Робърт Робинсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Робърт Робинсън
Robert Robinson
британски химик

Роден
Починал

Образование Манчестърски университет
Научна дейност
Област органична химия
Образование Манчестърски университет
Учил при Уилям Хенри Пъркин младши
Работил в Университет в Сидни
Ливърпулски университет
Манчестърски университет
Лондонски университетски колеж
Оксфордски университет
Видни студенти Джон Корнфорт
Награди Нобелова награда за химия (1947)
Медал Дейви (1930)
Кралски медал (1932)
Медал Копли (1942)
Робърт Робинсън в Общомедия

Робърт Робинсън (на английски: Robert Robinson) е британски химик органик[2] и лауреат на Нобелова награда за химия от 1947 г. за работата си по растителните багрила (антоциани) и алкалоидите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Робинсън е роден на 13 септември 1886 г. във фермерска къща близо до Честърфийлд, Дарбишър, Англия.[3] Син е на Джеймс Робинсън, производител на хирургически потреби, и Джейн Дейвънпорт.[4]

Робинсън учи в граматическото училище в Честърфийлд и в частното училище Фулнек. След това се записва да изучава химия в Манчестърския университет, откъде завършва с бакалавърска степен през 1905 г.

Назначен е за първи професор по чиста и приложна органична химия в школата по химия към университета в Сидни през 1912 г.[5] За кратко работи в университета на Сейнт Андрюс в периода 1920 – 1922 г., след което приема позиция като ръководител на департамента по органична химия в Манчестърския университет. През 1928 г. се премества в Лондонския университетски колеж, където също остава две години. След това става професор по химия в Оксфордския университет от 1930 г. Неговото име носят университетски зали в Оксфорд, Манчестър, Ливърпул и Сидни.

Робинсън е силен аматьорски шахматен играч.[6] Той представя Оксфорд в приятелски мач с отбор от Блечли парк през декември 1944 г.,[7] където губи от компютърния пионер Ървинг Джон Гууд.[8] Впоследствие става президент на Британската шахматна федерация в периода 1950 – 1953 г.[9] Заедно с Реймънд Едуардс издава книгата Изкуството и науката на шахмата (The Art and Science of Chess).[10]

В периода 1939 – 1941 г. е президент на Химическото общество на Великобритания, през 1945 – 1950 г. е президент на Британското кралско научно дружество. Чуждестранен член на Националната академия на науките на САЩ от 1934 г.[11] и на Академията на науките на СССР от 1966 г. Той е делегат на Великобритания на първата конференция на ЮНЕСКО през 1947 г.[6]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Синтезирането му на тропинона, предшественика на кокаина, през 1917 г. е не само голяма стъпка в изучаването на алкалоидната химия, но също показва, че каскадните реакции при синтеза в един съд са способни да образуват бициклични молекули.[12][13]

Синтез на тропинон.

Той измисля символа на бензена с кръг в средата, докато работи в университета на Сейнт Андрюс през 1923 г. Също така, той въвежда употребата на крива стрелкичка за обозначаване движението на електрон. Освен това, Робинсън открива молекулните структури на морфина и пеницилина.[14] През 1957 г. основава списанието Tetrahedron заедно с още 50 редактора от оксфордското издателство Pergamon Press.

Робинсън има голям принос към определянето на подреждането на атомите в молекулите на морфина, папаверина, наркотина и други. Тези открития довеждат до успешното произвеждане на някои лекарства против малария.[6]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 г. Робинсън се жени за Гертруд Мод Уолш. След смъртта ѝ през 1954 г., той се жени за вдовицата Стърн Силвия Хилстром през 1957 г.[15] Робърт Робинсън умира на 8 февруари 1975 г.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  2. Saltzman, M. D.. The development of Sir Robert Robinson's contributions to theoretical organic chemistry. // Natural Product Reports 4. 1987. DOI:10.1039/NP9870400053. с. 53.
  3. Former RSE Fellows 1783 – 2002. // Royal Society of Edinburgh. Посетен на 31 март 2010.
  4. Biographical Index of Former Fellows of the Royal Society of Edinburgh 1783 – 2002. The Royal Society of Edinburgh, юли 2006. ISBN 090219884X.
  5. Nobel Laureates – Chemistry – The University of Sydney
  6. а б в г Sir Robert Robinson – Biographical – NobelPrize.org
  7. Nicholas Metropolis (ed.), History of Computing in the Twentieth Century; chapter Pioneering Work on Computers at Bletchley (I. J. Good), с. 38
  8. British Chess magazine, February 1945, с. 36
  9. Nobel Prize bio
  10. Chemical and Engineering news
  11. Robert Robinson
  12. Robinson, R.. LXIII. A Synthesis of Tropinone. // Journal of the Chemical Society, Transactions 111. 1917. DOI:10.1039/CT9171100762. с. 762 – 768.
  13. Birch, A. J.. Investigating a Scientific Legend: The Tropinone Synthesis of Sir Robert Robinson, F.R.S. // Notes and Records of the Royal Society of London 47 (2). 1993. DOI:10.1098/rsnr.1993.0034. с. 277 – 296.
  14. Abraham, E. P.. Sir Robert Robinson and the early history of penicillin. // Natural Product Reports 4 (1). 1987. DOI:10.1039/np9870400041. с. 41 – 46.
  15. Biographical Index of Former Fellows of the Royal Society of Edinburgh 1783 – 2002. The Royal Society of Edinburgh, юли 2006. ISBN 090219884X.