Пол Флори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пол Флори
Paul Flory
американски химик

Роден
Починал
Научна дейност
Област физикохимия
Образование Манчестър колидж
Университет на щата Охайо
Работил в Станфордски университет
Университет „Карнеги Мелън“
Университет „Корнел“
Награди Нобелова награда за химия (1974)
Медал Пристли (1974)
Семейство
Съпруга Емили Табор
Деца 3
Пол Флори в Общомедия

Пол Джон Флори (на английски: Paul John Flory) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1974 г. Известен е с работата си в областта на полимерите.[1] Той е сред водещите учени, изследвали поведението на полимерите в разтвори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Флори е роден на 19 юни 1910 г. в Стърлинг, Илинойс. Баща му е свещеник-възпитател, а майка му е учителка. Той развива интерес към науката от познат професор по химия в Манчестър колидж в Илинойс. През 1936 г. се жени за Емили Табор. Двамата имат три деца. Всичките му деца по-късно работят в сферата на науката.[2] След като завършва средното си образование през 1927 г., Флори се записва в Манчестър колидж в Индиана, от където завършва с бакалавърска степен през 1931 г. Получава докторска степен от университета на щата Охайо през 1934 г. Първоначално работи за Дюпон заедно с Уолъс Каротърс.[3][4]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като получава докторска степен през 1934 г., Флори започва да се занимава с различни проблеми на физикохимията: кинетика и механизми на полимерните вещества, разпределение на моларната маса, термо- и хидродинамика. Освен това, още през 1934 г. той открива, че полимерните вериги продължават да нарастват, ако се смесят с други налични молекули.

Първоначалната му работа в полимерната наука засяга кинетиката на полимеризация. В областта на поликондензацията, той поставя под въпрос предположението, че реактивността на крайната група намалява с нарастване на молекулата. Той е на мнение, че реактивността не зависи от размера и успява да стигне до заключение, че броят на наличните вериги намалява експоненциално с размера. Във верижната полимеризация, той въвежда важното понятие за „трансфер на веригата“, чрез което подобрява кинетичните уравнения и елиминира трудностите при разбирането на разпределението на полимерния размер.[2]

През 1938 г., след смъртта на Каротърс, Флори се премества в изследователска лаборатория към университета Синсинати. Там той разработва математическа теория върху полимеризацията на съединения с повече от две функционални групи, както и теория на полимерните мрежи. Това води до разработването на теория на геловете. През 1940 г. се присъединява към лабораторията на Standard Oil в Линден, Ню Джърси, където разработва статистическа механическа теория за полимерни смеси. През 1943 г. я напуска, за да води изследователска група в лабораториите на Goodyear, изследваща основите на полимерите. През пролетта на 1948 г. Петер Дебай, по това време ръководител на департамента по химия в университета „Корнел“, кани Флори да изнася лекции. През есента на същата година му е предложена позиция в университета. Именно тук пише големия си труд „Принципи на полимерната химия“, който е публикуван от университетската печатница през 1953 г.[2] Тази книга бързо се утвърждава като стандартен учебник за всички работници в сферата на полимерите и все още се използва широко.

Сред постиженията му са: оригинален метод за изчисляване на вероятни размер на полимер в добър разтвор, теорията на разтворите на Флори-Хъгинс и извеждането на т.нар. експонента на Флори, която помага за характеризиране движението на полимерите в разтвор.

По-късен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1961 г. Флори приема работа като професор в Станфордския университет.[5] През 1974 г. е награден с Нобелова награда за химия „за фундаменталните си постижения, както теоретични, така и експериментални, във физикохимията на макромолекулите“. Пенсионира се през 1975 г. След пенсионирането си остава деен в научните среди и консултира IBM.[2]

Пол Флори умира на 8 септември 1985 г. от масивен инфаркт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pecora, Robert. Obituary: Paul John Flory. // Physics Today 39 (11). ноември 1986. DOI:10.1063/1.2815221. с. 116 – 117.
  2. а б в г Geert Somsen. Paul J. Flory. // Encyclopædia Britannica, 15 юни 2019. Посетен на 30 август 2019.
  3. Finding Aid to the Paul J. Flory papers, 1931 – 1985 bulk 1950 – 1978. // 2001. Посетен на 27 март 2018. "Click on 'Paul J. Flory papers finding aid' for full finding aid."
  4. Morris, Peter J. T. (1986) Polymer Pioneers: A Popular History of the Science and Technology of Large Molecules Center for History of Chemistry, Philadelphia. pp. 70 – 73. ISBN 0941901033
  5. Paul J. Flory – Biographical. // The Nobel Prize. Посетен на 30 август 2019.