Морфин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Химична формула
Структурна формула на морфин
Химическо наименование: 7.8-дидехидро-4.5-епокси-
17-метилморфинан-3.6-диол
Научно наименование: Morphine - INN
Достъп по пациента: Строго ограничен, с жълта рецепта за упойващи средства. Списък А.
Синоними: Morphini hydrochloridum

Морфинът е създаден през 19 век, като болкоуспокояващо. Приятните изживявания, които поражда и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане, го поставят в групата на наркотичните вещества.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Силни болки (тежки травми, миокарден инфаркт, рак), кардиална астма и при премедикация.

Фармацевтична характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Основен представител на групата на наркотичните обезболяващи средства. Има силно аналгетично действие, заради свързването със специфични рецептори на централната нервна система.

Странични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Потискане на дишането, спадане на кръвното налягане, гадене и повръщане, развитие на лекарствена зависимост във всичките ѝ форми - физическа, психическа и с изразен толеранс; както и запек и задръжка на урина. При бременни зависими се наблюдава абстинентен синдром и при бебето.

Дозировка[редактиране | редактиране на кода]

Подкожно 5-10 мг. 10 мг на 70 кг телесно тегло е първоначалната оптимална доза на морфина и има задоволителен аналгетичен ефект при всеки седем от десет пациента. Максимално-допустимата доза е 50 мг на денонощие. При деца се дозира 0.1 мг/кг.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • [* [1] Морфин Листовка / Упътване за употреба]