J. Flory papers, 1931 – 1985 bulk 1950 – 1978. // 2001. Посетен на 27 март 2018. "Click on 'Paul J. Flory papers finding aid' for full finding aid."
  6. Morris, Peter J. T. (1986) Polymer Pioneers: A Popular History of the Science and Technology of Large Molecules Center for History of Chemistry, Philadelphia. pp. 70 – 73. ISBN 0-941901-03-3
  7. Paul J. Flory – Biographical. // The Nobel Prize. Посетен на 30 август 2019.